Определение № 8 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение07.01.2014 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1224/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.10.2012 г. по гр.д.№10149/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-А въззивен състав по процесуалноправния въпрос “Влиза ли в правомощията на въззивния съд служебно да се произнася за обстоятелства неоспорени от страните и без съответно оплакване във въззивната жалба ?”. НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване посоченото въззивно решение по втория въпрос. УКАЗВА на касационния жалбоподател [фирма] –, кв. Б. в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 204,21 лева. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне в срок на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.230 ГПК и по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. С определение №121/15.5.2013 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във ,връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. С ТР№1/2013 от 09.13.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСТГК на ВКС е налице произнасяне по поставените въпроси. Поради това и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. Образувано е по касационна жалба, вх.№116875/12.11.2012 г., подадена от [фирма] – София, кв. Б., против въззивно решение от 01.10.2012 г. по гр.д.№10149/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-А въззивен състав, в частта, с която са уважени предявените от В. Ц. К. от [населено място] против [фирма] –, кв. Б., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че не е налице реално съкращаване в щата на предприятието на процесната щатна бройка след 01.9.2009 г., поради което не е налице визираното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ. Прието е също така, че е налице и незаконосъобразно извършен подбор от работодателя, като не е доказана необходимостта от включването на критерий “комуникативност и работа в екип” по отношение на длъжността “работник поддържане на железен път и съоръжения – майстор” и не е установено дали комуникативността и работата в екип изобщо имат отношение към извършваната от работника дейност, като това обстоятелство не може да се провери и поради непредставяне на длъжностната характеристика за посочената дейност. Съдът е стигнал до извод, че липсват доказателства, от които да се установи защо този критерий е приет за критерия с най-голяма тежест при оценяването и практически единственият, който определя класирането на работниците при подбора, като е направен и краен извод, че фактически подборът е извършен по един субективен критерий, чиято необходимост не е установена. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора, а именно “Влиза ли в правомощията на въззивния съд служебно да се произнася за обстоятелства неоспорени от страните и без съответно оплакване във въззивната жалба ?”. Сочи се, че изводите на съда са в противоречие с решение №57/12.3.2012 г. по гр.д.№212/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Сочи се и материалноправен въпрос, а именно: “В съдържанието на понятието “подбор” по чл.329, ал.1 КТ може ли да съществува критерий “комуникативност и работа в екип” и задължително ли е обосноваването на избраните критерии за оценка на изпълнението на трудовите функции ?”. По този въпрос се сочи противоречиво решение на обжалваното - №531/15.6.2010 г. по гр.д.№1357/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация В. Ц. К., посредством процесуалния си представител – адв. М., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: В. решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само по първия въпрос “Влиза ли в правомощията на въззивния съд служебно да се произнася за обстоятелства неоспорени от страните и без съответно оплакване във въззивната жалба ?”, тъй като той е относим към спора и мотивите от решението на СГС, свързани с този въпрос са решаващи за изхода от спора. По втория въпрос обжалваното решение не следва да бъде допуснато, тъй като мотивите на съда, свързани с него, са само за пълнота. На касационния жалбоподател следва да се укаже да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 204,21 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Цитирани разпоредби
12- чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК
- чл. 230, ал. 1 ГПК
- чл. 230 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 287 ГПК
- чл. 329, ал. 1 КТ
- чл. 288
- чл. 292
- чл. 328, ал. 1, т. 2
- чл. 344, ал. 1