Определение № 3372 от 06.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 951/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК. Образувано е по подадена от М. С. Г. касационна жалба срещу решение № 901005 от 23.08.2021 г. по в.гр.д.№ 481 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав за потвърждаване на решение № 5895 от 12.12.2019 г. по гр.д.№ 495 от 2017 г. на Районен съд- Разлог, с което се обявява на основание чл.76 ЗН за относително недействителен по отношение на сънаследниците Руска К. Т., Н. К. С., Р. В. Б. и Б. В. В. сключеният между Я. В. С. и М. С. Г. с нотариален акт № .... от 11.11.2008 г. договор за дарение на 1/8 ид.ч. от поземлен имот с пл.№ ...., част от УПИ VI в кв. .... по плана на [населено място], одобрен със заповед № 19-0229 от 1991 г. на кмета на [община], с площ от 560 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м. и ведно с 1/8 ид.ч. от плевня с площ от 16 кв.м., поради разпореждане с отделни наследствени права от наследството на В. Я. С., починал на 26.07.1997 г., преди извършване на делба на наследството му, и се допуска извършването на съдебна делба на двуетажната жилищна сграда между Р. К. Т., Н. К. С., Р. В. Б., Б. В. В. и Я. В. С.. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл. 2 и 3 ГПК. Поставен е следният въпрос: Погасяват ли се по давност исковете, ограничени по брой и имащи характера на преюдициален спор в делбеното производство, предвид на това, че искът за делба не се погасява по давност ? По въпроса се твърди, че е налице противоречие с т.1 от Тълкувателно решение № 119 от 1962 г. на ВС, т. 3, б.„г“ от ППВС № 7 от 1973 г., решение № 70 от 15.07.2014 г. по гр.д.№ 7091 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 210 от 21.04.2012 г. по гр.д.№ 134 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. Освен това, касаторът навежда и твърдения, че решението е недопустимо, тъй като липсвал правен интерес от водене на иск по чл.76 ЗН, а освен това въззивният съд се е произнесъл плюс петитум като е отхвърлил непредявен иск за делба срещу М. С. Г.. Счита и че решението е очевидно неправилно в частта му относно уважаването на иска по чл.76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на договора за дарение от 2008 г. в частта му, касаеща ид.ч. от дворното място и плевнята от 16 кв.м., тъй като обстоятелството, че Р. Б. и Б. В. не са съсобственици на дворното място и плевнята било абсолютно основание за отхвърляне на иска по чл.76 ЗН за тях. В писмен отговор от 17.12.2021 г.съделителите Р. Т., Н. С., Р. Б. и Б. В. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото разноски. Съделителят Я. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, съединен с иск по чл.76 ЗН, което подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, независимо от цената на иска. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Ищцата Т. Х. С. (починала в хода на производството и заместена от дъщерите си Р. К. Т. и Н. К. С.) и В. Я. С. (наследодател на първите трима ответници Р. В. Б., Б. В. В. и Я. В. С.) са били съпрузи в периода от 03.04.1981 г. до смъртта на В. С. на 26.07.1997 г. С нотариални актове № ..... от 11.04.1983 г., № 8 от 20.12.2011 г. и № 41 от 29.10.2013 г. Т. С. е призната за собственик на основание наследство и делба на имот пл.№ 351, включен в УПИ VІ, кв. .... по плана на [населено място], одобрен със заповед № 19-0229 от 1991 г. Не се спори между страните, че по време на брака- през 1984 г. Т. С. и В. С. са построили в имота двуетажна масивна жилищна сграда. След смъртта на наследодателя В. С., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., том VІІІ, рег.№ 7165, нот.д.№ 1419 от 11.11.2008 г. по описа на нотариус К. М., наследникът Я. В. С. е дарил на М. С. Г. 1/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № ...., част от УПИ VI- шести в кв. .... по плана на [населено място], общ.Р., целият с площ от 560 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м. и 1/8 ид.ч. от плевнята, изградени в същия имот. С решение № 81137 от 28.03.1996 г. на Поземлена комисия-гр.Р. на наследниците на Я. П. С. /един от които е наследодателят на страните В. С./ е възстановено правото на собственост върху шест земеделски имота. С решение № 08 от 09.04.2001 г. на Поземлена комисия- [населено място] наследниците на Я. П. С. са обезщетени с поименни компенсационни бонове по реда на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ. Във връзка с установяване на това какво се е включвало в наследството на В. С. /само процесният имот или и други имоти и права/ пред въззивната инстанция са изслушани обясненията на част от съделителите, разпитани са свидетели и е приета съдебно-техническа експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че предявеният иск за делба на двуетажната жилищна сграда е основателен, тъй като страните като наследници на В. С. са съсобственици на тази сграда, като съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство. Искът по чл.76 ЗН също е приет за основателен. Съображенията на съда са, че преди да бъде прекратена съсобствеността върху процесния имот, оставен в наследство от наследодателя В. С., ответникът и сънаследник Я. С. с посочения по-горе нотариален акт от 11.11.2008 г. е дарил на М. Г. 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот. Относно основателността на този иск съдът е цитирал приетото в Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, че разпоредбата на чл.76 ЗН е създадена в интерес на сънаследниците на продавача/дарителя и с нея се цели да се обезпечи възможността им да получат реален дял от наследството. Актът на разпореждане в полза на трето лице на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен по право. А в случая ответникът М. Г. се явява такова трето лице, тъй като не е наследник на общия наследодател В. С.. За неоснователно е прието възражението на ответника М. Г., че искът по чл.76 ЗН е неоснователен, тъй като дарението от 11.11.2008 г. представлявало дарение/продажба на наследство. Според съда, по делото било доказано, че в наследството на В. С. са включени и други имоти и права, извън имота- предмет на договора за дарение от 11.11.2008 г. /земеделски земи по наследство от баща му Я. С., от чието наследство общият наследодател на страните В. С. не се е отказал/. Обстоятелството, че върху част от тези имоти са наложени обезпечителни мерки в изпълнително производство, в което Я. С. е длъжник, говорело, че същият е приел наследството с конклудентни действия. Поради това е прието, че с извършената дарствена сделка между Я. С. и М. Г. се прехвърлят именно отделни наследствени права, а не цялото наследство на наследодателя. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението, че искът по чл.76 ЗН е погасен по давност. Посочил е, че този иск може да се упражни само в първата фаза на делбата и разрешението по него се явява преюдициално и обуславящо спора за собственост в делбения процес. От друга страна, искът за делба не се погасява по давност, от което следвало, че всички искове, ограничени по брой и имащи характер на преюдициален спор в делбеното производство, също не се погасяват по давност. При установената съсобственост върху имот въз основа на наследствено правоприемство, съдът е изчислил квотите от правото на собственост на законните наследници, като е съобразил, че след смъртта на В. С. съпругата му Т. С. наследява съгласно чл.9 от СК 5/8 ид.ч. от недвижимия имот, а неговите деца от първия му брак Р. Б., Б. В. и Я. С.- по 1/8 ид.ч. Тъй като в хода на производството ищцата Т. С. е починала, нейните наследници- дъщерите й Р. Т. и Н. С., наследяват по 5/16 ид.ч. от процесния недвижим имот, а всеки от ответниците Р. Б., Б. В. и Я. С.- по 2/16 ид.ч. от имота, предмет на делбата. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаването на иска по чл.76 ЗН по отношение на следните обекти: 1/8 ид.ч. от поземлен имот с пл.№ ...., част от УПИ VI в кв. ... по плана на [населено място], одобрен със заповед № 19-0229 от 1991 г. на кмета на [община], с площ от 560 кв.м. и 1/8 ид.ч. от построената плевня в този поземлен имот. В тази част решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Видно от мотивите на решението, съдът явно необосновано и в противоречие с формалната логика е приел, че въпреки че тези два обекта /дворното място и плевнята/ не са част от наследството на В. С., починал на 26.07.1997 г. /а са индивидуална собственост по наследство и делба на неговата съпруга Т. С., починала след него- на 09.01.2019 г./, разпореждането на наследника на В. С.- Я. С. в полза на М. Г. с 1/8 ид.ч. от тези вещи е относително недействително по чл.76 ЗН като разпореждане с наследствени на В. С. имоти. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението в останалата му част /частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.76 ЗН по отношение на двуетажната масивна жилищна сграда и на иска за делба на тази сграда/: Поставеният от касатора правен въпрос /Погасяват ли се по давност исковете, ограничени по брой и имащи характера на преюдициален спор в делбеното производство, предвид на това, че искът за делба не се погасява по давност ?/ е твърде общ и като такъв неотносим към конкретното дело. От значение за това дело е въпросът дали искът по чл.76 ЗН се погасява по давност и ако да- от кой момент започва да тече давностният срок. По този въпрос обаче не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС: В посочената т.1 от Тълкувателно решение № 119 от 1962 г. на ВС не е обсъждан и няма произнасяне по въпроса за давностния срок за предявяване на иска по чл.76 ЗН. Това тълкувателно решение касае давностния срок за погасяване на вземанията на наследник, произхождащи от доходи, които друг наследник е събрал от наследственото имущество, тоест давностния срок за предявяване на иска по чл.31, ал.2 ЗС. Т.3, б.„г“ от ППВС № 7 от 1973 г. също не касае въпроса за давностния срок за предявяване на иска по чл.76 ЗН, а се отнася до давностния срок за погасяване на иска за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част от наследството. В посочените решение № 70 от 15.07.2014 г. по гр.д.№ 7091 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о и определение № 210 от 21.04.2012 г. по гр.д.№ 134 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. също няма произнасяне по този конкретен въпрос. Действително, в това определение, а въз основа на приетото в него и в решението, е прието, че искът по чл.76 ЗН може да бъде предявен отделно и преди иска за делба, когато е налице интерес за това. В случая е било прието, че при предявен иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС е налице правен интерес от предявяването на иск по чл.76 ЗН преди завеждане на иска за делба. Няма произнасяне обаче по въпроса от кога започва да тече давностният срок за предявяване на този иск. Същевременно в задължителната съдебна практика /т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС/ е даден отговор на този въпрос: Прието е, че правото да се иска прогласяване на относителна недействителност по чл.76 ЗН може да се заяви като защитно средство по предявен иск за делба или иск за собственост на имота /чрез предявяване на инцидентен, преюдициален или обуславящ установителен иск или чрез възражение/ до приключване на устните състезания в първата фаза на делбата. Тоест, прието е, че правото да се предяви този иск съществува /респективно не се погасява по давност/ до момента на приключване на първата фаза на делбеното производство. Същото е прието и в обжалваното решение, поради което не е налице противоречие между него и практиката на ВКС по поставения въпрос. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението по иска по чл.76 ЗН за прогласяване на относителната недействителност на дарението на 1/8 ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда и по иска за делбата на тази сграда. Няма вероятност решението в тази част да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази молба. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението в частта му, с която е отхвърлен искът за делба срещу М. Г., е недопустимо, тъй като срещу него не бил предявен иск за делба. Макар в исковата молба да не е заявен петитум за допускане на делба на имота с М. Г., същият е посочен като ответник по делото и с оглед на това, че е приобретател по сделката по заявения иск по чл.76 ЗН той е главна страна в делбения процес. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. След като е главна страна в процеса, правилно съдът е приел, че спрямо него също следва да се постанови диспозитив по иска за делба: за отхвърляне на иска за делба спрямо него /при евентуалното уважаване на иска по чл.76 ЗН/ или за допускане на делба между него и другите наследници /при евентуалното отхвърляне на иска по чл.76 ЗН/. Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на решението по иска по чл.76 ЗН за прогласяване относителната недействителност на договора за дарение на 1/8 ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, тъй като наследниците нямали правен интерес да предявят такъв иск. Като наследници на лицето, в чийто наследство се включва процесната сграда, съделителката Т. С. /а след нейната смърт нейните наследници по закон Руска Т. и Н. Сулакова/, както и съделителките Р. Б. и Б. В. са летитимирани /респективно имат правен интерес/ да се позоват на чл.76 ЗН и да искат прогласяване на относителната недействителност на сделката, с която другият наследник Я. С. се е разпоредил с 1/8 ид.ч. от наследствената вещ в полза на трето на съсобствеността лице. В този смисъл е т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Решението в горепосочените части не е и очевидно неправилно: За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на горепосочената разпоредба е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, ЗН, ЗЗД и ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, след анализ на събраните по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.