Определение № 364 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4769/2019 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Почивна база „Зора“ към МЗХГ – с.Кранево[, представлявано от управителя И. Т. Р., чрез адвокат Н. С. от АК-В. срещу решение № 199 от 25.09.2019 г. по в.гр.д. № 574/2019 г. на Окръжен съд Добрич, с което се потвърждава решение № 89/25.06.2019 г. по гр.д. № 141/2019 г. на Районен съд Балчик и са уважени предявените искове на П. И. Ф. против Почивна база „Зора“ към МЗХГ – с.Кранево, на основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, за признаване на незаконно и отмяна на Заповед № РД-15-20/18.01.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Управител на Почивна база „Зора“ – с.Кранево“. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на въззивното решение, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, които се свеждат до приложението на чл.345 КТ, които касаторът счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в решение № 346 от 04.10.2012 г. по гр.д. № 1919/2011 г. и решение № 125 от 30.05.2018 г. по гр.д. № 3894/2017 г. на ІV г.о. От П. И. Ф. чрез адвокат Ю. Г. от АК - В. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че с влязло в сила от 07.12.2018 г. решение по гр.д. № 139/2018 г. на Окръжен съд Добрич, П. И. Ф. е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението му длъжност „Управител на Почивна база „Зора“ – с.Кранево”, за което той е уведомен на 21.12.2018 г. Ищецът е подал заявление от 27.12.2018 г. до Министерството на земеделието, храните и горите, с копие до почивната база, в което той е направил изявление за заемане на длъжността. Съдът е установил, че документът с вх. № 3/02.01.2019 г. в Почивна база „Зора“, също съдържа изявление на ищеца по делото за заемане на длъжността, което се потвърждава от показанията на главния счетоводител в базата. При така установените фактически обстоятелства, според съда, не е налице хипотезата на чл.345, ал.1, т.2 КТ, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, считано от 05.01.2019 г., е незаконосъобразна, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ са основателни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси в изложението, независимо че обуславят изхода на делото и правните изводи на съда по конкретното дело, не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора. Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 440 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 537/2009 г., ІV г.о., решение № 361 от 21.12.2012 г., по гр.д.№ 105/2012 г., ІІІ г.о. и решение 346/04.10.2012 г. по гр.д. № 1010/2011 г., ІV г.о./, когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът по чл.345, ал.1 КТ, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. Явяване за заемане на работата означава работникът да се яви лично в предприятието и да изяви желание да заеме предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията не означава, че е спазен срокът за възстановяване на трудовото правоотношение занапред. Въззивният съд е посочил изрично, че двуседмичният срок по чл.345 КТ е започнал да тече за ищеца от уведомяването му за възстановяване на предишната длъжност на 21.12.2018 г. и изтича на 04.01.2019 г., но той се е явил при своя работодател - Почивна база „Зора“ към МЗХГ – с.Кранево, на 02.01.2019 г., като лично е депозирал изявления на същата дата за заемане на работата, което се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства /св.Д./. Фактическите и правни изводи не могат да бъдат преценявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до казационно обжалване по конкретно поставен от касатора правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че трудовият договор се прекратява отново само ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ или не е спазил този срок по уважителни причини. Личното явяване на ищеца пред работодателя и изразената от него воля да заеме предишната си длъжност в законовия двуседмичен срок са условие за възстановяване на трудовото правоотношение занапред, както е приема и въззивната инстанция, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба П. И. Ф. чрез адвокат Ю. Г. от АК - В. е поискал заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 20.11.2019 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.