Определение № 432 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1086/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е две касационни жалби на страните срещу решение № 56 от 25.01.2024 г. по т. д. № 527/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 405/24.03.2023 г. по т. д. № 195/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е признато за установено по възражение на „Вип пропъртиз“ ЕООД срещу отказ за допълване на списъка на приети вземания, постановен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, и обективиран в писмо с изх. № 24/16.01.2023 г., че вземането на „Вип пропъртиз“ ЕООД към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 92 888,46 лв., представляваща направени разноски, присъдени с влязло в сила решение от 26.10.2022 г. по т. д. № 473/ 2021 г. по описа на ВКС, I ТО, подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН; допълнен е на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, одобрен от съда по реда на чл. 67, ал. 2 ЗБН с решение от 25.05.2016 г. по търг. дело № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с вземането на „Вип пропъртиз“ ЕООД към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 92 888,46 лв., представляваща направени разноски, присъдени с решение от 26.10.2022 г. по т. д. № 473/ 2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, което вземане е с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.

„Вип пропъртиз“ ЕООД обжалва решение № 56 от 25.01.2024 г. по т. д. № 527/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 405/24.03.2023 г. по т. д. № 195/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е приел, че вземането му подлежи на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, и не е уважено искането му за ред за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. Излага, че решението в тази му част е постановено при нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липса на изложени мотиви по поддържаните с въззивната му жалба доводи. Сочи, че изводът на съда, че вземането му няма характер на разноски в производството по несъстоятелност е противен на материалния закон – ЗБН, и необоснован. Поддържа, че всички разноски по делата за попълване на масата на несъстоятелността, включително сторените от насрещната страна, са разноски по несъстоятелността на банката, и следва да бъдат с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. Допълва, че противоречи на закона възприетото от въззивния съд разрешение насрещната страна по тези дела да бъде поставена в по-неблагоприятно положение от адвокатите на банката и държавата за вземанията им за възнаграждение и държавна такса по тези дела. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което на вземането му бъде признат ред за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Съставляват ли разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54, т. 3, предл. първо ЗБН присъдените на ответника поради отхвърляне на исковете съдебни разноски, сторени в производството по предявени от синдика на обявена в несъстоятелност банка искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 3, ал. 3 ЗБН и чл. 26, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН?

2. Следва ли тези разноски да се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН?

Моли касационно обжалване да бъде допуснато по въпросите на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид постановяването му в противоречие с практиката на ВКС по определение № 479/29.12.2008 г. по ч. т. д. № 339/2008 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 309/21.11.2008 г. по ч. т. д. № 312/2008 год. на ВКС по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 301/22.03.2011 г. по ч. т. д. № 107/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 266/10.03.2011 г. по ч. т. д. № 123/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 498 от 21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1701/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и определение № 267/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 139/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

При условията на евентуалност моли касационно обжалване да бъде допуснато при допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Излага, че решението в обжалваната му част е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, оспорват касационната жалба на „Вип пропъртиз“ ЕООД като неоснователна. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, обжалват решение № 56 от 25.01.2024 г. по т. д. № 527/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 405/24.03.2023 г. по т. д. № 195/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която възражението на „Вип пропъртиз“ ЕООД е уважено. Поддържат, че решението в тази му част е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички допустими и относими към предмета на делото твърдения, възражения и доводи на страните, и в частност поддържаното с въззивната жалба възражение, че ЗБН не предвижда процедура, която да е идентична с чл. 688, ал. 3 ТЗ и да позволява изготвяне на списък на приети вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Считат, че неправилно въззивният съд е приложил специалния закон – ЗБН, като не е съобразил, че в последния не съществува правна норма, която да послужи за основание за постановеното с решението допълване на списъка на приети вземания. Молят да не бъде споделена практиката по цитираното от въззивния съд определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д. 1212/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, като поддържат, че даденото с нея разрешение е дописване на закона. По тези доводи молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Претендират присъждане на разноски за всички инстанции.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

2. Съществува ли в Закона за банковата несъстоятелност ред за предявяване на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, аналогичен на реда за предявяване на вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ в общата търговска несъстоятелност?

3. Какво е правното основание за синдика на банка в производство несъстоятелност, на което същият може да включи вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в списъка на приетите вземания? Приложим ли е към тези вземания редът по чл. 68 ЗБН?

По първия въпрос молят касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителната практика по ТР 1/2013 г. по т. д. 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС и практиката по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. По останалите въпроси поддържат, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Излагат, че решението е очевидно неправилно, с което обосновават искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че между страните не е налице спор относно релевантните факти и обстоятелства, които са установени по делото, а именно: след откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, в полза на „Вип пропъртиз“ ЕООД е възникнало вземане срещу банката за разноски, направени в съдебно производство, които са му присъдени с влязло в сила съдебно решение; дружеството е предявило това вземане в производството по несъстоятелност на банката, като е поискало изготвеният от синдиците списък на приети вземания да бъде допълнен с него; синдиците са отказали да допълнят списъка.

Счел е, че спорът е правен и се изразява в това дали за „Вип пропъртиз“ ЕООД съществува правото на принудително удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, за горепосоченото му вземане към банката, установено с влязло в сила съдебно решение, т.е. правото му на кредитор да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност по чл. 94, ал. 1 ЗБН.

Позовал се е на практиката на ВКС, обективирана в определение № 67/15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, която е изтъкнал, че напълно споделя, и приел, че отговорът на повдигнатия от страните правен въпрос е положителен. Намерил е, че предвид разпоредбата на чл. 70 ЗБН не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел участие синдикът, като неоспоримостта на вземането произтича от предвиденото в чл. 69, ал. 2 ЗБН установително действие на съдебните решения в отношенията на банката, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Подчертал е, че разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗБН установява задължение за синдика да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН (одобрения от съда списък на приетите вземания, по които не са направени възражения) с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 ЗБН или по чл. 68, ал. 3 ЗБН, както и с вземанията – предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката. Посочил е, че липсва изрично предвиждане за разноските, присъдени в производствата по посочените искове, но няма основание същите да бъдат изключени от режима на главното вземане, доколкото отговорността за разноските е последица от разрешаването на съответния материалноправен спор и може да се реализира само в образуваното по този спор съдебно производство.

Обсъдил е представеното по делото влязло в сила съдебно решение № 50137/26.10.2022 г. по т. д. № 473/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, с което счел, че се установява съществуване на вземане на „Вип пропъртиз“ ЕООД към „КТБ“ АД – в несъстоятелност, за получаване на парична сума в размер на 92 888,46 лв., представляваща съдебни разноски, направени в хода на съдебно производство по предявен иск по чл. 60а ЗБН. Подчертал е, че решението е постановено след решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, в производство, в което участие са взели синдиците на банката, което означава, че същото предявено от ищеца вземане е нововъзникнало в хода на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, като то има характер на такова, което не може да бъде оспорвано в това производство съгласно нормата на чл. 70 ЗБН. Добавил е, че вземането не е за присъдени разноски в производства по исковете по чл. 20, ал. 4 ЗБН, чл. 65, ал. 2 ЗБН и чл. 68, ал. 3 ЗБН, но при съобразяване на дадените от ВКС разрешения с определение № 67/15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, отговаря на дефиницията за неоспоримо вземане и подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, и следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите.

Въззивният съд е подчертал, че процесното вземане не представлява „разноски по несъстоятелността“ по смисъла на чл. 54 ЗБН, защото не се отнася до разход от вида на някой от изрично и изчерпателно посочените такива в тази норма, поради което е приел, че подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката с ред по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.

По поддържаните с въззивната жалба на синдиците на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, оплаквания е допълнил, че изводимо от цитираната практика на Върховния касационен съд категорично е налице правна възможност за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, респективно след изтичане на сроковете по чл. 63, ал. 1 ЗБН и чл. 66, ал. 1 ЗБН. Позовал се е на практиката по определение № 67/15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, и изтъкнал, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗБН установява общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността, но с чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други, а разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се удовлетворяват по реда на чл. 725 ТЗ. Приел е, че цитираната уредба обосновава извода, че в чл. 4 ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Изтъкнал е, че възможността да бъдат удовлетворявани вземания, свързани с развитието на производството – разноските по несъстоятелност и текущите публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по-силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Допълнил е, че отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН.

Относно редът за удовлетворяване на процесното вземане в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, е отбелязал, че същият е този по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, а не този по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН, както неоснователно възразява „Вип пропъртиз“ ЕООД с въззивната си жалба. Посочил е, че разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 1-15 ЗБН регламентира редът на изплащане на вземанията при извършване на разпределение на осребреното имущество, като в трети ред (т. 3) са включени разноските по несъстоятелността, както и разноски на Централната банка, Министерството на финансите, Фонда за преструктуриране на банките и Фонда за преструктуриране на инвестиционните посредници във връзка с действия по преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, а в единадесети ред (т. 8) са включени всички останали вземания, които не отговарят на условията по т. 11 – т. 15. Намерил е, че в случая процесното вземане на „Вип пропъртиз“ ЕООД към „КТБ“ АД – в несъстоятелност, което е за разноски, направени в съдебно производство, следва да бъде удовлетворено при разпределение на осребрено имущество с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, в какъвто смисъл е счел, че е практиката по цитираното определение № 67/15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО. Изтъкнал е, че претендираното от „Вип пропъртиз“ ЕООД вземане за съдебни разноски не представлява разноски по несъстоятелността по смисъла на това понятие, вложен в чл. 54 ЗБН, като се е позовал на нормативното изброяване в последната норма и счел, че касае се за такива вземания, които са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, но насочени пряко и единствено към обезпечаване на материално-техническите предпоставки за развитието му. Счел е, че се дава право на привилегировано удовлетворяване само на тези кредитори, които осъществяват дейности, необходими за самото производство (напр. служители, чиито правоотношения не са прекратени, наемодатели на помещения, използвани от банката; доставчици на комунално-битови услуги, наетите от синдика експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му и т.н.), защото тяхната дейност е необходима за развитие на производството по несъстоятелност на банката, съответно – за всички останали кредитори (извън така посочените изключения), такава възможност не е предвидена. По тези мотиви е счел, че процесното вземане (съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение) не представлява разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54 ЗБН, тъй като не попада сред изрично изброените в тази норма.

При тези съображения е постановил обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Първият поставен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, процесуален въпрос касае правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Същите са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивни жалби, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил подробно поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Решаващата дейност на съда е ясно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема, че за „Вип пропъртиз“ ЕООД е налице правна възможност да предяви и получи удовлетворение на процесното си вземане в производството по несъстоятелност на ответника „КТБ“ АД – в несъстоятелност, че с последното следва да бъде допълнен списъкът на приетите вземания, като мотивирано е определил и реда за удовлетворяването му по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Останалите поставени от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, правни въпроси са обсъждани от въззивния съд и в този смисъл са обусловили изводите му, но по отношение на тях не се установява сочената от страната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно съдържанието, изяснено с т. 4 на ТР 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, а именно - съществуваща по въпросите неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, настъпили изменения в законодателството или обществените отношения, налагащи осъвременяване на съществуваща съдебна практика, непълна, неточна или противоречива правна уредба на приложими към спорното правоотношение законови разпоредби, пораждаща необходимост от създаване на съдебна практика. Напротив, налице е актуална практика по правните въпроси, намерила отражение в цитираното от въззивния съд определение № 67/15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, която практика не се нуждае от осъвременяване или промяна, и с която въззивният съд точно се е съобразил, поради което въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване при сочената от касатора допълнителна предпоставка.

Поставените от „Вип пропъртиз“ ЕООД въпроси не са относими към правилното решаване на делото, доколкото изискват отговор за реда за удовлетворяване на разноски, сторени и присъдени по дела с различен предмет от делото, по което като разход е присъдено процесното вземане – иск по чл. 60а ЗБН.

Независимо от последното, дори въпросите да бъдат уточнени като такива, касаещи вземане за разноски по иск по чл. 60а ЗБН, то по отношение на тях не е налице твърденият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото цитираната от касатора практика е неотносима към поставените въпроси, тъй като, както и сам касаторът сочи, практиката е по приложението на друг закон - разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ и уредените в ТЗ искове за попълване масата на несъстоятелността. Касаторът не обосновава и сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е съобразил дадения отговор на правните въпроси с утвърдената практика на ВКС по определение № 67/15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторите аргументират искането си с доводи, повтарящи оплакванията им за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Единственият доказан от страните разход по делото е за платена държавна такса по жалбата на „Вип пропъртиз“ ЕООД в размер на 30 лв., който с оглед изход на делото не следва да бъде присъждан.

На основание чл. 612, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ следва да бъде събрана дължимата държавна такса по касационната жалба, подадена от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, в размер на 30 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение