Определение № 655 от 30.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 320/2020 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса, [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. М. срещу решение № 380 от 12.12.2019г. по в. т. дело № 443/2019г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав, с което са потвърдени решение № 93 от 15.03.2019г. и решение № 272 от 27.06.2019г. по т. дело № 43/2018г. на Смолянски окръжен съд. С потвърдените първоинстанционни съдебни актове ответникът Национална здравноосигурителна каса е осъден да заплати на ищеца Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Константин Чилов“ ЕООД следните суми: на основание чл. 59 ЗЗО и чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 76 887 лв. – неразплатена част от извършена болнична помощ през периода 01.05.2015г. – 31.05.2015г. по фактура №[ЕИК]/08.06.2015г. и спецификация към нея за извършена болнична помощ по договор № 210238/27.022.2015г.; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 22 906,99 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2015г. – 08.06.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018г. до окончателното й плащане; сумата 7 591,76 лв. – разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в инкорпорирано в пункт I от касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с решение № 2/22.02.2007г. по к. д. № 12/2006г. на Конституционен съд на РБългария – пункт I.1. от касационната жалба. В пункт I.2. от касационната жалба излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Има ли колизия между правни норми от един и същ ранг?

2. Въпрос, свързан с прилагането на йерархията между нормативните актове от различен ранг.

3. Въпрос по отношение на противоречива съдебна практика на апелативни съдилища по идентичен правен казус – в обжалваното въззивно решение на Апелативен съд Пловдив и решението по т. д. № 3684/2018г. на Софийски апелативен съд идентични правни въпроси са решени по различен начин.

Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Константин Чилов“ ЕООД /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросите са много общи, не са конкретизирани и не съответстват на мотивите, изложени от въззивния съд.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Константин Чилов“ ЕООД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.2015г., по силата на който болницата като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, изброени в посочения текст на договора, а НЗОК се е задължила да заплаща описаните дейности по ред условия и цени, регламентирани в посочените в чл. 1, ал. 2 нормативни актове: ПМС № 94/24.04.2014г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, а след допълнително споразумение № 2/06.04.2015г. – ПМС № 57/16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, по Методика за остойностяване на дейностите в болничната помощ по приложения № 2А към чл. 2 и Методика за заплащане на дейностите в болничната помощ по приложения № 2Б към чл. 2, както и съгласно договор № РД-НС-01-2/29.12.2014г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015г. между НЗОК и БЛС. Констатирал е, че договорът е изменян с 24 допълнителни споразумения, сключени през периода от 24.03.2015г. до 10.03.2016г., като промените, отнасящи се до лимитираните стойности на дейностите за болнична медицинска помощ за месец май 2015г. са извършени с допълнителни споразумения от 23.04.2015г., 11.05.2015г. и 28.05.2015г. - първоначално стойностите са намалени, след това увеличени и впоследствие отново намалени, в резултат на което окончателната стойност за предвидените за м. май 2015г. дейности на болницата е 112 456 лв.

Съдебният състав е установил, че през периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. ищецът Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Константин Чилов“ ЕООД е реализирал медицински дейности, описани в спецификация за БМП и фактура № [ЕГН]/08.06.2015г. над определените с Приложение № 2 стойности за месец май 2015г. на стойност 76 887 лв. Със заявление изх. № 409/22.10.2015г. болницата е представила пред РЗОК справка за размера на неразплатените дейности, извършени през периода месец март – месец септември 2015г., и е поискала заплащане на стойността на реално извършената през този период болнична помощ по клинични пътеки /КП/ по сключения договор, вкл. и стойността на извършената медицинска дейност за месец май 2015г. по фактура № [ЕГН]/08.06.2015г. НЗОК е отказала заплащане на заявените от ищеца суми, позовавайки се на чл. 4, ал. 2 ЗБНЗОК, чл. 4, ал. 5 и чл. 5, ал. 1 от Правилата за условията и реда за определяне и изменения на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средства от резерва от ЗБНЗОК.

Възражението на ответника по иска /настоящ касатор/ за недължимост на претендираните суми поради това, че се отнасяли до извършена от ищеца медицинска дейност, чиято стойност не била договорена с НЗОК за съответния месец, доколкото не била предвидена с бюджета като финансов план за същия месец, е прието за неоснователно.

Въззивният съд е посочил, че въпреки наличието на изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 6 от процесния договор /предвиждащ, че плащането се дължи, ако извършената и отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2/, чл. 40, ал. 3 от първоначалната редакция на сключения между страните договор, съответно чл. 40, ал. 6 след изменението на договора /недопускащ изпълнителят да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти и/или медицински изделия, които са на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2, освен ако не са налице случаи на спешна диагностика и лечение, за които се предвижда възможност за увеличаване месечната стойност на разходите при условията, предвидени в същата разпоредба/ и чл. 40, ал. 8 в редакцията, приета с допълнително споразумение № 2/06.04.2016г. /предвиждащ, че при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнителя за хоспитализации, извън спешните случаи, същият формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ/, с които договорни клаузи на практика се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет, не би могло да се приеме, че действително извършените от болницата – ищец през месец май 2015г. медицински дейности и вложени медицински изделия, надвишаващи определения лимит, не подлежат на заплащане.

Въззивната инстанция се е позовала на конституционно закрепеното в чл. 52 от Конституцията на РБългария право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон, и доразвито в разпоредбите на чл. 2, чл. 4 и чл. 35 ЗЗО, предвиждащи, че на задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и съответното лечебно заведение, не само е предоставен пакет от здравни дейности, но и свободен избор на изпълнител на тези дейности. Поради това е приела, че НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител, за което НЗОК разполага с определен бюджет – чл. 22 и сл. ЗЗО.

Решаващият съдебен състав е обсъдил разпоредбата на чл. 29 ЗЗО, съгласно която със Закона за бюджета на НЗОК, който се приема ежегодно от Народното събрание, задължително се определят размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за различните видове медицинска помощ, медицински дейности, лекарствени продукти и пр. Съобразил е и предвиждането в бюджета за съответната година на резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства - чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО, и е отчел и разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2015г., предвиждаща, че решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет съобразно приети от него правила. Направил е извод, че произтичащите от посочените императивни разпоредби, както и от съдържащите се в сключените между страните договори задължения за изпълнителите на болнична медицинска помощ изключват възможността същите да отказват предоставянето на такава помощ в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, вкл. и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Разходването на бюджета в един по-ранен момент не лишава зравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона чрез бюджета на НЗОК пакет болнична медицинска дейност чрез обявен свободен избор на болница изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му да оказва тази помощ. В тази насока съдебният състав е анализирал и клаузите на чл. 5, т. 1, т. 3, т. 5, т. 8, т. 9 и т. 10 от договора, които въвеждат изискване ищецът в качеството му на изпълнител постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица; непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност /т. 9/; забрана на искане за допълнително заплащане от посочените лица, независимо от това, дали предоставеният от НЗОК месечен лимит е бил изчерпан или не /т. 10/.

Въззивният съд е изложил съображения, че след като извършването и отчитането на медицинските дейности от страна на болницата съответства на предмета и условията на договора, не би могло да се приеме, че превишаването на определените с Приложение № 2 към договора месечни, респ. тримесечни стойности на дейностите в БМП и на бюджетната рамка за съответната година, съставлява такова неизпълнение на индивидуалния договор, което да освобождава възложителя от задължението за заплащането им над определения лимит. С превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право да ползва пакета от здравни дейности, както и свободно да избира изпълнител на тези дейности. Въззивната инстанция е заключила, че превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат незаплатени. За заплащането на такива стойности са били предвидени средства общо в размер 301 898 000 лв. от резерва по бюджета на НЗОК, включително за непредвидени и неотложни разходи /чл. 1, ал. 2, т. 1.4. ЗБНЗОК за 2015г./, за което НС на НЗОК е следвало да вземе съответните решения по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2015г., като при доказана невъзможност това е могло да стане в рамките на бюджета на НЗОК за следващи години. Оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане в рамките на финансовата 2015г., поради което се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2015г.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по посочения от касатора правен въпрос се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. По пункт І.1. от изложението не е посочен изобщо въпрос, който касаторът твърди да е разрешен в противоречие с решение № 2/22.02.2007г. по к. д. № 12/2006г. на Конституционен съд на РБългария. Формулираните в пункт I.2. от касационната жалба въпроси, по отношение на които касаторът поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, са много общи, неясни и не са обвързани с конкретното дело и мотивите на въззивното решение. В пункт I.2. от касационната жалба касаторът не е посочил кои релевантни правни въпроси счита, че се решават противоречиво от съдилищата и в частност по противоположен начин в решение по т. д. № 3684/2018г. на САС.

Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение