Определение № 196 от 12.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3437/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. И. А. срещу решение № 219 от 13.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 249 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е отменено решение № 18 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 1299 по описа за 2018 г. на Велинградския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Б. И. А. против СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ и чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ от ЗЗД за прогласяване за недействителна на основание чл. 74, ал. 4 във вр. с ал. 1 от КТ клаузата на чл. 2, т. 3 от трудов договор №4 от 15.09.2017 г., сключен между СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място], и Б. И. А. за срок на договора за една учебна година - до 15.09.2018 г. като противоречаща на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца Б. И. А. извършено със заповед № 1 от 17.09.2018г. на директора на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място], на основание чл. 325, ал.1, т. 3 КТ поради изтичане на срока на договора и считано от 17.09.2018 г., по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищеца Б. А. на заеманата преди уволнението длъжност в ответното училище „ресурсен учител“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.1 и ал. 2 от КТ – за присъждане на обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение, ведно със законната лихва до окончателното му изплащане.

Касаторът Б. И. А. твърди, че решението на Окръжен съд - Пазарджик е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът смята, че клаузата за срок е недействителна, тъй като дейността, за която е сключен трудовият договор не е нито временна, нито сезонна, нито представлява краткотрайна услуга. Тя е регламентирана в ЗПУО и се осъществява по учебни години, като учителите се назначават за неопределено време. Според касатора за ресурсните учители се прилагат същите правила като за останалите учители. Обратното би означавало ресурсен учител никога да не бъде назначен на постоянен договор. Касаторът поддържа също, че приключването на работата в екип не води до прекратяване на трудовия договор. В подкрепа на тезата си посочва, че след неговото уволнение на същото работно място е назначено друго лице, което ясно показва, че работата не е временна. Изтъква, че формулирането на алтернативни мотиви от страна на въззивния съд е в противоречие с чл. 235, ал. 2 ГПК. Счита за погрешен извода на въззивния съд, че щом характерът на работата е предвиден в Наредбата за приобщаващо образование, то не било необходимо да бъдат посочени обстоятелствата, обуславящи срочността на договора. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Може ли за длъжността „ресурсен учител“ да се сключи срочен трудов договор съгласно някоя от хипотезите на чл. 68, ал. 1, т. 1 или ал. 3 от КТ като се приеме, че работата има временен, сезонен или краткотраен характер? По този въпрос според касатора е налице противоречие между обжалваното решение и решения № 94 от 17.04.2018 г. по гр.д. 3082/2017, ВКС, ІV ГО, № 164 от 18.02.2010 г. по гр. д. 4656/2008г. на ВКС, І ГО, № 176 от 15.03. 2010 г. по гр. д. 3022/2008г. на ВКС, ІІІ ГО, № 889 от 29.10.2008 г. по гр.д. 1730/2006 г. на ВКС, ІV ГО.

2. Обстоятелството, че ресурсните учители работят в състава на екипи, които се създават всяка учебна година, означава ли че тяхната работа е временна по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ?

3. Може ли при сключване на срочен трудов по чл. 68, ал. 4 от КТ, обстоятелствата обосноваващи изключението по смисъла на §1, т.8 от ДР на КТ да не бъдат посочени в трудовия договор? По този въпрос въззивното решение противоречи на решение №104 от 23.02.2010 г. по гр.д. 453/2009 на ВКС, ІІІ ГО.

4. Представлява ли изключение по смисъла на §1, т. 8 от ДР на КТ, обстоятелството, че средствата за дадено работно място, по закон винаги се осигуряват, но от различни източници?

5. Задължението на съда по чл. 235, ал. 3 от ГПК да взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, само за първата инстанция ли се отнася или и за въззивния съд? По този въпрос въззивният съд е дал разрешение, противоречащо на решение № 26 от 30.04.2014г. по гр.д. 4341/2013 г. на ВКС ІІ ТО и № 3 от 22.07.2013г. по гр.д. 534/2012, ВКС, ІV ГО.

6. Може ли съдът да посочва в мотивите на съдебно решение два алтернативни взаимоизключващи се фактически състава за основание срочността на трудов договор, без да посочва кой от тях приема, че е определящ за изхода на делото?

7. Може ли въззивният съд да обсъжда свидетелски показания, при положение че същите не са оспорени нито в първата инстанция, нито във въззивната жалба? Налице е противоречие с решение № 14 от 07.02.2014 г. по гр.д. 1130/2013 г. на ВКС

Ето защо моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд.

Ответникът по жалбата Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място], счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Твърди, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е правилна и законосъобразна. Поддържа, че длъжността „ресурсен учител“ има временен характер, екипът за подкрепа се създава временно с осигурено финансиране за този период и поради това трудовият договор е сключен като срочен. Претендира за присъждане на разноските за касационното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Касаторът Б. И. А. е работил в ответното училище по силата на трудов договор на длъжност „ресурсен учител“, като трудовото му правоотношение е било прекратено поради изтичане на срока на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. В исковата молба той е посочил, че длъжността не е временна, нито сезонна, нито представлява краткотрайна услуга, а се касае за работа, която има постоянен характер. Изтъкнал е, че според ЗПУО учителите се назначават за неопределено време. Затова е поискал да бъде прогласена за недействителна клаузата, с която трудовият договор е определен за срочен, да бъде отменена уволнителната заповед, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и училището да бъде осъдено да му заплати 607,26 лв. обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението на ищеца, че клаузата за срок на трудовия договор е недействителна. Посочил е, че училището няма задължение по закон да поддържа в щатното си разписание длъжност „ресурсен учител“, а екипът за подкрепа е бил създаден временно.

Първоинстанционният съд е приел, че работата на ресурсен учител не представлява временна, сезонна или краткотрайна дейност и не се установяват причини, обуславящи срочността на трудовия договор. Затова е заключил, че трудовият договор е сключен в нарушение на императивни разпоредби на КТ и отговоря на изискванията на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ вр. с §1, т. 8 КТ и е уважил предявените искове.

Въззивният съд е достигнал до противоположния извод, че длъжността „ресурсен учител“ има временен характер по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ. Обосновал се е с характеристиките на изпълняваните дейности от ресурсния учител, чиято длъжност е изначално определена в ЗПУО, както и с обстоятелствата, че той работи задължително в екип с още други специалисти и по съставен и одобрен план за всяко дете за определен отрязък от време - една учебна година съгласно императивните разпоредби на ЗПУО и НПО. Дори да се приеме, че длъжността няма характер на временна, сезонна или краткотрайна, тя има характеристиките на изключението по чл. 68, ал. 4 от КТ. Причините, които налагат срочността на работата на екипа за подпомагане са нормативно залегнали в ЗПУО – чл. 187, ал. 2, чл. 188, чл. 190, както и в НПО – чл. 82, ал.2 – ал.5, чл. 128 и чл. 134. Наличието на такава категорична законова и подзаконова регламентация не налага изричното им посочване в трудовия договор. По тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове.

При тези мотиви на въззивния съд от съществено значение за изхода на спора са поставените от касатора материалноправни въпроси/№1 до № 4/. Даденото от въззивния съд разрешение на третия въпрос противоречи на цитираното от касатора решение 104 от 23.02.2010г. по гр.д. 453/2009 на ІІІ ГО на ВКС и касационното обжалване по този въпрос трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Относно възможността да се сключи срочен договор с ресурсен учител липсва практика на ВКС, а първият, вторият и четвъртият въпрос са от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.68 от КТ, поради което по тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

По повдигнатите процесуалноправни въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. Въззивният съд не е приел, че назначението на друго лице не трябва да се обсъжда, тъй като това назначение е осъществено след уволнението на ищеца, затова отговорът на петия въпрос не е от значение за изхода на спора. Няма пречка съдът да изложи евентуални мотиви, за да обхване всички доводи и възражения на страните/ шести въпрос/. Суверенно право на въззивния съд е да не кредитира показания на свидетел, тъй като също като първата инстанция е съд по съществото на спора/седми въпрос/. Следователно разрешенията на второинстанционния съд по тези два въпроса съответстват на процесуалния закон и не противоречат на цитираната от касатора практика.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение