Определение № 200 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 174/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на И. Х. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Р. окръжен съд № 390 от 26.10.2009 г. по гр.д.№ 836/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Р. районен съд по гр.д.№ 5537/ 2007 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] –[населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на И. Х. И., извършено със заповед на изпълнителния директор на [фирма], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “водопроводчик” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 400 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд не е изложил мотиви в решението по приложението на чл.189 от КТ, а съгласно трайната практика на съдилищата е бил длъжен да стори това. Счита, че въззивният съд не е обсъдил доводите на ответника, че работодателят не е изпълнил задължението си да уведоми работника за стартирането на дисциплинарното производство, както и че не са поискани обяснения от същия за извършване на нарушението. Не били изложени и съображения по твърдението за нарушаването на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ при изготвяне на уволнителната заповед. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато. Ответникът по касация [фирма] не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Служебното повдигане на правни въпроси от касационната инстанция, извън хипотезите, в които съществува възможност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не е възможно. С оглед на това в посоченото тълкувателно решение е изяснено, че ако касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело, това само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване. Такъв е настоящият случай. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е изложил твърдения за липса на мотиви в съдебното решение по въпроса за тежестта на нарушението и наказанието, както и че доводите му не са обсъдени при постановяване на акта, но не е релевирал конкретен правен въпрос, който обуславя въззивното решение. По същество твърденията му се свеждат до допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при постановяване на решението, обаче тези доводи в производството по чл.288 от ГПК не подлежат на обсъждане. Процесуалните нарушения (ако има такива) са касационно основание по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК и могат да са основание за отмяна на решението, но не са основание за допускане на обжалването. Те биха имали значение при разглеждане на спора едва ако обжалването бъде допуснато, а самото допускане се предпоставя от формулиран от касатора въпрос, който да има значението по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Понеже в случая такъв въпрос не е изложен от касатора, то касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд