Определение № 187 от 19.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3601/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./. Образувано е по касационна жалба вх. № 2708/18.07.2017 г. на [община], представлявана от кмета Б. К., чрез юрисконсулта Н. Х., против въззивно решение № 272 от 16.06.2017г., постановено по възз.гр. д. № 190/2017 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което, като е потвърдено решение № 29 от 07.03.2017 г. по гр. д. № 26/2016 г. на Златоградския районен съд, са уважени предявените от М. Я. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „социален работник“ в Центъра за социална рехабилитация и интеграция към [община] и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.3 КТ в размер на 2 580,00 лева за периода от 07.09.2016 г. до 07.03.2017 г., ведно със законната лихва от 07.11.2016 г. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 от 2017 г./ за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1/ с кое действие следва да се счита, че титулярът на заеманата длъжност реално се е завърнал на работа и е започнал да осъществява трудовите си функции; 2/ подаването на молба за удължаване на отпуска от страна на замествания, след като трудовият договор със заместващия е прекратен, създава ли права и задължения за последния. По отношение на втория въпрос касаторът се позовава и на противоречива съдебна практика - решение № 130/08.01.2015 г. по гр.д. № 5674/2014 г. на Районен съд - Варна, но доказателства за влизането му в сила не са приложени. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Със заповед № 142/07.09.2016 г. на кмета на [община] е прекратено срочното трудово правоотношение на ищцата М. Я. К., считано от 07.09.2016 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ - поради завръщане на замествания служител на работа. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на св.Д. Д., която е била замествана от ищцата на длъжността „социален работник“, представените заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение от 07.09.2016 г. за отглеждане на малко дете и заповед № 148/12.09.2016 г., с която работодателят е разрешил на св.Д. Д. да продължи ползването на отпуск по майчинство за периода от 08.09.2016 г. до 14.08.2017 г., въззивният съд е приел, че посоченото в оспорената уволнителна заповед прекратително основание не се е осъществило. Изяснено е, че поводът заместваната служителка да отиде в общината на 07.09.2016 г. е подаването на декларация за продължаване на отпуска по майчинство за второ дете. Свидетелката е заявила, че не е подавала заявление и не се е явила на работното си място за да започне работа, а само е отишла, за да удължи срока на ползвания отпуск за отглеждане на дете. При тези данни, въззивната инстанция, позовавайки се и на установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл.325, ал.1, т.5 КТ, е направила извод, че съставът на цитираното уволнително основание не е осъществен, тъй като явяването на замествания титуляр, за да депозира молба за удължаване на отпуска му, не представлява завръщане на работа. По тези съображения атакуваната заповед е счетена за незаконосъобразна и са уважени предявените от служителката искове по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените в изложението на касатора въпроси, касаещи приложението на нормата на чл.325, ал. 1, т. 5 КТ са относими, но не са налице сочените от страната предпоставки за селектиране на жалбата. Касационният контрол не може да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съществува задължителна за съобразяване съдебна практика на ВКС /цитирана и от въззивния съд/ по въпроса кога се счита, че заместваният служител се е завърнал на работа. В решение № 268/08.04.2010 г. по гр.д. № 521/2009 г., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, становището в което се споделя от настоящия състав, е прието, че прекратителното основание по чл. 325, ал.1, т.5 КТ изисква заместваният титуляр да се е завърнал реално на работа и да е започнал да изпълнява трудовите си задължения, като не е достатъчно да е демонстрирано само намерение за това или формално да е направено такова волеизявление. Конкретните действия, с извършването на които може да се приеме, че служителят се е завърнал на работа, зависят от характера на съответната длъжност. В случая, приетото от въззивния съд не противоречи на даденото разрешение, а отделно от това по делото категорично е установено, че заместваната служителка се е явила не за да започне изпълнението на трудовите си функции, а само за да подаде молба за продължаване на отпуска си по майчинство. Обстоятелството, че трудовият договор с ищцата е прекратен преди издаването на заповедта за разрешаване на отпуска по майчинство на заместваната служителка, е ирелевантно, щом работодателят не е доказал фактическото завръщане на титуляра на работното му място към момента на издаване на оспорената заповед. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,