Решение № 171 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2009 г.

Решение № 171 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 254 от 9.03.2009 г., постановено по настоящото дело № 68/2009 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, II възз. с-в, от 11.07.2008 г. по в. гр. д. № 4028/2007 г., с което са уважени предявените от Н. Л. Г. срещу "П" ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Ответникът по касация Н. Л. Г. от гр. С. чрез пълномощника си адв. Н. Ц. моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за възможността заповедта за дисциплинарно уволнение да се мотивира чрез препращане към друг документ. С приложеното решение № 2110/09.01.2007 г. на ВКС, III г. о. е прието, че заповедта за уволнение е мотивирана чрез изрично препращане към докладни записки, които обективират нарушенията чрез техните съществени признаци. С въззивното решение са уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Н. Г. по съображения за нарушение на разпоредбите на чл. 193 и чл. 195 КТ. Съдът е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение не съдържа фактическите обстоятелства за налагане на наказанието, а докладните записки от 25.05.2006 г. и от 26.05.2006 г., към които препраща заповедта, не са били връчени заедно с нея на служителя. Приел е, че не са ангажирани доказателства ищецът да се е запознал със съдържанието на посочените докладни записки, макар и в писмения си отговор от 17.05.2006 г. да е отговорил на някои от въпросите по първата от тях. Отговорите са били дадени във връзка с поставени въпроси от прокуриста на дружеството в телефонен разговор, а не по повод докладните записки, които са с по-късна дата. Освен това писмените обяснения на ищеца не са били елемент от дисциплинарното производство, тъй като не са поискани във връзка с открита процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност по повод на установеното в докладните записки. В заключение съдът е приел, че работодателят не е изпълнил и задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като дадените обяснения по друг повод и в друго производство, макар и за същите нарушения, са правноирелевантни. Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно посочената разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното: В съдебната практика на ВКС трайно се приема, че заповедта за уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя, в какъвто смисъл е и приложеното решение. Настоящият съдебен състав на ВКС споделя това становище, тъй като по този начин се улеснява описанието на дисциплинарните нарушения без с това да се накърнява правото на защита на работника или служителя. Предвид изложените съображения настоящата инстанция не споделя извода на въззивния съд за нарушение на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 193 КТ. Необоснован е извода на съда, че заповедта за уволнение не е мотивирана, което лишава ищеца от възможност да организира защитата си. Квалифицираните от работодателя като незаконосъобразни и нецелесъобразни управленски решения и допуснати финансови нарушения, причинили щети на дружеството, са конкретизирани в посочените в заповедта за уволнение две докладни записки. Докладната записка с вх. № 66/25.05.2006 г. е изготвена на 15.05.2006 г. и видно от писмото от 17.05.2006. на Н. Г. до прокуриста на дружеството и приложените към него обяснения, последните са поискани от прокуриста именно във връзка с проверката, извършена в периода 09.05. - 12.05.2006 г. Обстоятелството, че за част от нарушенията, посочени в докладните записки, са дадени обяснения по искане на работодателя сочи, че служителят е запознат с конкретни обвинения за допуснати нарушения на трудовата дисциплина. Това е достатъчно, за да се разгледа спора по същество относно тези обвинения, за които са дадени обяснения, при липса на категорични доказателства, че и относно останалите обвинения са поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ. Неправилно съдът е приел, че в случая обясненията не са поискани по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като не е установено да са дадени по открита процедура по дисциплинарно производство. КТ не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство. Необходимо и достатъчно е работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения. В този смисъл е трайната практика на ВКС, изразена например в решение № 1563/12.12.2007 г. по гр. д. № 2674/2004 г. III г. о. Освен това в случая липсват данни за осъществено паралелно друго производство - финансова ревизия, наказателно или административно-наказателно производство срещу ищеца, за да се постави въпрос дали обясненията не са дадени по повод на това производство, а не във връзка с дисциплинарната отговорност. По признание на ищеца обясненията са поискани от прокуриста на дружеството за действия и бездействия, по повод на посочената проверка, предмет на докладните записки, което сочи на изпълнена процедура по чл. 193 КТ. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане на спора по същество от друг съдебен състав. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение