Определение № 5318 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2137/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. А. Л., П. А. С., Е. А. С., А. А. С. и С. А. С. срещу решение № 307/31.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 90/2024 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която след като е потвърдено решение № 63/24.02.2022 г. по гр. д. № 1471/2021 г. на Казанлъшкия районен съд са отхвърлени предявените искове като частични от жалбоподателите срещу "Делта" ЕООД с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. С. Л., настъпила при трудова злополука на 08.11.2019 г., за разликите над 58 000 лв. до 100 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане.

Касаторите обосновават допустимостта на касационното обжалване с твърдения за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

С насрещна касационна жалба ответникът "Делта" ЕООД обжалва горепосоченото въззивно решение в частта, с която след като е отменено решението на първостепенния съд, предявените от ищците искове по чл. 200 КТ са уважени.

За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното:

Производството пред Старозагорския окръжен съд се е развило по реда на чл. 294 ГПК, след като с решение № 57/30.01.2024 г., постановено по гр. д. 1689/2023 г. по описа на ВКС на РБ, IV г.о., предходното въззивно решение е отменено и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. В отменителното решение на ВКС са дадени указания, че при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да осигури приемането на необходимите за работата на вещите лица документи и да даде възможност за оспорването им, като в зависимост от изхода от това оспорване отново да изслуша вещите лица или да назначи нова комплексна експертиза, като укаже на вещите лица кои материали да ползват при изготвянето й, както и, че съдът следва да обсъди доводите за нищожност на спогодбата между ищците и ответника, като вземе предвид дадените с решението на ВКС указания, че договорът не е нищожен поради това, че в него се съдържа отказ от права.

Въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетения за вредите, които ищците са претърпели в резултат на трудова злополука, настъпила на 08.11.2019 г., довела до смъртта на А. С. Л. - съпруг и баща на ищците. Приел е, че А. С. Л. и ответното дружество "Делта" ЕООД са били в трудово правоотношение, по силата на което наследодателят на ищците е изпълнявал длъжността "резач горски дървен материал". Установил е, че от осигурителния орган - ТП на НОИ - Стара Загора, настъпилият инцидент с А. Л. на 08.11.2019 г. бил признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО - в деня на злополуката на 08.11.2019 г., в 12,00 часа, в землището на [населено място], при рязане на клон, който променя посоката си, настъпва удар по главата на А. Л., който му причинява черепно - мозъчна травма, вследствие на което настъпва смъртта му.

По повод на злополуката била извършена проверка от контролните органи, в резултат на която били констатирани седем на брой нарушения на ЗЗБУТ и наредбите по прилагането му, за които са дадени предписания. Длъжностните лица констатирали, че работодателят: не е осигурил в сечището в землището на [населено място], [община] предупредителни табели за опасност, с което е било извършено нарушение на чл. 120, ал. 2 от Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, утвърдени със Заповед № РД-09-354 от 08.04.2019 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 27 б, ал. 3 и 6 КТ; не е предоставил на работещите или техни представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове, което представлява нарушение по чл. 19, ал. 1 ЗБУТ; не е определил периодичността на оценяване на риска в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове, с което е допуснал нарушение по чл. 11, ал. 3 от Наредба № 5/99 г. за реда и периодичността на извършване на оценка на риска; работодателят не е осигурил запознаване на работниците/служителите с правилата за здравословни и безопасни условия на труд, в това число и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, което представлява нарушение по чл. 127, ал. 1, т. 5 КТ; при извършената на 08.11.2019 г. на обект - сечище в землището на [населено място] и на 13.11.2019 г. и 18.11.2019 г. по представени писмени документи в Дирекция "Инспекция на труда" е установено, че дружеството работодател не е осигурило на всяко тримесечие провеждане на заседания на комитета по условия на труд, с цел обсъждане на цялостната дейност по опазване на здравето и осигуряване на безопасността на работещите и предлагане на мерки за подобряването й, в нарушение на чл. 29, т. 1 ЗБУТ.

Относно механизма на настъпване на злополуката, въззивният съд е приел за установено, че на 08.11.2019 г. работникът А. С. Л. се явил на определеното му работно място - територията на горски масив, находящ се в близост до [населено място], където в изпълнение на трудовите си задължения последният режел дървета с помощта на моторен трион. В процеса на работа отсечено от наследодателя на ищците дърво се закачило за друго правостоящо дърво. Вместо да изтегли закаченото дърво с наличния специализиран горски трактор, снабден с лебедка и стоманено теглително въже, което изисквали правилата за безопасност на труда, пострадалият отрязал правостоящото дърво. След като било отсечено второто дърво, се получило неконтролируемо падане на закаченото за него и първоначално отсечено дърво, което пречупило тънко орехово дърво. Пострадалият А. Л. е ударен от орехово стъбло с дължина над 10 метра и с диаметър 0,13 метра в мястото на пречупване и 0,06 метра в горната си част, с която влиза в съприкосновение с А. Л.. Посоката на падащото пречупено орехово дърво съвпадала с местоположението на оттеглящият се А. С. Л. и го удря в дясната челно-теменна област на главата в посока отгоре на долу и отдясно на ляво. Именно този удар предизвикал черепно-мозъчна травма с тежък отток и парализа на дихателен и сърдечно съдов мозъчен център и последвала смъртта. Като при извършването на сечта, пострадалият не е бил с поставена предпазна каска, а такава е имало в трактора и в джипа. За да установи механизма на трудовата злополука съдът е кредитирал изцяло изводите на вещите лица по назначената пред въззивната инстанция повторна комплексна съдебно медико-техническа експертиза, както и гласните доказателства, в т.ч. показанията на прекия очевидец Е. Р., разпитан при повторното разглеждане на делото пред въззивния съд, по отношение на самото настъпване на злополуката.

Въззивният съд е съобразил, че на 04.02.2020 г. между ищците и ответното дружество е била сключена писмена спогодба, с която страните се споразумели работодателят да изплати на всеки един от ищците сумата 2 000 лв. Сумата била определена по взаимно съгласие на страните и ги удовлетворявала напълно, като страните се съгласили, че уреждат напълно отношенията си, свързани с отговорността на работодателя към наследниците на починалия работник и няма да имат за в бъдеще претенции за дължими суми по реда на чл. 200 КТ. От приетите в първоинстанционното производство две заключения на съдебно-почерковата експертиза въззивния съд е приел за установено, че всички ръкописни текстове - имена и цифри в оспорената спогодба от 04.02.2020г. са изпълнени от лицата, чиито имена са посочени в текста, както и че положените от тях подписи са автентични.

Въззивният съд е кредитирал и заключението на назначената от втората инстанция съдебно-почерковата експертиза, от което е приел за установено, че ръкописният подпис обект на изследването, положен от А. С. Л. в графа "Подпис на инструктирания" № 85 по списъка на "Книга за инструктаж на работниците по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана" на "Делта" ЕООД не е изпълнен от А. С. Л.; че ръкописният подпис обект на изследването, положен от името на А. С. Л. в графа "Подпис на инструктирания" № 26 по списъка на "Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа" на "Делта" ЕООД, [населено място] е изпълнен от А. С. Л., както и че ръкописният подпис обект на изследването, положен от името на А. С. Л. в графа "Подпис на инструктирания" №24 по списъка на "Книга за инструктаж на по безопасност и здраве при работа. Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж – Дърводобив-седмичен" започната на 07.10.2019г. на фирма "Делта" ЕООД не е изпълнен от А. С. Л..

При тези данни и след като е констатирал, че ищците са законни наследници на починалия работник и попадат в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки за възникване на имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на неимуществените вреди от настъпилата трудова злополука на основание чл. 200 КТ. За да определи дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че отношенията между А. Л. и неговата съпруга, както и тези с неговите деца - ищците по делото, са били основани на разбирателство, любов, хармония и взаимопомощ. Починалият е бил грижовен съпруг и баща. Обсъдени са обстоятелствата, свързани с ненадейния и травматичен начин, по който ищците са загубили своя близък, както и че същият е бил в добро здраве и в трудоспособна възраст, опитен човек в професията си, в разцвета на силите си, поради което семейството и най-близките му били лишени от своята опора. Въззивният съд е приел, че болките и страданията са съизмерими на децата с тези на съпругата на починалия, тъй като децата и техният баща имат пряка кръвна връзка и не може да се приеме тезата, че те биха преодолели скръбта по баща си по-лесно, отколкото тяхната майка и съпруга на починалия. Затова въззивният съд е приел, че следва да бъде присъдено обезщетение за всички ищци в еднакъв размер. След преценка на тези обстоятелства и при съобразяване на създадения от съдебната практика ориентир, относим към сходни случаи, съдът е приел, че справедливото обезщетение възлиза на от по 120 000 лв. за всеки един от наследниците на починалия работник.

Съдът е отчел, че спорен по делото е и въпросът дали работодателят дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на ищците, настъпила на 08.11.2019г. в резултат на трудова злополука, след като е налице постигната спогодба от една страна, наследниците на починалото лице, а от друга, работодателят ответник по настоящото дело. Съдът е изложил съображения за това, че спогодбата, уредена в чл. 365 ЗЗД представлява двустранен договор. В подкрепа на двустранния й характер е и фактът, че страните се задължават да правят отстъпки, които са взаимни, насочени са една към друга. Посочил е, че за двустранните договори е характерно, че същите пораждат задължения и за двете страни по правоотношението, като невинаги обаче една отстъпка се изразява в поемане на задължение. Но въпреки това винаги всяка страна поема задължение за самото извършване на отстъпката спрямо другата страна. Ето защо съдът е приел, че в случая е възможно да бъде извършена оценка за еквивалентността на престациите. Приел е, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Доколкото в настоящия случай въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение възлиза на от по 120 000 лв. за всеки един от наследниците на починалия, то е счел, че платените от работодателя въз основа на споразумението по 2 000 лв. на всеки един от ищците, по никакъв начин не биха могли да бъдат определени като справедливата клауза, съответстваща на добрите нрави в гражданското общество. Според въззивния съд нарушеното благо, чиято репарация се осъществява чрез заплащането на обезщетение, е оценено на по 2 000 лв. за всеки един от ищците - стойност, която е в десетки пъти занижена и несъизмерима с действителните вреди, претърпени от наследниците на починалия работник. При тези съображения въззивният съд е приел, че е налице най-високата степен на нееквивалентност на престациите - уговореното обезщетение е явно незначително в сравнение с действителния размер на вредите на ищците, поради което е намерил, че така сключеното извънсъдебно споразумение е нищожно поради противоречие с добрите нрави и няма пречка да се претендира обезщетение в по-висок размер по исков ред. Следва само извършеното плащане да се зачете и приспадне при определяне на размера на действително дължимото обезщетение.

На следващо място, в обжалваното решение е разгледано възражението за съпричиняване. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е проявил груба небрежност, допринесла за трудовата злополука. Съдът е приел, че работникът при изпълнението на възложената му задача е проявил такава. В разглеждания случай пострадалият работник отсича дърво, което се закача за друго правостоящо дърво. Това, което е следвало да бъде извършено, с оглед спазването на правилата за безопасност на труда, е работниците да докарат трактора, да развият въже с нужната дължина, да го завържат в основата на отсеченото дърво и след което тракторът да го изтегли и свали на земята. Вместо да направи това обаче пострадалият се е опитал да отреже другото дърво в резултат, на което е настъпил инцидентът. Въззивният съд е приел, че са налице неправилни действия от страна на самия пострадал при непосредствената работа по отсичането на горепосочените дървета. Същият е бил инструктиран, че следва на първо място при отсечено и паднало дърво върху друго, да се осигури и докара трактор, да се развие въже с нужната дължина, да го завържат в основата на отсеченото дърво, след което тракторът да го изтегли и свали на земята. Въззивният съд е приел, че пострадалият работник е допуснал още едно нарушение, същият не е носел предпазна каса, което от своя страна също е допринесло за настъпилия резултат. Съдът е съобразил, че вещите лица по приетата във въззивното производство комплексната двойна експертиза не могат да дадат категоричен отговор на въпроса, какви биха били конкретните поражения върху тялото на пострадалия, ако е носел предпазна каска поради липсата на достатъчно информация, но твърдят, че тези поражения във всички случаи биха били по-леки. Съдът е отбелязал, че при разпита му в о.с.з. вещото лице П. е пояснило, че при извършването на сеч остават белези, по които може да се съди, дали едно и също лице е извършвало сеч. Според експерта двете дървета, които са паднали, са отсечени от едно и също лице и според него това безспорно е пострадалият, който от своя страна не е спазил точно и коректно всички изисквания по безопасната работа при извършваната от него сеч.

Въззивният съд, като е съобразил констатираните от контролните органи нарушения, допуснати от работодателя, на здравословните и безопасни условия на труд, е приел, че дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди на всеки един от ищците следва да бъде намален на половина, поради установено съпричиняване от страна на починалия работник, в размер на 50 %. С оглед на това така определеният по-горе размер от по 120 000 лв. за всеки един от ищците следва да бъде намален наполовина, при което предявените искове от ищците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука на 08.11.2019 г. въззивният съд е счел за основателни и доказани до размера на 60 000 лв. за всеки един от ищците. Тъй като обаче всеки един от ищците и наследник по закон на починалия пострадал А. Л. е получил вече сумата от по 2000 лв., то съдът е приел, че дължимото обезщетение следва да се намали с размера на получените суми по сключените договори /спогодби/ с работодателя. Следователно дължимото обезщетение следва да се намали за всеки един от ищците на дължимата и адекватна сума от по 58 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимите суми.

В касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно бил приложил нормата на чл. 201, ал. 2 КТ. Според касаторите, когато трудовата злополука е настъпила без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, както е и в настоящия случай, то поведението на пострадалия работник не може да бъде окачествено като груба небрежност. Оспорва се и извода на въззивния съд, че на работниците са били предоставени предпазни каски. Твърди се още, че въззивният съд неправилно е и приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на претърпените от ищците вреди.

В изложението към жалбата касаторите поддържат, че в обжалвания съдебен акт въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са следните:

1. "При назначаване на повторна експертиза, следва ли съдът да възложи повторното заключение на друго вещо лице?";

2. "Следва ли съдът да приложи института на грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че на пострадалия не е бил проведен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд?";

3. "Приложим ли е институтът на грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че работодателят не е осъществявал контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, при което е допуснал осъществяването на постоянна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката се намира в причинна връзка именно с така допуснатата практика?";

4."Назначаването на повторна експертиза на вещото лице, изготвило първоначално заключение, което е било оспорено, не представлява ли възпроизвеждане на изводите на експерта, обективирани в първоначалното заключение, с оглед отговорността, която същият носи по чл. 200, ал. 1 КТ и по чл. 191 НК за даване на невярно заключение? За обективност на повторното заключение следва ли съдът да назначи ново вещо лице, което да го изготви?";

5. "Съответства ли на основния правен принцип, че "никой не може да черпи права от неправомерното си поведение" възражение на работодател по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ за проявена от работник груба небрежност при настъпила трудова злополука, при допускане от работодателя на неспазване на правилата за безопастност на труда от работника и липса на осъществяван контрол за спазването на тези правила? В случай, че е налице несъответствие на посочения принцип с такова възражение, следва ли последното да бъде подлагано на преценка за основателност от съда?".

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност.

Ответникът по касация "Делта" ЕООД не е депозирал отговор.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се допуска, по следните съображения:

Първият и четвъртият въпрос са поставени във връзка с твърдяно нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото въззивният съд допуснал повторна комплексна съдебно- техническа и медицинска експертиза от същите вещи лица, които работили по първоначалната експертиза.

По тези въпроси въззивният съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 294 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с указанията на ВКС, дадени в отменителното решение на стр.4- „ съдът да осигури приемането по делото на необходимите за работа на вещите лица документи и да даде възможност за оспорването им, като в зависимост от изхода на това оспорване отново да изслуша вещите лица или да назначи нови.“. Видно е, че с определение от 23.05.24г. въззивният съд е дал отговор на поставените въпроси като е приел да изслуша същите вещи лица след приемането на новите доказателства в съответствие с указанията на ВКС. В случая нормата на чл. 294 ГПК е правилно тълкувана и приложена от въззивния съд и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените първи и четвърти въпрос от Изложението към касационната жалба.

Втори, трети и пети въпрос са свързани с оспорения извод на въззивния съд за наличие на съпричиняване при груба небрежност, доколкото на пострадалия при трудовата злополука не бил извършен инструктаж за работа с моторна резачка.

ВКС намира, че и по тези въпроси въззивният съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС. Пострадалият е имал правоспособност за работа с моторна резачка, а при извършването на сеч в горски територии с моторна резачка, работата му е нормативно регламентирана в Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, които са били задължителни за него съгласно чл.2, т.3 от Правилата. В чл. 119 от Правилата изрично е разписано задължението на извършващият сеч с моторна резачка да използва каска, а в чл. 132, ал.3, т.1 от Правилата изрично е забранено отсичането на дървото, на което се държи закаченото дърво. В случая пострадалият при трудовата злополука не е изпълнил тези свои нормативни задължения при съзнание за извършеното нарушение и съзнание за настъпването на неблагоприятните последици (каската му е била в трактора, и нарочно е отрязал дървото на което се държи закаченото дърво). Той е извършвал нормативно регламентирана работа и е бил длъжен да спазва правилата независимо от факта дали му е извършван инструктаж. Като е приел, че пострадалият е действал при груба небрежност, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по чл. 201, ал.2 КТ.

Доколкото е релевирано и оплакване за очевидна неправилност, касационният съд намира, че атакуваният въззивен акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

Предвид всичко изложено не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд.

При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК, насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, предвид недопускането на касационно обжалване по основната касационна жалба и липсата на основание за разглеждането й по същество.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение