Определение № 648 от 27.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 457/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.

Ищцата Т. К. З.-Я. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Мария Т., обжалва въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В възз. с-в, от 14.12.2011г. по в.гр.д. № 13731/2011г., поправено с решение от 08.11.2011г. за поправка на очевидна фактическа грешка, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, 55 с-в, от 10.08.2011г. по гр.д. № 21416/2010г. в частта, с която е отхвърлен искът й с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Ответникът ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Т. К. против ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими. Неоснователно ответникът поддържа, че касационната жалба на ищцата е недопустима предвид разпоредбата на ч. 280, ал. 2 ГПК. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е акцесорен спрямо главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и е допустим независимо от цената на иска.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

В. съд е приел, че предявените от Т. К. против ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са допустими и основателни. Относно допустимостта на исковете е приел, че отмяната от работодателя на заповедта за уволнение е съобщена при отказ на ищцата на 10.05.2010г. – в деня, в който е депозирана и исковата молба по настоящото дело. Не са представени доказателства, от които да се направи извод, че уведомяването за отмяната на заповедта е извършено преди предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. По съществото на спора съдът е приел, че при съкращаване на една от трите щатни бройки за длъжността „главен специалист” работодателят не е извършил подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, което води до незаконност на уволнението. Относно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е приел, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на всички предпоставки за уважаване на иска – незаконно уволнение, оставане без работа през процесния период което е причинило вреда, съизмеряваща се с шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение, получено през последния пълен отработен месец и причинно следствена връзка между незаконното уволнение и вредата.

1. По касационната жалба на ищцата:

В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът Т. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на практиката на ВКС по материалноправния въпрос „чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа през шестмесечния период след уволнението”. Прилага решение № 394/18.05.2010г. по гр.д. № 1584/2009г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че в тежест на работодателя е да установи в процеса обстоятелството, че работникът е работил на друго място и е получавал възнаграждение.

ВКС намира, че е налице твърдяното противоречие в съдебната практика по поставения от ищцата процесуалноправен въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

2. По касационната жалба на ответника:

К. ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос допустими ли са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ преди прекратяването на трудовото правоотношение да е станало факт в обективната действителност, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по материалноправния въпрос „необходимо ли е да се изследва трудовата функция на конкретния съкратен щат и тя да се сравнява с трудовите функции на други щатове, за да се прецени задължителен ли е подборът”.

По първия от поставените въпроси с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 62 от 26.03.2013г. по гр.д. № 758/2012г. ІІІ г.о. ВКС за уеднаквяване на съдебната практика е прието, че ако към момента на предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в полза на ищеца не съществува потестативното право тъй като срокът на предизвестието не е изтекъл, но този факт настъпи до приключване на устните състезания, съдът е длъжен да го съобрази при постановяване на решението си, което отразява правното положение между страните към момента на приключване на устните състезания. В. решение съответства на тази практика която има задължителен характер съгласно т. 1 ТР № 1/2009г., поради което не следва да се допусне касационно обжалване по този въпрос.

По материалноправния въпрос не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика поради различната фактическа обстановка по приложеното решение и данните по настоящото дело. Така както е прието в приложеното решение № 145/2006г. ІІІ г.о. ВКС съдебната практика трайно приема, че подбор по чл. 329, ал. 1 КТ не може да бъде извършен между работници и служители с коренно различни трудови функции. В настоящия случай по делото са представени длъжностни характеристики за заеманата от Т. К. длъжност „главен специалист” със задължения да организира производствената дейност в ресторанта на ПД „Б.”, на И. И. за същата длъжност с трудова функция да подпомага и участва в търговското обслужване и хранене в ПД „Б.” и на Е. Д. със същото наименование на длъжността, но с трудова функция по посрещане, настаняване и обслужване на гостите в ПД „Б.”. В представените длъжностни разписания и поименни разписания на длъжностите обаче длъжността е изписана само „главен специалист” и не е ясно коя от трите трудови функции е премахната с извършеното съкращаване на щатните бройки от 3 на 2. При това положение, тъй като не е ясно коя от трите трудови функции е премахната, не би могло да се приеме, че е съкратена именно заеманата от ищцата единствена щатна длъжност и подборът не е задължителен. Поради това поставеният въпрос в конкретния случай не е и от значение за решаването на делото.

Водим от горното съдът