Определение № 238 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3653/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби. Първата жалба е подадена от ответника и работодател „Осъм“ АД срещу решение № 170/20г. на ЛОС в частта, в която е осъден на основание чл. 200 КТ да плати на ищцата Г. Г. Н. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50262, 24лв. до 60383,57лв., поради настъпила смърт на наследодателя на ищцата при трудова злополука. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приспаднал от определения размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД първо платеното застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, а чак след това е приспаднал определения процент съпричиняване по чл. 201, ал.2 КТ. Според касатора първо трябва да се приспадне процентът съпричиняване от размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, а едва след това да се извади платеното застрахователно обезщетение. Във връзка с тези доводи в изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как се определя размера на обезщетението по чл. 200 КТ във връзка с чл. 52 ЗЗД, когато е установено съпричиняване по чл. 201, ал.2 КТ и е платено застрахователно обезщетение по застраховка „Трудово злополука“. Представена е съдебна практика на ВКС, в която е имано предвид, че при определяне на обезщетението първо се приспада процента на съпричиняване, а едва след това се изважда платеното застрахователно обезщетение (реш.№125/16г. на ІV ГО, реш.№ 178/19г. на ІІІ ГО, реш.№186/19г. на ІІІ ГО). Втората касационна жалба е подадена от ищцата Г. Н. срещу въззивното решение на ЛОС в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 60383,57лв. до 86 262лв.. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване, тъй като починалият при трудовата злополука работник и наследодател не е действал при груба небрежност, не е бил инструктиран за работа с товаро- подемни машини. Във връзка с това в изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните обобщени два въпроса „В кои случаи е налице груба небрежност при липса на проведен инструктаж за безопасна работа?“ и „Как се определя процента на съпричиняване?“. Касаторката прилага решение №60/14г. на ІV ГО, според което грубата небрежност е липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, а при липса на инструктаж за безопасна работа на необезопасени машини не е налице груба небрежност на пострадалия, освен когато е било несъмнено ясно, че неговите действия ще доведат до злополука. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване само по първата касационна жалба, защото начинът, по който въззивният съд е определил размера на обезщетението, при условията на съпричиняване и платено застрахователно обезщетение, противоречи на съдебната практика на ВКС, изразена в посочените съдебни решения. По втората жалба липсват основания за допускане на касационно обжалване, защото отговорът на поставените въпроси няма значение за изхода на делото. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че при товаро- разтоварителни дейности с мотокар, и опасно накланяне на товара от 600кг., пострадалият при злополуката сам е притичал в опасната зона на падане на товара, като се е опитал с ръце да го задържи. Също така е установил, че ищецът не е бил инструктиран за безопасна работа при товаро- разтоварителни дейности, извършени с мотокар, и вина за трудовата злополука имат работодателят и лицето, управлявало мотокара. Но в същото време съдът е отчел като причина за трудовата злополука и липсата на достатъчно внимание при товаро- разтовартелния процес. С оглед на тези факти, въззивният съд е приел, че има груба небрежност, тъй като липсва елементарно старание и внимание, и е определил процент на съпричиняване в размер на 30 %. Приетото от въззивния съд не е в противоречие с приложеното решение №60/14г. на ІV ГО, според което и при липса на инструктаж ще е налице груба небрежност, когато е несъмнено ясно, че поведението на пострадалото лице ще доведе до злополука, а в случая е било несъмнено, че ще настъпи злополука, тъй като е обективно невъзможно да се задържи товар от 600кг. с голи ръце, заставайки под наклонения товар. Също така определеният по- нисък процент на съпричиняване (30%) съответства на практиката на ВКС, защото е взето предвид нарушението на правилата на безопасност, допуснати от работодателя и от другия работник, управлявал мотокара. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО