Определение № 60378 от 26.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2124/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), подадена от синдиците на банката Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, срещу определение №2290 от 24.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№2529/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 с-в,, с което е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД (н.) срещу определение от 19.07.2021г. по т.д.№1498/2017г. на СГС, ТК, VІ -23 с-в, за връщане на исковата молба на „КТБ” АД (н.) и прекратяване производството по делото. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният състав не е взел предвид значението на епидемичната обстановка в страната, която е затруднила ищеца да изпълни указанията на първата инстанция за предприемане на действия по назначаването на особен представител на ответника „Домтех Холдинг“АГ, регистриран в Княжество Лихтенщайн. Отделно се акцентира върху липсата на получена конкретна оферта от адвокатско дружество, осъществяващо дейност на територията на Княжество Лихтенщайн, както и на липсата на средства на банката в несъстоятелност за заплащане на дължимото възнаграждение за особен представител. Претендира се отмяна на въззивното определение и на потвърденото с него определение на първата инстанция и връщане на делото на СГС за по-нататъшни процесуални действия по предявените от „КТБ” АД (н.) искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като е поставен следния правен въпрос: „ Налице ли е основание за удължаване на срока за представяне на доказателства за конституирането на особен представител на ответника в друга държава, когато това се налага поради обективни причини, препятстващи ищеца да осигури ангажиране на лице с необходимата компетентност?“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Апелативният състав е констатирал че производството пред СГС е било образувано през 2017г. по искове на „КТБ" АД (н.) против „Домтех Холдинг" АГ, Княжество Лихтенщайн, с правно основание чл.59, ал. 5 от ЗБН, евентуално чл.59, ал.3 от ЗБН, евентуално чл.59, ал.2 ЗБН. Посочил е, че първоинстанционният съд е инициирал производство по изготвяне на съдебна поръчка за призоваване на ответника по реда на Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, съставена в Хага на 15.11.1965 г., но същата е останала неизпълнена, като е установено, че дружеството-ответник е било прекратено с Решение на Княжеския окръжен съд на Лихтенщайн от 27.07.2017г. поради липса на достатъчно активи за покриване на съдебните разноски. СГС е изготвил заявка за правна информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, целяща установяване правосубектността на ответника, като на банката-ищец е била дадена възможност с подробни указания (от 18.06.2019г.) да изрази становище дали ще се предприе действия за назначаване на особен представител по чл.141 PGR на Княжество Лихтенщайн и какъв срок е необходим на ищеца за тези действия. В обжалваното определение е отразено, че допълнително (на 03.02.2020г.) на банката е предоставена възможност и е указано да предприеме конкретни действия за назначаване на представител по чл.141 PGR на ответника, който да се впише в търговския регистър на Княжество Лихтенщайн и чрез който да бъде уведомено ответното дружество за настоящото дело и съответно който да го представлява пред българския съд. Въззивният състав е подчертал, че банката-ищец е направила повече от двадесет искания за продължаване на срок, като многократно се е позовавала на твърдението, че се водят преговори с адвокати в Лихтенщайн, а в последствие тези искания са се основали и на епидемичната обстановка. С разпореждане от 28.05.2021г. съдът е продължил отново срока за изпълнение на указанията с предупреждение, че ако в едномесечен срок от съобщението не се представят конкретни доказателства за предприети действия във връзка с призоваване на ответника, производството ще бъде прекратено. С молба от 15.07.2021г., банката е заявила, че поддържа исковете, че няма сключен договор с адвокатска кантора и е поискала ново продължаване на срок. С определение от 19.07.2021г. по т.д.№1498/2017г. на СГС, съдът е върнал исковата молба на „КТБ” АД (н.) и е прекратил производството по делото. За да потвърди първоинстанционното определение като правилно, апелативният състав е подчертал, че в продължение на повече от четири години от образуване на производството, всички процесуални действия на съда и страните са били свързани с установяване на статута на ответното дружество и възможността за неговото процесуално представителство. Посочил е, че в съответствие с принципите на гражданския процес са били предоставени достатъчно възможности на ищцовата страна да осигури представител на дружеството от Лихтенщайн, като ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че такива действия понастоящем се провеждат адекватно или че са налице обективни пречки за тяхното извършване. Според въззивния състав при предоставените му многократни възможности, ищецът не е обективирал действия, съответни на принципите за бързина и ритмичност на съдебното производство, като указанията на съда, свързани с необходимостта банката да осигури възможност за ответника да участва в производството, са останали неизпълнени. Съдът е отразил, че финансовото състояние на ищеца не може да бъде причина за неизпълнение на указанията относно посочване на надлежен процесуален представител. В заключение въззивният състав е направил извода, че в случая е било налице основанието по чл.129, ал.3 във вр. с чл.127, ал.1, т.2 ГПК за връщане на исковата молба, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нейните нередовности. Настоящият състав намира, че липсва поддържаното от частния касатор основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поставеният от частния касатор въпрос: „Налице ли е основание за удължаване на срока за представяне на доказателства за конституирането на особен представител на ответника в друга държава, когато това се налага поради обективни причини, препятстващи ищеца да осигури ангажиране на лице с необходимата компетентност?“. От една страна във въпроса не е отчетено обстоятелството, обусловило решаващия извод на въззивния състав за връщане на исковата молба, а именно, че първоинстанционният съд многократно ( по над 20 искания на ищеца, след като исковата молба е оставена без движение), е продължавал срока с оглед твърденията на ищеца, че се водят преговори с адвокати в Лихтенщайн, както и че с последното разпореждане от 28.05.2021г., съдът е продължил отново срока за изпълнение на указанията с предупреждение, че ако в едномесечен срок от съобщението не се представят конкретни доказателства за предприети действия във връзка с призоваване на ответника, производството ще бъде прекратено. В тази връзка и доколкото първоинстанционният съд многократно е продължавал срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, приемайки наличието на уважителни причини на чл.63, ал.1 ГПК, въпросът не е зададен коректно и не е значим за конкретния процесуален спор. От друга страна във въпроса се съдържа твърдението за наличие на обективни причини, препятстващи ищеца да осигури ангажиране на лице с необходимата компетентност, което твърдение нито е споделено от въззивния съд в мотивите на обжалваното определение, нито отговаря на действителността като се има предвид, че епидемичната обстановка не може да бъде причина за неизпълнение на указанията на съда за осигуряване на компетентно лице в продължение на две години - за периода от 15.07.2019г. (когато е подадена първата молба за удължаване на срока по чл.63 ГПК) до 19.07.2021г. (когато е поставено определението за връщане на исковата молба). На последно място във въпроса не е отчетен факта, че първоинстанционният съд е върнал исковата молба с аргумента, че с молбата от 15.07.2021г. ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това, че е предприел действия по назначаването на особен представител на ответника в Княжество Лихтенщайн или че са налице обективни пречки за тяхното извършване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,