Определение № 268 от 05.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 110/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба на Г. З., Ж. З. и Г. З. против решение № 5070/25.07.2018г., постановено по в.гр.д. 14593/17г. на СГС, ГО, ІІ-г състав, с което са отхвърлени исковете по чл.128 КТ (предявени в качеството им на наследници на починалия работник В. З.) срещу работодателя му „Естрой“ ООД за плащане на дължимо трудово възнаграждение в размер на 18184,50лв. (на всеки от ищците по 6061, 50лв.) за периода от 01.10.2011г. до 08.10.2013г.. Касаторите излагат доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че ищците носят доказателствена тежест за установяване, че наследодателят им реално е полагал труд. Според тях доказателствата по делото сочат, че наследодателят им е ходел на работа, поради което работодателят носи доказателствена тежест за установяване, че възложената работа не е изпълнявана. Искат допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност- основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока за отговор работодателят е възразил, че очевидна неправилност във формата на грубо нарушение на закона или очевидна необоснованост липсва. За да се допусне касационно обжалване поради очевидна неправилност е необходимо констатирането на противоречие в мотивите на решението (това е признакът за „очевидно“), което противоречие само по себе си води до съществено нарушение на производствените правила, необоснованост или неправилна материалноправна квалификация (това е признакът „неправилност“). В случая по твърденията на ищците от една страна, че наследодателят им е работил по трудов договор на длъжността „главен инженер“ и за периода от 01.10.2011г. до 08.10.2013г. не е получил трудово възнаграждение, а от друга страна на ответника работодател, че наследодателят им не е полагал труд по трудовото правоотношение, въззивният съд е приел следното: през процесния период страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение. Но ищците не са доказали В. З. да е престирал труд по трудовото правоотношение. Последният е имал работно място и компютър, идвал е в офиса на работодателя, но не са му били възлагани задачи и не е извършвал дейности във връзка с трудовото правоотношение. Поради това той не е престирал труд и не му се дължи трудово възнаграждение. Направените от въззивния съд фактически изводи, че В. З. е имал работно място и компютър, идвал е в офиса на работодателя, но не са му били възлагани задачи и не е извършвал дейности във връзка с трудовото правоотношение, поради което не е престирал труд по трудовото правоотношение са противоречиви и взаимно изключващи се. Това противоречие в мотивите води до необоснованост, поради което е налице хипотезата на очевидна неправилност. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: