Определение № 572 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 540/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Д. Ф. Г. К. Ф. Г. от гр. Х.,срещу въззивно определение №179 от 03.08.2009г по ч. гр.дело № 410/2009г на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 25.06.2009г на Хасковски районен съд за прекратяването на гр.д. № 2604/2008г. Прекратено е дело, образувано по иск за развод на основание чл. 99 от СК по идзключителна вина на ответницата ,предвид смъртта на ищеца Тончо Ф. Г. след завеждане на делото и липсата на наследници от изчерпателно посочения в чл. 327 ал.1 от ГПК кръг лица. Двамата частни жалбоподатели са братя на починалия ищец, призовани към наследяване съгласно чл. 9 от ЗН заедно с ответницата по прекратеното дело за развод. Жалбоподателите поддържат в изложението си всички основания на чл. 280 ал.1 от ГПК, като съображения са изложени по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Налице е противоречие между процесуалната норма на чл. 237 ал.1 от ГПК (ДВ бр.59/2007г) и материалноправната норма на чл. 102 ал.1 от СК (ДВ бр.41/1985г) като и двете норми са действали към момента на постановяване на определението. Ограничаването на кръга лица, които могат да продължат бракоразводния процес ,макар това да следва ясно от чл. 237 ал.1 на новия Граждански процесуален кодекс ,противоречи на Конституцията. Останалите основания са подкрепени с прилагането на определения №383 от 01.04.2009 на ВКС ІІІ г.о и № 123 от17.02.2009г на ВКС І г.о ,с които касационни жалби са допуснати до разглеждане съгл. чл. 288 от ГПК Частната жалба е постъпила в срок от легитимирани лица и е процесуално допустима, но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, предвид следното: Върховен касационен съд не приема тезата, че приложените определения на ВКС ,постановени по реда на чл. 288 от ГПК във връзка с други дела, подкрепят основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, при това произволно се твърди ,че същите имат за предмет разрешение на въпроси, свързани с приложението на чл. 102 от СК ,чл. 267 от ГПК (отм) или чл. 237 ал.1 от ГПК. По критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК също не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане. Противоречие между материалноправна и процесуална норма на закона в случая няма. Доводът, че разпоредбата на чл. 102 от СК (отм) е материалноправна ,не намира опора в нейното съдържание. Касае се за процесуална норма, намерила систематично място в Семейния кодекс, чието съдържание се явява изменено съобразно приетото специалното правило на чл. 237 ал.1 от ГПК. Неаргументирано и без основание се поддържа ,че ограничението по чл. 237 ал.1 от ГПК във връзка с процесуални права, при уредбата на един специален институт на гражданския процес, е в противоречие с чл. 9 ал.2 от ЗН. Тъкмо тази материална норма ще намери приложение след прекратяване на делото. Неприемлив довод за допускане до касационно обжалване е изтъкваното противоречие между К закон, а и в тази насока не са изложени никакви правни съображения В заключение, Върховен касационен съд не приема тезата на касатора, че ясната и категорична разпоредба на чл. 237 ал.1 от ГПК позволява друго тълкуване, освен оспорваното от частните жалбоподатели. Законът изрично е ограничил лицата из между кръга наследници, които могат да продължат делото за развод след смъртта на ищеца. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не може да намери приложение, за да бъдат коментирани с цел развитие на правото съображения и тълкувания, противоречащи на изричната норма на закона. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.