Определение № 50684 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 822/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Х. Я. В. чрез адвокат Н. А. от АК-Пловдив срещу решение № 579 от 22.11.2021 г. по в.гр.д.№ 1925/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава в обжалваните части решение № 261514/19.05.2021 г. по гр.д.№ 17707/2019 г. на Районен съд Пловдив и уважен е предявения иск на Х. Я. В. против „Мулти Куки“ ЕООД, на основание чл.200 КТ, до размер на сумата от 1000 лева – за обезщетение на неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 05.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, като е отхвърлен за разликата до 6000 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въпроси, които се свеждат до предпоставките за намаляване на дължимото обезщетение при допусната груба небрежност от страна на работника /чл.201, ал.2 КТ/ и как се определя процента на съпричиняване и размера на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД, без да е установен период на възстановяване от злополуката. Отделно се поддържа, че решението е вероятно недопустимо, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като е постановено при наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото, с оглед висящия процес в Административен съд Пловдив, относно оспорване законосъобразността на болничен лист, представен като писмено доказателство по настоящото дело. От „Мулти Куки“ ЕООД, чрез адвокат И. К. от АК-Пловдив, е постъпил писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба по съображения, че липсват посочените основания за допускане на касационно обжалване и претендира заплатеното адвокатско възнаграждение. За да уважи иска за обезщетение на неимуществени вреди, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че са налице предпоставките по чл.200, ал.1 КТ, поради което работодателят отговаря за причинените на работника неимуществените вреди от настъпилата на 05.09.2019 г. злополука, призната за трудова с разпореждане № 5104-15-265/17.09.2019 г. на НОИ–ТП Пловдив. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е приел, че вследствие на злополуката не се настъпила трайна неработоспособност, а пълното възстановяване на ищцата е продължило за период от 1-2 седмици. Преценявайки продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, съдът е съобразил заключенията на вещи лица, с оглед на което е приел, че се дължи обезщетение в размер на 4000 лева, но отговорността на работодателя следва да се редуцира поради груба небрежност на работника - самоволно предприел действие /да отпушва канала на мивката на работното ѝ място/ в нарушение на правилата за безопасност и липса на елементарно проявено внимание. С оглед конкретно установените по делото обстоятелства, съдът достига до извод, че злополуката е настъпила при 75% съпричиняване. Доводите за недопустимост на въззивното решение поради висящо дело в Административен съд Пловдив са несъстоятелни. Съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, връзка между делата по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е обективната зависимост на две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, следва да е безспорно установена, пряко да касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. В случая, въззивният съд приема, че липсва такава връзка и основание за спиране на производството, а отделно, крайните изводи при определяне на дължимото обезщетение не се основават на оспорения болничен лист, с оглед на което възражението за наличие на процесуална пречка при упражняване правото на иск не могат да бъдат споделени. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за предпоставките за намаляване на обезщетението на работодателя при злополука поради допусната груба небрежност от работника /чл.201, ал.2 КТ/ и как се определя процента на съпричиняване. Въпросите обуславят изхода на делото и изводите на съда в обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС, вкл. цитирана от касатора, в която се приема, че „груба небрежност“ следва да се оцени като поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Когато е направено възражение за намаляване на обезщетението на това основание, съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност, т.е. дали е налице и в каква степен пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат се определя във всеки отделен случай, в зависимост от конкретно установените по делото обстоятелства. В случая, въззивният съд приема, че с поведението си ищцата е допуснала груба небрежност, тъй като самоволно е предприела действия по отстраняване на възникнал технически проблем, без да информира за това работодателя си и в нарушение на основните технологични правила за безопасност, с които е запозната. Предприетите от нея действия с химически препарат, без да използва предпазни средства, при налични в производствения цех четири мивки, според съда, е създало риск не само за собственото здраве на работника, но и възможност от замърсяване на готова хранителна продукция в сладкарницата. Крайните изводи на съда са изцяло в съответствие с практиката на ВКС, формирана с решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г., IV г.о., решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 951/2011 г., ІV г.о. и решение № 548 от 24.07.2012 г. по гр.д. № 1490/2010 г., ІV г.о., в която е изяснено, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя, т.е. само поведение, при което работникът не полага елементарно внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност и от което настъпва трудова злополука, обосновава намаляване на отговорността на работодателя поради допусната груба небрежност. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните във всеки отделен случай обстоятелства, при които е настъпила злополуката, поведението на пострадалия работник и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В този смисъл, изводите на съда, дали е налице груба небрежност и съпричиняване от страна на ищеца, се основава на конкретно установените факти, въз основа на които се формира вътрешното му убеждение, след анализ на събраните доказателства. Поставените от касатора въпроси не са разрешени, в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, а фактическите изводи на съда не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът за възможността да се определи справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД, без да е установен периода на възстановяване на пострадалия от злополуката, също не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Повдигнатият въпрос се поставя с оглед твърденията за неправилно определен възстановителен период на работника след инцидента, но всъщност повтаря оплакването в касационната жалба, че продължителността на възстановяване е останало недоказано по делото. В този смисъл поставеният въпрос има значение на довод за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, който не може да бъде обсъждан в производството по реда на чл.288 ГПК, съгласно т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. От „Мулти Куки“ ЕООД са поискани направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съобразно представените списък и договор за правна защита и съдействие от 03.02.2022 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение