Определение № 50062 от 13.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 452/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищците по делото А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, против решение № 639/28.10.2021 по в.т.д. 555/2021г. на Апелативен съд – С., с което, след частична отмяна на решение № 367/20.02.2020г. по т.д. № 1511/2017г. на Софийския градски съд в осъдителната му част, е отхвърлен искът с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - [населено място] срещу Ц. П. М. и Т. Ж. Мезинова, за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, на изявлението за прихващане, отправено от Ц. П. М. и Т. Ж. Мезинова с уведомление вх. № 11094/ 5.11.2014 г., с което активното вземане на Ц. П. М. в размер на 740 000 лева, произтичащо от договор за откриване на посочен банков депозит, и на Т. Ж. Мезинова в размер на 100 000 лева, произтичащо от договор за откриване на посочен банков депозит, са послужили за погасяването на техни насрещни задължения в размер на 740 000 лева за Ц. П. М. и на 100 000 лева за Т. Ж., поети по договор от 21.01.2014г., сключен с „Фининвест“ ЕООД - [населено място], по силата на който встъпили на основание чл.101 ЗЗД като солидарни длъжници в задълженията на кредитополучателя „Фининвест“ ЕООД - [населено място], поети по договор за банков кредит, сключен на 25.11.2009г., между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Фининвест“ ЕООД - [населено място]. Касаторите искат отмяна на въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно и присъждане на направени по делото съдебни разноски. Ответниците по жалбата и по делото, Ц. П. М. и Т. Ж. Мезинова, в писмен отговор изразяват становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Намират въззивното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, а също така постановено и в унисон с практиката на ВКС по аналогични казуси: решение № 60133/03.02.2022г. по т.д. № 1538/2020г. на I т.о. на ВКС, решение № 60128/31.01.2022 г. по т.д. № 978/2018 г. на II т.о. на ВКС, решение № 60114/09.12.2021 г. по т. д. № 1512/2020 г. на I т.о. на ВКС, решение № 60156/15.12.2021 г. по т. д. № 2317/2020 г. на I т.о. на ВКС, решение № 60147/12.01.2022 г. по т. д. № 1534/2020 г. на I т.о. на ВКС и др. Иска се присъждане на Т. Ж. Мезинова на направените от нея разноски за настоящото производство, както и присъждане в полза на пълномощника на Ц. П. М. на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. по чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От събраните по делото доказателства апелативният състав е установил следната фактическа обстановка на спора: С решение № 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца; за същия срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката; дейността на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност; отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет на банката; лишени са за срок от три месеца от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й. С решение № 664/22.04.2015г. по т. д. № 7549/ 2014г. на Софийския градски съд е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, с начална дата 6.11.2014г.; открито е производство по несъстоятелност; банката е обявена в несъстоятелност; прекратена е дейността на предприятието; прекратени са правомощията на органите на банката; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото й; банката е лишена от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и на разпределение на осребреното имущество. С решение № 1443/3.07.2015г. по т.д. № 2216/ 2015г. на Софийския апелативен съд това решение е отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността е посочена 6.11.2014г. и за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 20.06.2014г. С договор за банков кредит, сключен на 25.11.2009г., „Корпоративна търговска банка“ АД е предоставила на „Фининвест“ ЕООД сумата 1 000 000 евро, с краен срок за погасяване 10.03.2011г. Впоследствие с 9 броя анекси са направени промени относно срока на действие на договора и падежите за изпълнение на задължението за разсрочено връщане на сумите по кредита. С анекса от 9.01.2014г. крайният срок за плащане на неплатената главницата в размер на 999 740 евро е изменен на - 10.04.2015г. Плащането трябвало да стане на 4 вноски, като три вноски от по 250 000 евро подлежали на плащане на всяко 10-то число на месеца в периода от 10.01.2015г. до 10.03.2015г., а последната вноска, възлизаща от 249 740 евро, трябва да се плати на 10.04.2015г. Според извлечението от счетоводните книги на банката, към 30.10.2014г. задължението на ответника по договора за кредит е в размер на 9 922 767.26 лева главница и 270 422.22 лева законна лихва. С договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г. Ц. П. М. и Т. Ж. Мезинова на основание чл. 101 от ЗЗД са встъпили в дълга като солидарни съдлъжници на кредитополучателя до размера на непогасената част от главницата от 999 740 евро, ведно с начислените такси и изтеклите към тази дата лихви. Отговорността им е уговорена до размера на вземанията им към банката: от Ц. М. - за сумата от 740 000 лева и от Т. Мезинова за сумата от 100 000 лева. С уведомление с вх. № 11094/05.11.2014г. „Фининвест“ ЕООД, Ц. П. М. и Т. Ж. Мезинова уведомяват банката за встъпването на последните двама като съдлъжници по договора за кредит от 25.11.2009 г. и всички анекси към него, като заявили, че извършват прихващане с вземането на Ц. М. по банкова му сметка до размер на сумата 740 000 лева срещу задължението му към банката, произтичащо от договора за встъпване в дълг от 21.01.2014г. и с вземането на Т. Мезинова по банкова й сметка до размер на сумата 100 000 лева срещу задължението й към банката, произтичащо от договора за встъпване в дълг от 21.01.2014г. Според приетото в съдебното заседание на 6.12.2019г. заключение на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Д. Т., на името на Ц. П. М. е имало разкрита депозитна сметка за граждани в лева като към 5.11.2014 г. началното салдо за деня е било 786 267.05 лева, а крайното салдо, след извършването на три дебитни операции, е било 46 267.06 лева. На името на Т. Ж. Мезинова е имало разкрита депозитна сметка за граждани в лева като към 5.11.2014г. началното салдо за деня е било 118 956.78 лева, а крайното салдо, след извършването на една дебитна операция, е било 18 956.78 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е намерил, че оспорените от банката прихващания са били осъществени на 6.11.2014г. при действието на разпоредбата на чл.59, ал.5 в първоначалната й редакция. Според нея относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността са само онези прихващания, които са били извършени след началната дата на неплатежоспособността от длъжника, а длъжник по специалния закон е винаги банка. Решаващият състав е съобразил, че след изменението на закона, прието с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., (обн. ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г.), същата разпоредба е действала в следната редакция: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.“ Впоследствие с § 8 от ПрЗРЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г.) е прието чл. 59, ал. 5, 6 и 7 да се прилагат от 20.06.2014 г. С решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/ 2020 г. на Конституционния съд на Републиката България (обн. ДВ, бр. 48 от 8.06.2021 г., в сила от 12.06.2021 г.) преходната разпоредба на § 8 от ПрЗР ЗИДЗБН е обявена за противоконституционна. Като е взел предвид разпоредбата на чл.14, ал.6 от Закона за Конституционен съд, която постановява, че решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, въззивната инстанция е приела, че обявената за противоконституционна разпоредба на § 8 от ПрЗР ЗИДЗБН не може да бъде приложена по отношение на спорното правоотношение между страните. Съответно е заключил, че преценката за действителността на процесните прихващания следва да бъде извършена съобразно текста на разпоредбата на чл.59, ал. 5 от ЗБН в нейната първоначална редакция. Предвид гореизложеното апелативният съд е достигнал до извода, че в настоящия случай едностранните изявления по чл.104 ЗЗД не са отправени от длъжника „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), а от лица, които имат към него вземания, произтичащи от разкритите им депозитни сметки в банката, затова и извършените от тях правни действия не са елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, тъй като относителната недействителност на прихващанията в конкретната хипотеза е последица единствено от изявление, което изхожда от длъжника (банката в несъстоятелност). В заключение решаващият състав е посочил, че без значение за правилното разрешаване на спора е датата на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката, тъй като тя не е въведена като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.5 ЗБН и няма отношение към настъпването на правните последици от извънсъдебните прихващания. Нейното правно значение се свързва единствено с преклузивния срок по чл.62, ал.1 ЗБН, който в конкретния случай е спазен. Въз основа на изложените съображения съдът е намерил предявеният на основание чл.59, ал.5 от ЗБН иск за неоснователен. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „С оглед нормата на чл.59 ЗБН в цялост, в редакцията й преди 28.11.2014г., законодателят не визира ли под термина „длъжник“ в ал.5 на нормата именно извършващият прихващането, който се явява едновременно кредитор и длъжник, с оглед нуждата от наличие на насрещни и изискуеми вземания за валидно извършване на прихващане?“ Касаторите сочат наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл. последно /очевидна неправилност/ ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: В редица постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове, между които е и решение № 60128/31.01.2022г. по т.д. № 978/2018г. на 2-ро т.о. на ВКС вече е даван отговор на поставения от касаторите правен въпрос, че употребеното понятие „длъжника“ в първоначалната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката в открито производство по несъстоятелност. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по Закона за банковата несъстоятелност – кредитори и банка, като единствено в посочената разпоредба е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин прихващането, извършено от банката, е разграничено от прихващанията, извършени от кредиторите в ал. 1 и ал. 3 на чл. 59 ЗБН. Тъй като с термините „кредиторите“ и „длъжника“ се назовават двете страни на правоотношението, не може да се приеме, че в една и съща правна разпоредба са използвани различни изрази по отношение на един и същ субект. Аргумент в подкрепа на горния извод са и мотивите на решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д.№ 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, където е посочено, че чрез преуредените с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН правоотношения се засягат вече придобити права при действието на старата редакция на чл.59, ал. 5 ЗБН от лица, които са се освободили от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката. С оглед отговора на въпроса и предвид приложимата първоначална редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, въззивно решение в обжалваната част, с която е прието, че процесното прихващане, извършено от кредитор на банката на 06.11.2014г., а не от самата банка (несъстоятелния длъжник), не е недействително, е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК. С оглед на това, не е налице наведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН е формирана безпротиворечива практика на ВКС, с която е дадено тълкуване на нормата, като не е налице необходимост от даването на друго различно тълкуване, предвид липсата на промяна на закона, съответно на обществените условия. Липсва и основание за допускане на касационно обжалване по чл .280, ал .2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен „ contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „ extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, каквито не се констатират от настоящия състав. Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид изхода на делото, на ответничката по касацията Т. Ж. Мезинова следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски от 2650 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, а на адв. Т. Марков Марков, [населено място], [улица], ет.2 - адвокатско възнаграждение в размер на 12 247,50 лева, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., за изготвяне на отговор на касационната жалба от името на ответника по касацията Ц. П. М., като възнаграждението е определено съобразно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд