Определение № 5799 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. А., подадена чрез процесуален представител адв. С. С. против решение № 1404/11.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 6994/2023г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 12030/07.07.2023г. постановено по гр.д. № 8608/2022г. по описа на Софийски районен съд, поправено с решение № 14585/31.08.2023г., с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от Н. М. А. с ЕГН [ЕГН] против „Терем – Холдинг“ ЕАД, ЕИК 129008074 за признаване на уволнението й извършено със Заповед № РД-05-113 от 16.12.2021г. на изпълнителния директор на дружеството на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, за незаконосъобразно и за неговата отмяна; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ при дружеството, както и за осъждане на работодателя да заплати на ищцата сумата от 13170 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнението за периода 16.12.2021г. – 16.05.2022г. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени. Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд неправилно е приел, че e налице реално съкращаване на щата без да съобрази, че премахването от щатното разписание на предприятието на щатна бройка за длъжността юрисконсулт е само формално – при запазена дейност на закритата длъжност като съществена част от трудовата функция на друга длъжност, а именно длъжността Началник отдел „Административна дейност“, заемана от друг правоспособен юрист в дружеството. В тази връзка съдът не е съобразил възможността работодателят да е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова функция и реално изпълняваните задължения/задачи и по този начин формално да е преодолял изискването за подбор. След формалното преназначаване на другия юрисконсулт на длъжност Началник отдел „Административна дейност“ през м. септември 2021г. същият продължил да изпълнява фактически присъщите на юрисконсулта функции, заедно с касаторката. Нововъденото в тази връзка изискване за юридическа правоспособност за позицията Началник отдел „Административна дейност“ не е обсъден от инстанциите по същество, въпреки съдържащият се в исковата молба аргумент в този смисъл. Съдът не е съобразил, че при този факт извършването на подбор по реда на чл. 329 от КТ между двете лица, изпълняващи сходни функции е задължително и липсата на такъв обосновава незаконност на уволнението. Не е отчел също липсата на предварително получено съгласие на синдикалната организация, а такова е създадено за целите на съдебния процес. Отделно поддържа, че по делото е оборена презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 от КТ – съкращаването на позицията „юрисконсулт“ е предприето от работодателя с оглед уволнение на определен служител, а не за запазване трудовото правоотношение на работниците, имащи по-висока квалификация и изпълняващи трудовите си функции по-добре. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Терем Холдинг“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. А. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд, за да постанови решението си е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 22.05.2015г., по силата на което ищцата заемала длъжността „юрисконсулт“ при ответника. Със заповед № РД-05-113/16.12.2021г. на Изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – съкращаване на щата. Заповедта е връчена на ищцата на 16.12.2021г. Съгласно приет по делото Правилник за устройството и дейността на „Терем – Холдинг“ ЕАД сред правомощията на изпълнителния директор е да утвърждава и изменя щатното разписание, както и да сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите /чл. 9, т. 5 и т. 6/. От приети по делото щатни разписания, съответно в сила от 25.01.2019г. и от 15.12.2021г. приел за установено, че по първото щатно разписание за длъжността „юрисконсулт“ са били предвидени две щатни бройки, подчинени на изпълнителния директор, а съобразно второто – двете щатни бройки за длъжността „юрисконсулт“ са закрити. Приел, че към този момент не е спорно между страните, че само едната от двете щатни бройки за длъжността „юрисконсулт“ е била заета и заемана от ищцата. Преди 23.09.2021г. двете позиции за длъжността „юрисконсулт“ са били заети – от ищцата и от П. Б., като с допълнителното споразумение от 23.09.2021г. бил изменен трудовият договор на последната в частта на заеманата длъжност от „юрисконсулт“ на Началник отдел „Административна дейност“. От писмо с изх. № СС-01-2011/15.12.2021г. на изпълнителния директор на „Терем - Холдинг“ ЕАД до Синдикалния комитет на Синдикалната организация в дружеството и протокол от 15.12.2021г. от Синдикалния комитет на синдикалната организация в дружеството приел за установено, че работодателят е изискал, а синдикалният орган в предприятието е дал предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 32, т. 2 от представени по делото КТД. От фиш за заплата за месец декември 2021г. приел, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение е в размер на 2195 лева. В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ – към момента на прекратяване на трудовия договор работодателят не е изискал и получил предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието; евентуално поради липса на реално съкращаване на щата в предприятието, а само за фиктивно такова, доколкото дейността на съкратената длъжност е запазена като съществена част от трудовата функция на длъжността „началник-отдел „Административна дейност“, заемана от П. Б.; неизвършен подбор, който е бил задължителен, както и за злонамерено и тенденциозно прекратяване на трудовото правоотношение, с цел упражняване на психически тормоз над ищцата поради подаден от нея сигнал по ГИТ срещу изпълнителния директор на дружеството. При тези факти, от правна страна въззивният съд е приел, че към датата на уволнението в предприятието на работодателя е валидно взето решение за приемане на нова организационно-управленска структура, в сила от 15.12.2021г. чрез валидно утвърдено ново щатно разписание и реално съкращаване на двете щатни бройки за длъжността „юрисконсулт“, от които към датата на влизане в сила на новото щатно разписание, само едната е била заета /от ищцата/. До 23.09.2021г. втората длъжност „юрисконсулт“ била заемана от П. Б., като с допълнително споразумение № ЧР-04-1476 от 23.09.2021г. е изменен трудовият договор на последната в частта на заеманата длъжност, която от „юрисконсулт“ е променена на Началник отдел „Административна дейност“. Приел, че е изискано и получено от работодателя предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 32, т. 2 от сключен КТД. Предприетото в тази връзка оспорване на протокол от 15.12.2021г. на Синдикалния комитет на синдикалната организация в дружеството, обективиращ даденото предварително съгласие с доводи, че е съставен за целите на производството и е антидатиран, приел за преклудирано като предприето за първи път с въззивната жалба. Обосновал съответно, че са спазени изискванията на чл. 333, ал. 4 от КТ вр. чл. 32, т. 2 от КТД за законосъобразност на уволнението. Позовавайки се на мотивите на ТР № 5 от 26.10.2021г. по тълк.д. № 5/2019г. на ОСГК на ВКС и на практиката на ВКС отбелязал, че правото на подбор по смисъла на чл. 329 от КТ е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение; при съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор по преценка на работодателя, както и че работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност. Обратно - винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор; когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности, като преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата. Съобразил на следващо място, че реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност, чиято същностна характеристика е различна или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности; когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и в случаите на т.нар. „трансформиране“ на длъжности – при закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование, но по трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване на щата. Въз основа на тези изходни положения и сравнение на длъжностните характеристики за длъжността „юрисконсулт“ в ответното дружество /л. 53-53/ и тази за длъжността Началник на отдел „Административна дейност“ /л. 57-58/ приел, че основната характеристика на изпълняваната работа за длъжността „юрисконсулт“ включва процесуално представителство, организиране и координиране на правното осигуряване и законосъобразното функциониране на дружеството, осигуряване на текущи правни консултации по всички въпроси на производствено-стопанската дейност; а основни функции и задължения са: правно осигуряване, правна помощ, подпомагане при издаване на вътрешно-нормативни актове, осигуряване на юридическа основа за сключване на договори, контрол по спазване на вътрешно-търговски договорни отношения, законосъобразност на трудовите правоотношения и тяхното прекратяване, дисциплинарни наказания; при допълнителни функции: съгласуване на договори и заповеди, методическа помощ на дъщерните дружества, както и други – по разпореждане на изпълнителния директор. От друга страна същностната характеристика на изпълняваната работа за длъжността Началник на отдел „Административна дейност“ изтъкнал, че включва ръководна дейност, свързана с организиране, координиране и контрол на административната дейност в дружеството; основните функции и задължения са: ръководство, координиране и контрол, както и подготвяне на предложения до Съвета на директорите, докладни записки до Принципала и изготвяне на цялостната документация за провеждане на процедури по продажба и отдаване под наем на имущество, собственост на дружеството; а допълнителните функции са: даване на становища за целесъобразно изразходване на средства, съгласуване на заповеди, касаещи административна дейност, както и други – по разпореждане на изпълнителния директор. С оглед тази съпоставка, приел за несъмнено, че двете длъжности не са идентични, нито е налице припокриване в основните им трудови функции. Съобразил, че критерият за това дали длъжността е единствена при работодателя, е трудовата функция като съдържание на отделната длъжност. Отбелязал, че ищцата е заемала длъжността „юрисконсулт“ и в йерархично отношение длъжността не е съпоставима с тази на Началник на отдел, нито като трудова функция с посочената ръководна длъжност, независимо дали заемащият ръководната длъжност служител притежава квалификацията и образованието да върши работата или да я замества. Изрично изтъкнал, че в практиката на ВКС /решения по гр.д. № 1561/2010г. и по гр.д. № 5826/2014г., IV ГО/ изрично се приема, че между длъжност от ръководно естество и длъжност, свързана с пряка изпълнителска работа, не може да има идентичност. Когато съществен елемент от естеството на възложената работа за една длъжност са ръководни функции, то съкращаването на длъжност с изпълнителски функции, не може да обоснове извод за фиктивно съкращаване на щата при съпоставката на изпълнителската с ръководната длъжност. Последната има ръководни функции, има задачи по организацията и контрол върху работата на други лица и отговорност по осъществяване на оперативната дейност на отдела. Отчел, че длъжността „юрисконсулт“ няма такива ръководни функции, видно от мястото в структурата на дружеството и основаната характеристика на изпълняваната работа. Ето защо достигнал до извод, че различието между присъщите трудови функции на двете длъжности е съществено, независимо от конкретните трудови задължения, предвидени за тях; функциите и задълженията на двете длъжности – „юрисконсулт“ и Началник на отдел „Административна дейност“, съдържат същностни различия, различно е и йерархичното им място в структурата на ответното дружество, различно е естеството на работата и свойствените задължения за двете длъжности, налице е съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа. След анализ на събраните по спорния момент гласни доказателства по почин и на двете страни, в т.ч. и показанията на свидетелката П. Б. извел правен извод, че последната съгласувала договори, кореспонденция, участвала в заседания на тръжни комисии, явила се е по дело, участвала е в дискусии и т.н., отчитайки това обстоятелство като ирелевантно за законосъобразността на уволнението, след като основната характеристика на изпълняваната работа за длъжността Началник на отдел „Административна дейност“ е ръководство, организиране координиране и контрол на административната дейност в дружеството, които функции и задължения не се твърдят и установяват да на са били изпълнявани от Б.. Обстоятелството, че същата е извършвала и горепосочените дейности приел, че не превръща двете длъжности в идентични или дори сходни. Основните функции на длъжността Началник на отдел, посочени по-горе, са същностните за посочената длъжност, като посочил, че няма пречка, заемащият тази длъжност служител да извършва и други неосновни за длъжността функции. В тази връзка съобразил, че възлагането на други функции извън описаните в длъжностната характеристика за длъжността Началник на отдел „Административна дейност“ е изрично предвидено в последната. А фактът, че и двете служителки притежават юридическо образование не прави заеманите от тях длъжности идентични или сходни. Така обосновал, че работодателят в случая не е бил длъжен да извърши подбор, тъй като същностните характеристики на двете длъжности са различни. Приел установено реално съкращаване на щата за длъжността „юрисконсулт“ при „трансформиране на длъжност“, при което трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция или тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции. Заеманата от свидетелката П. Б. длъжност Началник на отдел „Административна дейност“ е с напълно различни съществени функции в сравнение с тези на длъжността „юрисконсулт“, като фактически осъществяваните от нея допълнителни такива подчертал, че не са определящи за характера и съдържанието на работата и на заеманата от нея длъжност. Отчел на следващо място, че решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му, в т.ч. и спазването на императивни правни норми, сред които и забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 от КТ. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата обаче съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ във всички случаи посочил, че е в тежест на работника или служителя. След съвкупна оценка и анализ на събраните по делото доказателства, приел, че по делото не е установена злоупотреба с права от страна на работодателя и са неоснователни доводите за заобикаляне на закона или злоупотреба с право от страна на ответника, т.е. че единственото му желание, чрез законово допустими средства да постигне единствена цел – прекратяване на трудовия договор с ищцата. Приел на тази плоскост за недоказани твърденията, че причина за уволнението е подаден от ищцата сигнал до Инспекция по труда срещу изпълнителния директор на дружеството, а отношенията между уволнения работник и работодателя и причините, обусловили вземане на решение за съкращаване на щата отбелязал, че са извън дължимата съдебна проверка на законността на уволнението. Мотивирал, че волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася дали има обективна необходимост от въведената промяна. В заключение обосновал решаващ правен извод за законосъобразност на уволнението, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Н. М. А. обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК поставяйки следните правни въпроси: 1/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да не изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Въпросът се сочи като разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 4744/2008г., I ГО; по гр.д. № 652/2011г., II ГО; по гр.д. № 552/2021г., на III ГО. 2/ Съгласието на синдикалната организация част ли е от фактическия състав за законността на уволнението; към кой момент следва то да бъде поискано и съответно да бъде взето/получено; следва ли то да бъде вписано в заповедта за уволнение? 3/ Съгласието на синдикалната организация следва ли да бъде предявено на лицето към момента на неговото съкращаване, за да се документира, че същото е било надлежно и своевременно поискано и получено от работодателя? 4/ Възниква ли за работодателя задължение да извърши подбор между две длъжности, чиито трудови функции са сходни, но не идентични? Трябва ли съдът да изследва обема на съвпадение между трудовите функции на съкратената позиция и на оставащата такава, в която са вменени задълженията на съкратената, преди да се произнесе и сравнението се извършва само на базата на длъжностни характеристики или на базата на реално изпълнявани задължения/функции/ отговорности? Твърди, че въпросът е разрешен противоречиво с практиката на ВКС по ТР № 3 от 16.01.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС; ТР № 5 от 26.10.2021г. по тълк.д. № 5/2019г. на ОСГК на ВКС; решения по гр.д. № 5289/2015г., IV ГО; по гр.д. № 1227/2010г., III ГО; по гр.д. № 1582/2009г., III ГО; решение по гр.д. № 1168/2012г., IV ГО. 5/ Кога настъпва преклузията по чл. 146 от ГПК и какви са предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК, които задължават въззивният съд да допусне доказателства, които първата инстанция е отказала да събере? 6/ Има ли представителна власт адвокат на търговско дружество, действащ след прекратяване на правомощията на изп. директор, който е подписал пълномощното му и може ли адвокатът да продължи да изпълнява действия от името и за сметка на дружеството без потвърждаване на действията му от страна на действащия изп. директор? По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Въпросът за приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК и задълженията на съда да постанови решението си въз основа на приетите от него факти и закона, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение е част от предмета и обуславящ изхода на всяко гражданско дело, но той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В последната, както и в цитираната от касатора такава е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. От фактическите и правни мотиви, на които е основано обжалваното решение, се установява, че въззивният съд при постановяване на решението си не се е отклонил от съдебната практика на ВКС. Не е допуснал игнориране на част от доказателствата, нито е пропуснал да направи извод за конкретното им доказателството значение за спора. Оценката на доказателствата почива на ясно очертаване на спорните отношения по конкретното дело, на която плоскост инстанцията по същество е извършила както цялостна, така и преценка на всяко доказателство само за себе си, като не е налице извод за недостоверност, за да е било необходимо обосноваването й спрямо част от доказателствата. Ето защо по първия поставен въпрос не е налице допълнително основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, съответно предпоставки обосноваващи приложно поле на касационно обжалване. Въпросите във връзка със съгласието на синдикалната организация /въпроси №№ 2 и 3/ са поставени в контекста на поддържаната в касационна жалба теза на касатора, че съгласието на синдикалното ръководство е елемент от фактическия състав на законосъобразното уволнение и е следвало да се предяви на съкратения работник към момента на уволнението, каквото предявяване работодателят в случая не е извършил. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено изискано и получено от работодателя предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата от синдикалния орган в предприятието и са спазени изискванията за законосъобразност на уволнението по чл. 333, ал. 4 от КТ вр. чл. 32, т. 2 от сключен КТД. За да обоснове този извод съдът не е изследвал въпроса дали предварителното съгласие на синдикалния орган е следвало да се предяви на съкратения работник, дали то да се впише в текста на заповедта и дали в случая е предявено на ищцата и към кой момент следва да се извърши то. Ето защо тази група въпроси са извън предмета на делото и решаващата правна воля на съда, обусловила и изхода на делото. Поради това разрешаването им не би се отразило на развитието и крайното решение по делото. Не е налице съответно общо основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което приложното му поле е изключено. Въпросът за задължението на работодателя да извърши подбор между две длъжности, чиито трудови функции са сходни, но не идентични във вида, в който е формулиран, възниква тогава, когато работодателят с оглед конкретната фактическа обстановка не е в положение да избира дали да упражни или не правото си на подбор, т.е., когато подборът е задължение, а не право на работодателя. Съгласно разясненията дадени по задължителен начин в ТР № 3 от 16.01.2012г. по т.д. № 3/2011г. и в ТР № 5 от 26.10.2021г. по тълк.д. № 5/2019г. на ОСГК на ВКС, както и в практиката на ВКС, съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите. Съкращаване на щата е налице и при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. Упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително в хипотези, когато съкращаването в щата засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду всичките работници и служители кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа. За да извърши законно уволнението поради съкращаването на една от няколкото щатни бройки за длъжността, работодателят е длъжен да извърши подбор по чл. 329 от КТ между лицата, които към момента на промяната на щата са заемали съкращаваната длъжност. При т.нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато трудовата функция е запазена в основното си съдържание, но с променено наименование, съкращаването на част от щатните бройки за длъжността задължава работодателя да извърши подбор съгласно императивната разпоредба на чл. 329, ал. 1 от КТ, по критериите по-висока квалификация и по-добра работа с лицата, заемащи новооткритата длъжност /решение по гр.д. № 1227/2010г., III ГО/. При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор по преценка на работодателя. При вътрешна реорганизация в предприятието на работодателя, придружена с реално съкращаване на всички щатни бройки за една длъжност подбор не е възможен, защото няма между кого да се извърши /всички щатни бройки за една длъжност се премахват реално от щатното разписание на предприятието/. В такава хипотеза работодателят може /но не е длъжен/ да не уволни работниците и служителите, заемащи всички съкратени длъжности, а други, заемащи длъжности, които не се съкращават, а се запазват. Това следва от характера на субективното право на подбор, използването на което зависи от преценката на работодателя. Въпросът дали за работодателя възниква задължение да извърши подбор между две длъжности, чиито трудови функции са сходни, но не идентични в случая не кореспондира с приетото в мотивите на въззивното решение. За да обоснове краен решаващ извод за законност на уволнението, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално, а не фиктивно съкращаване на щата – длъжността „юрисконсулт“ и предвидените за нея две щатни бройки /едната заемана от ищцата, а втората – незаета/ по щатно разписание в сила от 25.01.2019г. е реално премахната, заедно с предвидените за нея бройки и по новото щатно разписание в сила от 15.12.2021г. такава длъжност, нито бройки за нея не са предвидени. Работодателят е избрал да прехвърли тази дейност на външен изпълнител, като сключил на 11.01.2022г. договор за абонаментно правно обслужване с адвокат. Доводът за фиктивно съкращаване на щата поради запазване на трудовата функция на съкратената длъжност „юрисконсулт“ в съществените й права и задължения като съдържание на съществуващата длъжност „началник отдел „Административна дейност“ е приет за неоснователен след извършен обстоен анализ и съпоставка на същностните и определящи трудови функции на двете длъжности, тяхното йерархично място в управленската структура на работодателя и водещи основни и допълнителни трудови задължения. Съдът не е приел, че е налице новооткрита или съществуваща длъжност при запазена трудовата функция в съществените й права и задължения като съдържание на съкратената длъжност, в който случай би достигнал до извод, че работодателят е имал задължение да извърши подбор. Изрично подчертал, че обстоятелството, че заемащият длъжността „началник отдел „Административна дейност“ служител е също правоспособен юрист и че изпълнява допълнителни функции, включени в длъжностната характеристика на длъжността „юрисконсулт“ не означава, че този служител не изпълнява основните трудови функции на ръководната длъжност, която заема и които са същностните и определящи за тази длъжност, по който въпрос не е налице спор между страните. С мотиви за различно същностно трудово естество на двете длъжности /едната ръководна, другата изпълнителска/, въззивният съд достигнал до извод, че извършването на подбор в случая е било право на работодателя, а не негово задължение. Ето защо поставеният в тази връзка въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с относимата практика на ВКС. Част от цитираната от касатора практика на ВКС е неотносима към разглеждания случай, доколкото е постановена при различна фактическа обстановка /при съкращаване само на част от щатните бройки за една длъжност, когато подборът е задължителен и се извършва по критериите на чл. 329 от КТ; при съкращаване на част от щатните бройки, когато останалите щатни бройки са трансформирани в друга длъжност при запазена трудова функция в основното си съдържание, но с променено наименование; съкращаване на щата, при което функциите на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице, наето по договор, прикриващ трудов/. Не е налице съответно допълнително основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, съответно не е покрито изискването на закона за приложение на касационното обжалване. Въпросът за преклузията по чл. 146 от ГПК и приложението на чл. 266, ал. 3 от ГПК е част от предмета на делото, но разрешаването му не е обусловило крайното решение на въззивния съд. От данните по делото е видно, че след многократно дадени указания за конкретизиране и уточняване на доказателствените искания обективирани във въззивната жалба, с протоколно определение от с.з. от 12.02.2024г. исканията са оставени без уважение от въззивния съд поради това, че са неконкретизирани, както и поради липсата на необходимост от събирането им; част от представените с въззивната жалба писмени документи не са приети поради това, че не отговарят на изискванията на ГПК, не са относими към спорния предмет, нито са необходими за изясняване на спора. При тези мотиви на въззивния съд принципният отговор на поставения въпрос не би имал обуславящо развитието и изхода на конкретното дело значение. Последният въпрос по правната си същност е довод за вероятна недопустимост на обжалваното решение. Не е налице вероятност обжалваното въззивното решение да е процесуално недопустимо на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че решението е постановено при ненадлежна представителна власт на адвокат на ответното търговско дружество, който не е упълномощен от действащия изпълнителен директор на дружеството ответник. Видно от представеното на л. 34 от първоинстанционното дело пълномощно, адвокат А. А. е надлежно упълномощена – с писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК, в което изрично е вписано, че пълномощното е за представителство по делото до окончателното му свършване пред всички съдебни инстанции. Отделно касаторът не може да са позовава на ненадлежно процесуално представителство на насрещната страна, каквото в случая не е и налице. Следва да се има предвид, че страна по упълномощителната сделка е търговското дружество, като с настъпили промени в органното му представителство, не се прекратява учредената представителната власт на адвоката на ответника, тъй като упълномощителят – ЮЛ продължава да съществува като същия правен субект, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЗД. Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1890 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение