Определение № 261 от 07.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6323/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 373/02.11.2015 г., постановено по в. гр.д. №651/2015 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба на [фирма], [населено място]. С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 846/2014 г., е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на О. Й. С. от [населено място], С.. Обл., извършено със заповед №540/07.10.2014 г., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „отговорник спомагателни дейности” в [фирма], [населено място] и дружеството е осъдено да заплати на О. Й. С. сумата 5 045,04 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа поради уволнението за времето от 07.10.2014 г. до 07.04.2015, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска -27.11.2014 г. до окончателното й изплащане. Ответникът по жалбата О. Й. С., чрез адв. К. Г. в писмен отговор по делото, изразява становище, че не са налице законовите предпоставки, обуславящи допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано изпълнението на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./ За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание „ уволнение” работодателят не спазил изискването на чл. 193 ГПК да изслуша работникът или служителят или да приеме писмените му обяснения. В тази връзка е прието, че съдържащото се в трудовото и досие писмено обяснение от 07.10.2014 г. е без правно значение след като липсват данни това обяснение да е дадено по повод и след изрично нейно известяване за образувана дисциплинарна процедура във връзка с нарушението, за което и е наложено наказанието.Прието е, че по делото не е установено, че заповедта за дисциплинарно уволнение е надлежно връчена, поради което същата не е произвела действие. Прието е също така, че в заповедта не е посочено нито името нито качеството на лицето, което я е издало, поради което не може да се извърши преценка за компетентност на издателя на заповедта да упражнява работодателска власт в това число и да налага и дисциплинарни наказания. В тази връзка не са взети предвид обясненията дадени от управителя на фирмата под предлог, че същият в нарушение на процесуалните правила е бил разпитан като свидетел по делото. При тези решаващи мотиви въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконна и я е отменил. Уважил е и обусловените искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.2и3 КТ. При тези решаващи мотиви касационното обжалване следва да се допусне по въпроса: „Необходимо ли е работодателят изрично да извести работника / служителя/ относно инициираното висящо дисциплинарно производство срещу него преди да поиска от последния обяснения по чл. 193,ал.1 КТ”. По отношение на този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС / Р №8/01.04.2011 г. по гр.д. №1035/2009 г. ІV г.о, Р № 126/26.06.2013 г. по гр.д. №1060/2012 г. ІІІ г.о./ решенията са постановени при условията на чл. 290 ГПК поради което по отношение на въпроса е изпълнен критерия по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне и по въпроса: Когато обясненията на управителя на дружеството-работодател са събрани по реда на разпит на свидетел по чл. 171 ГПК, а не по реда за даване на обяснения от страна по чл. 176 ГПК, следва ли тези обяснения да се изключат от доказателствения материал по делото или могат да се кредитират като годно доказателствено средство като съдът извърши преценка за тях съгласно чл. 172 ГПК. По отношение на този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото е от значение за точното приложение на закона и съдебна практика във връзка с проблематиката застъпена в него не е развита. Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.