Определение № 561 от 05.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 588/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на двете страни срещу решение № 296 от 16.12.2019г. по в.т.д.№ 577/2019г. на Апелативен съд Варна. Ответникът Национална здравноосигурителна каса обжалва решението в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 92/2019г. на ОС Варна за осъждането на НЗОК да заплати на „Амбулатория-Медицински център за специализирана медицинска помощ Очна клиника Света Петка“АД, [населено място] на основание чл.79,ал.1 ЗЗ във вр. с чл.59 от Закона за здравното осигуряване сумата 56 160лв. - стойност на извършени за периода 01.04.2016г.-31.12.2016г. и незаплатени медицински дейности по амбулаторна процедура 19 - „оперативно премахване на катаракта“ по клинична пътека № 131 по договор № 031893/26.05.2015г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба. Ищецът обжалва въззивното решение за потвърждаване отхвърлянето на иска за разликата над 56 160лв. до пълния предявен размер 81 360лв., претендирани за заплащане на медицински дейности, извършени за периода януари-март 2016г. Ответникът счита въззивното решение за неправилно като оспорва законосъобразността на извода на въззивната инстанция за отсъствие на законодателно уредено лимитиране на медицинската помощ. Счита този извод за постановен в противоречие с Решение № 2 от 22.02.2007г., постановено по конст.дело № 12/2006г. на КС на Република България. Позовава се на разпоредбите на чл.52 от Конституцията, чл.35,чл.4,ал.1,чл.29 от ЗЗО, на разпоредбата на чл.4,ал.1 ЗБНЗОК за 2016г. Изразява несъгласие с извода на апелативния съд, че предвид отсъствието на предвидена възможност лечебното заведение, след изчерпване на предварително определените стойности, да прекрати извършването на възложените му дейности, му се дължи плащане на извършените медицински услуги, надвишаващи лимита. Основанието за неправилност на въззивния акт е аргументиран и с тезата, че претендираната суми не са фактурирани, болницата не е съставила първичен счетоводен документ и спецификация, които да са отчетени в РЗОК, с което са нарушени разпоредбите на чл.36,ал.1 от договора. По посочените съображения касаторът счита въззивното решение и за очевидно неправилно. Съображения за недопустимост на въззивния акт не са изложени, но в петитума на касационната жалба се иска обезсилването му, а в условията на евентуалност - отмяна и отхвърляне изцяло на предявения иск. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК ответникът посочва, че „е налице касационно основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като във въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с акт на КС - Решение №2 от 22.02.2007г. по конст.дело №12/2006г. Като второ основание за допускане на касационното обжалване касаторът въвежда довод за очевидна неправилност на въззивния акт, която аргументира единствено с поддържаната във връзка със спора теза, че претендираните суми над определената по договора стойност не са дължими от касата на годно правно основание. Съображения в какво се изразява и обективира соченият порок на въззивното решение не са посочени. Писмен отговор на тази касационна жалба не е депозиран в срока по чл.287 ГПК. В касационната жалба на ищеца са въведени доводи, че въззивната инстанция не анализирала несъответствията на решенията на НЗОК със закона. Касаторът се позовава се на отсъствие на „сериозни юридически аргументи” за отхвърляне на иска и противоречие със законовите норми. Акцентира, че медицинското заведение е работило по договор и през периода 01.01.-31.03.2016г., за който период искът е отхвърлен. Искането е за отмяна на тази част на решението и постановяване на друго за присъждане на претендираната разлика със законните последици. В изложението към касационната жалба на ищеца че посочва, че „апелативният съд се е произнесъл по предявения съществен материалноправен въпрос в противоречие с материалния закон, следствие на което е произнесъл необосновано и неправилно решение в противоречие с чл.281,т.3 ГПК“. Посочено е, че несъответствията на решенията на НЗОК със закона не са конкретно анализирани, други са игнорирани, а някои - тълкувани превратно; че договорните клаузи, въвеждащи изключения при отчитането и заплащането на извършената медицинска помощ противоречат на законовите разпоредби - чл.52 от Конституцията и чл.35 ЗЗО и доколкото тези норми са императивни, то противоречащите им клаузи са нищожни на основание чл.26,ал.1,предл.първо ЗЗД. Според касатора основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1 ГПК произтича от несъобразяване на въззивното решение с изискването на закона и прави обжалваната част неправилна и необоснована. В писмен отговор НЗОК оспорва касационната жалба на ищеца и счита за неоснователно искането за допускане на касационното обжалване по нея. За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Констатирала е, че исковата претенция е основана на Договор за извършване на амбулаторни процедури № 031893/26.05.2015г., който е влязъл в сила, съгласно § 2 от ПЗР, считано от 01.04.2016 г. Обсъдено е, че в т.2 на същия параграф е посочено, че изпълнителят е работил до 31.03.2016г. по предходен договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ и поради наличието на това именно условие е определена посочената по-ранна дата на влизането му в сила. Съставът на апелативния съд е съобразил, аналогично на изложеното от окръжния съд, че този предходен договор с НЗОК, което е действал до 31.03.2016г., не е въведен с исковата молба като основание на претенцията за присъждане на незаплатената стойност за процедурите, извършени за периода 01.01.2016г. - 31.03.2016г., а искането за заплащане на дейностите, извършени за този период е основано също на договор № 031893/26.05.2015г. Потвърден е и изводът на първоинстанционния съд, че искането за заплащането на тези процедури на основание на договора, в сила от 01.04.2016г. е лишено от правно основание и подлежи на отхвърляне. За основателен е счетен искът за заплащане на останалите процедури, изпълнени за периода 01.04.2016-31.12.2016г., през който е действал договор № 031893/26.05.2015г., въведен като основание - източник на задължението на НЗОК. Изложените съображения са, че на основание чл.52 Конституцията, чл.2,чл.4 и чл.35 ЗЗО всяко здравно осигурено лице с медицинско направление е следвало да получи медицинска помощ в ищцовото лечебно заведение предвид гарантираното му право на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ, безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определен със закон; че ЗЗО предвижда задължително здравно осигуряване с гарантиран свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравна каса, по ред и начин, определени с националния рамков договор. Мотивирано е, че гарантирането от бюджета на НЗОК, определен със ЗБНЗОК, на определения пакет здравни дейности очертава само финансовата рамка за разходване на бюджета за здравно осигуряване, поради което ЗБНЗОК и приетите на основание на него правила, не могат да вменят на лечебните заведения задължения да се съобразяват с разпределените им месечни лимити и при достигането им да преустановят приема на здравно осигурени пациенти, като го отлагат за следващ период или да ги пренасочват към други лечебни заведения. Изведено е, че отсъства основание районните здравни каси да отказват заплащането на надлимитно извършени дейности; че последните се определят с оглед балансирано и оптимално разходване на бюджета на НЗОК и цел създаване на финансова дисциплина в лечебните заведения, но не могат да ограничат достъпа на пациентите до гарантираното им от Конституцията и закона здравеопазване, съответно здравната каса е длъжна да заплати на лечебното заведение стойността на извършената медицинска дейност. І.Искането за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника е неоснователно: Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо, поради което не е налице хипотезата, при която касационната инстанция е длъжна да допусне обжалването за проверка наличието на такъв евентуален порок на решението. В изложението не е посочен въпрос, който касаторът твърди да е разрешен в противоречие с решението на Конституционния съд. Неосъществена е общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, която предпоставя формулирането на въпрос с правна характеристика, а и Решението по к. д. № 12/2006г. е неотносимо към спора. С него е отхвърлено искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. - т.е. то установява конституционосъобразност на разпоредби на бюджетен закон с действие, ограничено за 2007г. - извън исковия период. То не съдържа произнасяне по тълкуване на конституционен текст, приложим към настоящия спор, нито произнасяне по искане за конституционосъобразност на приложим към настоя спор акт на НС, поради което, освен отсъствието на общата предпоставка по този въпрос, не е налице и предпоставката на чл.280,ал.1,т.2,предл. първо ГПК. Невъзможността въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол на самостоятелното основание по чл.280,ал.2, предл.трето ГПК следва от обстоятелството, че касаторът смесва основанията за неправилност с твърденията си за „очевидна неправилност“. Въведените от него основания за неправилност неоснователно са отъждествени с основанието по чл.280,ал.2, предл.последно ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да видна от мотивите на съдебното решение, а не да изисква подробна преценка на фактическите и правни констатации и оценка за съответствие с действителното правно положение. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно извършените процесуални действия на съда и страните, е относимо към критериите за неправилност на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Позоваването на очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, а в настоящия случай такава обосновка отсъства. Доводите на касатора за очевидна неправилност са изведени не от съдържанието на мотивите на обжалваното решение, а са основани на поддържаната във връзка със спора теза, че претендираните суми над определената по договора стойност не са дължими на годно правно основание, т.е. тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава със собственото му становище по съществото на спора. Правен въпрос, кореспондиращ на касационния довод за неправилност на решението поради неспазване от ищеца на процедурата по изменение на месечните стойности и документална необоснованост на претендираните за заплащане извършени надлимитни дейности, не е поставен. ІІ.Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на ищеца пряко следва от факта, че приложеното към касационната жалба, което страната счита за „изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК“ не съдържа въпрос, и то такъв, с характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въведената в изложението теза за неправилност, освен че не е основание за допускане на факултативния касационен контрол, изобщо не съответства на правните аргументи, изложени от съдилищата за отхвърлянето на иска. Касационната инстанция няма задължение, а и правомощие да извежда значимия за изхода на спора правен въпрос от тезата на касатора по съществото на спора и от изразеното от него тълкуване на фактите и материалното право. При недопускане на касационното обжалване по касационните жалби на двете страни, разноски за производството не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.