Определение № 23 от 04.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1704/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение04.01.2024 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение №354 от 22.11.2022г по в. гр.дело № 475/2022г. на Старозагорски окръжен съд Определението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хлебопроизводство Казанлък„ЕООД срещу решение №354 от 22.11.2022г по в. гр.дело № 475/2022г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е ангажирана отговорността на настоящия касатор по чл. 200 ал.1 КТ да заплати на ищцата В. В. Н. обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука ,настъпила на 07.08.2019г в размер на 20 000 лева, след намаляване на обезщетението наполовина, на основание чл 201, ал.2 КТ поради допусната от пострадалата груба небрежност. Постъпила е и касационна жалба от В. В. Н. срещу въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен над присъдената сума от 20 000 лева ,до размера на 40 000 лв поради прилагането на чл. 201, ал.2 КТ За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изяснил, че на ищцата са причинени травматични увреждания на дясната ръка от детайл на машина по време на работа ,получена е разкъсно- контузна рана по дорзалната повърхност на дясната длан и открито счупване на 4-та и 5-та метакарпални кости Пострадалата е приета по спешност в ортопедичното отделение на местната болница .Претърпяла е две операции ,при първата фрактурите са били репозирани и фиксирани с 3 бр. игли. Изписана е на 14.08.2019г като раната е била спокойна ,но са настъпили усложнения – забавено костно срастване /консолидация, съпроводено с болки в областта на счупванията и пръстите ,забавено раздвижване и ограничен юмручен захват. Наложилна се е оказала втора операция ,извършена през м.декември 2019г, при нея е направена репозиция на костите и синтеза. Според заключението по приетата СМЕ, касае се за силно болезнена травма, при която възстановителният период е бил забавен, започнал е на практика след втората операция, трае до три месеца. Движенията на 4-ти и 5-ти пръст обаче и понастощем са констатирано немощни, забавени ,с ограничения в захвата, както е установено от вещото лице след преглед. Констатиран е дефицит на дясната ръка и с ЕР нса ТЕЛК от 25.02.2020г и на ищцата е определена 20%трайно намалена работоспособност за срок от две години. Въззивният съд,като е отчел характера на увреждането и свързаните с него болки и страдания,усложенията през възстановителния период при ищцата, която е на 48 години, съобразявайки също така ,че няма данни нейното увреждане да е напълно невъзстановимо и тя да остане завинаги с тежък дефицит на дясната ръка,с прилагане на чл. 52 ЗЗД е определил обезщетение от 40 000 лева, което е намалил наполовина поради допусната от пострадалата груба небрежност.Ищцата е пренебрегнала основни технологинчни правила и правила за безопасност в нарушение на чл.33 от ЗЗБУТ,като самонадеяно ,безотговорно и без елементарен инстинкт за самосъхранение е поставила ръката си в тестоделителна машина докато същата работи (за да почисти попаднал там боклук ,по нейни твърдения ) Ищцата не е била разпределена да работи, нито да наблюдава работата на тази машина ,а на друга (тестомесачка). Поради това независимо, че периодичен инструктаж през 2019г няма данни да е бил проведен ,не това е причина за злополуката и допуснатата от пострадалата груба небрежност.Ищцата има дълъг стаж в предприятието и е била запозната с начина на работа на машината, при това на самата машина е бил поставен инструктаж. Преди злополуката е имало случаи ищцата да бъде предупреждавана да не бърка в машина докато тя работи,за което й е правена забележка (свид.З. П.),въпреки това към момента на злополуката е проявявала самоувереност ,безкритичност и неглижиране на установени правила. При горните обстоятелства работодателят ,представляван от адв Е. З. изтъква в касационната жалба, че искът е следва изцяло да се отхвърли, тъй като ищцата се била самонаранила,не е провела рехабилитация и че лекарска грешка,за която не отговаря, е причина за втората операция,както и че обезщетението е прекомерно завишено по размер. Към касационната жалба е представено изложение, като са формулирани три въпроса:
нарушен ли е принципът на чл.52 ЗЗД във въззивно решение, основаващо се на оспорена експертиза, изготвена без наличието на първични медицински документи, а именно рентгенови снимки от деня на инцидента и след него
Следва ли работодателят да носи безгранична отговорност по чл.200 КТ,при данни по делото за неполагане на дължимата грижа от страна на пострадалата за извършване на рехабилитация,възможно ли е да се приеме че пострадалият е допринесъл за удължаване на срока за възстановяване с цел да получи по-високо обезщетение
може ли размерът на минималната работна заплата да служи като критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поддържа се противоречие с приложената практика на ВКС(реш. по гр.д № 3692/2020г, реш. по гр. д. 2694/2019г, реш. по гр.д № 1364/2016г на Четвърто г.о; реш. по гр.д № 3649/2018г,реш. по гр.д.3233/2015г ,реш. по гр.д № 4741/2019г на Трето г.о )сборно изтъкната по въпросите В отговор насрещната страна оспорва предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване в тази част. В касационната жалба на В. В. Н. представлявана от адв А.Г. е излагат оплаквания за неправилно прилагане на чл.201, ал.2 КТ и необосновани изводи за допусната груба небрежност ,при положение ,че на ищцата не е проведен инстуктаж за работа конкретно с машината, от която е пострадала. В изложение е поставен въпроса длъжен ли е съдът да приложи чл.201, ал.2 КТ във всяка хипотеза на принос на пострадалия, или като принос по смисъла на чл.201, ал.2 КТ може да се квалифицира единствено поведение на увреденото лице при условията на груба небрежност - неполагането на грижа, каквато и най-небрежният би положил при сходни обстоятелства.Изтъква се чл. 280, ал.1 т.1 ГПК като се сочи противоречие с практика на ВКС в реш. №977/2020г по гр.д № 298/2009г,реш. 499/2012г и реш. № 348/2011,реш. № 977/2010г и реш. № 62/2015г на Четвърто г.о. В отговор „Хлебопроизводство Казанлък„ЕООД изтъква ,че не са налице основания, обосноваващи допускане на решението до касационно обжалване в обжалваната от ищцата част. Касае се за груба небрежност, както обосновано е прието от съда. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби Първият от въпросите, изведен в изложението на касатора „Хлебопроизводство Казанлък„ЕООД няма връзка с чл.52 ЗЗД и формираната практика на ВКС по прилагане принципа на справедливост,няма правен характер и по същество изразява станище за непълнота на доказдателствата при изясняване на фактически въпроси по делото.Оспорват се доказателствените изводи на въззивния съд за характера и естеството на претърпяните от ищцата травматимчни увреждания и възприетата за установена фактическа обстановка, което съгласно разясненията в ТР №1 от 19.02.2010г на ОСГТК не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК. За пълнота следва да се изтъкне ,че наличната медицинска документация ,вкл диагностичните данни,е взета предвид при изготвяне заключенията на в.л. д-р С., основно и допълнително Този е начинът за установяване на причинени травматични увреждания и свързаните с тях неимуществени вреди,които подлежат на обезщетяване съгласно установената практиката на ВКС. Вторият въпрос в изложението на касатора „Хлебопроизводство Казанлък„ ЕООД се поставя некоректно.Така формулиран,същият не предпоставя никакъв конкретен отговор ,свързан с тълкуване и прилагане на правен източник/правна норма/ при решаващата дейност на съда. Въпросът изразява твърдения,неотносими към основанието на иска Биха имали значение факти,въведени с правизключващи възражения на ответника,каквито въззивният съд да е приел за установени,но без да приложи следващи се от закона правни последици Случаят с твърденията във въпроса не е такъв. Третия въпрос отговаря на общото изискване в чл. 280, ал.1 ГПК за правно съдържание и е относимо/макар и неточно/ поставен във връзка с прилагането на чл.52 ЗЗД Не се обосновава критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, изтъкван от защитата.Нито едно от цитираните и приложени от касатора съдебни решения от практиката на ВКС не съдържа отговор ,или дори насока за отговор на така поставения въпрос.В неотносимо приложената към изложението съдебна практика на ВКС ,която касаторът изтъква по въпроса, е давано разрешение на други въпроси,свързани с прилагането на чл. 200, чл. 201, ал.2 КТ,чл.200,ал.3 КТ, чл. 212 КТ чл.33 ЗЗБУТ.Съгласно установената практика на ВКС,при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост се съобразяват обществено икономическите условия в страната.Това е критерият, а минималната работна заплата, заесно с други статистически данни и показатели са индиции,които съдът взема предвид при неговото прилагане. Въззивният съд е приложил разясненията в ППВС № 4/1968г и установената практика на ВКС по поставения въпрос. В задължителната за съдилищата съдебна практика ( ППВС №4/1968г) и множество постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС( реш.№ 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009, ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009г,ІV г.о; реш.от 06.04.2011г,гр. д.№951/2010,ІІІ г.о ,реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г.ІІІг.о, реш.№ 38 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 323/2012 г., III г. о.,ГК реш. № 15 /2014 г. по гр. д. № 3246/2013 г., IV г. о., ГК, реш. № 749 /2008г по т. д. № 387/2009 г. на II т. о. ТК ;реш. №99 /2013г по т. д. № 44/2012 г на II т. о, ТК.;реш. № 95 по т. д. № 916/2011 г. на I т.О,,реш. № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. о и др )са дефинирани параметрите на обществения критерии за справедливост. Обжалваното решение е в съответствие с така установената съдебна практика. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти,относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тези обективни характеристики са безпротиворечино изяснени включително за случаи, при които на обезщетяване подлежат неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на здравето и свързаните с тях болки и страдания (Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, реш. № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. О, Реш. № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК и др) Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,страдания и неудобства. Справедливостта изисква съдилищата да прилагат при обезщетяването на неимуществените вреди еднакъв подход към еднакво пострадалите, затова при определяне на обезщетението по размер е необходимо да се съобразяват и обществено-икономическите условия в страната. Минималната работна заплата към релевантния за определяне на обезщетението момент е един от фактите с указателно значение по този критерии, като е приел и въззивния съд в отговор на доводите на ответника за определяне на по-никък размер обезщетение. Въпросът, поставен в изложението на касаторката В. В. Н. касателно прилагането на чл. 201,ал.2 КТ при намаляване отговорността на работодателя, което основание следва да се отграничава от общия случай на съпричиняване на вредоносен резултат от пострадал(чл. 51 ,ал.2 ЗЗД),е произнесен решаващо от въззивния съд правен въпрос,затова е отговорено на общия критерии в чл. 280, ал.1 ГПК ,но не и на изтъкнатия специален селективен критерии за допускане до касационно обжалване в чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Определение за груба небрежност и разяснение кои са отличимите белези за поведение по чл.201, ал.2 КТ е дадено в множество решения на ВКС (реш.№977/2010г по гр.д №298/2009г ІVг.о на ВКС, реш. № 510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІV г.о, реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о на ВКС, реш. № 149/2011 по гр.д.№ 1248 /2010г. ,ІІІ г.о., реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о, реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІVг.о ,реш. №125/2016г по гр.д №4417/2015г ,реш. №25/2016г по гр.д №3233/2015г ІІІг.о, реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о, реш. № 290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV г.о на ВКС и др.),с която съдебна практика въззивното решение е изцяло съобразено. При конкретния механизъм на произшествието,като стечение на обективни и субективни фактори, действията на пострадалата са преценени от въззивния съд като пренебрегване на основни технологични правила,нарушаване на доведени до знанието на работника предписания и забрани и същевременно нарушение на най-елементарни правила за безопасност. Действията на пострадалата в конкретната ситуация са преценени като поведение самонадеяно (съзнавана небрежност), самоволно, безотговорно към безопасността - в случая собственатата. Бъркането с ръка в работния сектор на машина,която по механичен начин обработва тесто, при това без на ищцата да е била възлагана работа или поддръжка на тази машина, при допуснато от нея пренебрегване на очевиден, затова и осъзнаван от пострадалата риск за собствената безопасност,представлява поведение, свързвано с квалификацията за груба небрежност според установената практика на ВКС. Разноските остават за страните, както са направени Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.