Определение № 1181 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3588/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Архитектурно и Строително Бюро Хелвеция“ ЕООД срещу решение №416 от 14.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2226 по описа за 2022 г. на Бургаския окръжен съд, I въззивен граждански състав, в частите, с които е потвърдено решение № 2182 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 2433 по описа за 2022 г. на Бургаския районен съд. С тези части е признато за незаконно уволнението на М. В. М., извършено със заповед № 43 от 21.03.2022 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работникът е възстановен на заеманата преди това длъжност и работодателят е осъден да му заплати 4908,66 лв. обезщетение за оставането му без работа. Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси: 1.Законосъобразно ли е съдът при наличие на доказателства, събрани чрез доказателствени средства от един и същи вид- например свидетелски показания, да вземе предвид свидетелските показания на един свидетел и в същото време да не вземе предвид показанията в противоположен смисъл на двама на брой свидетели, като се съобрази, че нито един от тримата свидетели не дава конкретни примери за твърденията си? Длъжен ли е съдът да обоснове в съответствие с чл.236, ал.2 от ГПК преценката си за доказателствата по делото по обективен начин? Допустимо ли е при подбор по чл.329 от КТ съдът да извършва вместо работодателя преценка по целесъобразност на качеството на служителите? 2.Допуснал ли е нарушение на разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ и на ТР №3 от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд, като е въвел несъществуващо в закона и тълкувателното решение изискване за „даване на пример“ от работодателя при извършване на подбор за установяване на действителните качества на участващите при подбора лица и следва ли като задължителна предпоставка за установяване на твърденията на работодателя при подбор да се въведе „даване на пример“ за нарушения? 3.Нарушил ли е разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ и на ТР №3 от 16.1.2012 г. на ОСГК на ВКС съдът, когато не се е ограничил до установяване на приетото от работодателя като критерий за подбор и представлява ли незаконосъобразно разширяване на установените от работодателя критерии за подбор, когато съдът въвежда изискване за даване на примери за нарушения, без критериите от работодателя да предполагат даването на такива? М. В. М. не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: М. В. М. е предявил срещу касатора искове за отмяна на прекратяването на трудовото му правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за период от шест месеца. В исковата молба той е посочил, че е бил уволнен поради съкращаване в щата, като работодателят твърди, че преди това е извършил подбор. Изразил е съмнение, че приетите оценки по отделните показатели не се основават на действителните качества, поради което подборът е извършен незаконосъобразно и тенденциозно. В отговора на исковата молба представителят на ответното дружество е заявил, че подборът е бил законосъобразно извършен от назначената за целта комисия. Въз основа на обективни критерии ищецът е получил най-малко точки, поради което е бил предпочетен за уволнение. Затова прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно и предявените искове са неоснователни. От протокола на комисията за извършване на подбор, съставен на 11.03.2022 г., се установява, че ищецът е бил предпочетен за уволнение, тъй като е получил 32 точки, а останалите служители на същата работа-по 33 и 34 точки. Показателят, по който са му отредени 5 точки, а на останалите-по 7 е „личностни качества“. По другите критерии той е получил равен на другите служители брой точки. В мотивите на комисията е посочено, че са констатирани пропуски не поради незнание и некомпетентност, а в определени случаи не е проявявал качества като бързина в работата, добра комуникативност с колегите си, с персонала на лечебното заведение и с пациентите. Не е проявявал достатъчна бързина и оперативност при вземане на решения, пряко касаещи работния процес и подходящо лично отношение към пациенти и колеги. Случвало се да демонстрира липса на кооперативност и нежелание за екипна работа, което е предизвикало негативни настроения сред колегите му. Констатирани са и случаи на невежливо отношение към пациенти, с което се нарушават възприетите етични норми и се компрометира авторитетът на лечебното заведение. Случвало се е да проявява качества като мудност и невъзможност за вземане на бързи оперативни решения, както и несигурност при вземане на важни решения. За доказване на тези твърдения са разпитани участниците в комисията Д. и Б.. Свидетелите са признали, че ищецът е бил добър служител и се е справял отлично със задачите си. Според свидетеля Д. проблемът на ищеца бил в липсата на комуникативност. Той научавал от други източници факти, които е трябвало да научи от ищеца, а някой път ищецът не е изпълнявал поставени задачи. Свидетелят не е могъл да даде конкретни примери, а пропуските на ищеца не са били отразявани в работните дневници, тъй като в тях се записвали само сериозни проблеми. Допуснатият по искане на ищеца свидетел М., бивш негов ръководител в работата, е потвърдил, че ищецът е бил безупречен служител и е отрекъл да има комуникационни проблеми. При тези данни Бургаският районен съд е приел, че работодателят не е доказал извършването на законосъобразен подбор, тъй като ниската оценка на ищеца по показателя „лични качества“ не почива на конкретни факти от обективната действителност. Ето защо е отменил уволнението, възстановил е ищеца на заеманата преди това длъжност и е осъдил работодателя да му заплати претендираното обезщетение за оставане без работа в размер на 10 764,66 лв. Бургаският окръжен съд се е съгласил с извода за недоказаност на обстоятелствата, които са дали повод за по-ниската оценка на ищеца по отношение на личностните му качества. Счел е, че показанията на свидетеля М. имат по-голяма доказателствена стойност, доколкото е незаинтересован от изхода на спора. Затова въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди това длъжност, като е намалил обезщетението за оставане без работа на 4908,66 лв. Така постановеното въззивно решение съответства на материалния закон/чл.329 от КТ/ и на указанията по неговото прилагане, съдържащи се в ТР №3 от 16.01.2012 г. по тълкувателно дело №3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не трябва да е субективна, тъй като критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци. При оспорване от уволнения работник или служител на истинността на обстоятелства, въз основа на които е извършен подбор, тези обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя. Именно такъв е настоящият случай. В исковата молба служителят е заявил, че приетите оценки по отделните показатели не се основават на действителните качества. По този начин е оспорил истинността на обстоятелствата, въз основа на които е извършен подборът. Ето защо работодателят е следвало да проведе пълно доказване на тези факти, които са довели до по-ниска оценка за ищеца по показателя „лични качества“. Тъй като съдът трябва да прецени дали фактите обективно обуславят ниската оценка, е било необходимо те да бъдат конкретизирани, което не е сторено в показанията на свидетелите. Ето защо въззивният съд не е въвел даването на пример за качествата на служителя като несъществуващо в закона изискване при подбор и не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ/втори и трети въпрос на касатора/. Съдът всъщност в съответствие с процесуалния закон е приложил последиците от недоказване на фактите и обстоятелствата, за които работодателят носи доказателствената тежест. Броят на свидетелите не може да замести необходимото съдържание на показанията, каквото становище застъпва касаторът в първия си въпрос. Не се установява също съдът да е извършил преценка за целесъобразност вместо работодателя. Контролът на съда се е ограничил до законосъобразността на подбора посредством проверка на обективността на дадените оценки, както предвиждат указанията на тълкувателното решение. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение