Определение № 861 от 04.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], София, представлявано от изпълнителните директори С. П. В. и Р. И. Т., чрез юрисконсулт А. М. срещу въззивно решение № 291/19.07.2012 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 510/2012 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна И. Г. И. чрез адв. А. Б. от АК – Б. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не се налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноските, сторени в инстанцията, като представя и списък по чл. 80 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Съдът отменил заповедта за уволнение на И. И., като незаконосъобразна, поради недоказан подбор по критериите на чл. 329 КТ – не е установено по пътя на пълно главно доказване от работодателя, че предпочетените служители имат по-висока квалификация и работят по-добре в сравнение с уволнения И. И.. Възстановил служителя на заеманата преди уволнението длъжност и присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В изложението към касационната жалба е повдигнат един правен въпрос: „Доколко на работодателя принадлежи правото да определи показатели за законовия критерий ниво на изпълняваната работа и може ли преценката да бъде направена от работодателя при анализ и съпоставяне на тези показатели за точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения и следва ли в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът да осъществи контрол върху целесъобразността на поставените отнапред от работодателя показатели за ниво на изпълняваната работа и най-вече на преценката на работадателя”. Въпросът е неотносим към резултата по спора, защото във въззивното решение не е отречено правото на работодателя да определи показатели, по които да преценява нивото на изпълнение на работа на служителите, участващи в подбора по чл. 329 КТ. В случая, съдът е приел, че няма яснота за тези критерии, които е ползвал работодателя при подбора, за да направи съпоставка между качеството и ефективността на работа на оценяваните служители. Относно правото и задължението на съда да извърши контрол за правилността на тази оценка, като провери дали дадените от работодателя оценки по въздигнатите от него критерии са обективни, са дадени разяснения в ТР 3-2012-ОСГК. Видно от съдържанието на касационната жалба и изложението, разбирането на касатора по тълкуването на чл. 329 КТ не съответства на задължителните разяснения, дадени в цитирания тълкувателен акт. И накрая, поставеният въпрос няма никакво отношение към точното приложение на чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ, както и за развитие на правото в резултат на тълкуването на същата правна норма, каквито съображения касаторът развива, за да обоснове основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението, също така се развиват доводи, че решението на въззивния съд противоречи на Решение № 152/18.02.2009 г. по гр.д. № 6060/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 1626/23.10.2006 г. по гр.д. № 55/2004 г. и Решение № 161/13.03.2009 по гр.д. № 4958/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС. Не е поставен правен въпрос, а за да може да прецени дали приложените решения касаят сходни казуси и как в тях са решени повдигнатите от касатора въпроси, следва да се установи дали тези въпроси са разрешени и в обжалваното въззивно решение. Това е така, защото, както стана ясно, касационното обжалване се допуска по общи въпроси, които стоят в основата на правните изводи на въззивния съд, а не по принцип. Въпросите, повдигнати от касатора, трябва да имат значение за конкретното дело, за да е допустимо разглеждането на касационната жалба по същество. В случая, както стана ясно въпроси няма. Трите решения, освен това са постановени по други спорове, които не са аналогични са процесния и в никой от тях не се разглежда въпроса за подбора – единственото съображение, поради което е признато, че заповедта за уволнение на И. И. е незаконна. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. адвокатски хонорар, чието плащане от довереника е доказано с договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/2012 г. Мотивиран от горното, съдът