Определение № 50305 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2468/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 30 588/19.05.2022 година, подадена от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София, срещу решение № 1107/13.05.2022 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 13 823/2021 година. С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 20 163 136/26.07.2021 година на Софийския районен съд, ІІ-ра гражданска колегия, 68-ми състав, постановено по гр. д. № 59 574/2016 година в частта му, с която „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София е осъдено, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 51, ал. 3 от ЗЗД, да заплати на Л. И. А. сумата от 30 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинените му от влошаването през периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година на здравословното му състояние, неимуществени вреди, изразяващи се в претъпените от него физически болки и страдания от уврежданията му, получени при осъществената на 29.05.2012 година трудова заедно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2016 година до окончателното й плащане. С касационната жалба на „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София се излагат доводи за това, че въззивното решение на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от А. срещу „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъде отхвърлен изцяло или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Л. И. А. е подал отговор на същата с вх. № 40 404/27.06.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1107/13.05.2022 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 13 823/2021 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София е била уведомена за обжалваното решение на 18.05.2022 година, като подадената от нея против същото касационна жалба е с вх. № 30 588/19.05.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: В обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел, че с подадената от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София въззивна жалба първоинстанционното решение на Софийския районен съд се обжалвало в осъдителната му част решението в осъдителната част като се твърдяло, че същото било неправилно, незаконосъобразно, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че на обезщетение от ексцес от настъпилата през 2012 година трудова злополука подлежат не само установените с ЕР на ТЕЛК от 25.06.2020 година и съдебномедицинската експертиза с вещо лице д-р Г. от 2021 година прояви на влошаване на здравословното състояние на Л. И. А., които били в причинна връзка с трудовата злополука, но и допълнителни заболявания, които били от общ характер и не били с установена причинна връзка с трудовата злополука. Първоинстанционният съд бил основал изводите си на медицински документи, предходни ЕР на ТЕЛК и епикризи, които не установявали причинност на ексцеса. Определеният размер на обезщетението бил необосновано висок. „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София твърдяло, че отговорността на работодателя следвало да бъде намалена, поради допусната груба небрежност на работника по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, което възражение неправилно било отхвърлено от първоинстанционния съд. С въззивната си жалба дружеството искало първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната част като се отхвърли изцяло предявения иск, като му се присъдели и разноски за двете инстанции. Л. И. А. бил подал отговор на въззивната жалба, в който твърдял, че първоинстанционното решение в обжалваните му части било правилно, а жалбата като неоснователна следвало да се отхвърли. Пред въззивната инстанция не били събрани нови доказателства, а след преценка на доказателствата по делото съставът на Софийски градски съд, на основание чл. 272 от ГПК, препращал към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и те ставали част от мотивите на въззивната инстанция. Освен това въззивната инстанция намирала за необходимо да посочи, че в резултат от увреждания на Л. И. А., получени при трудова злополука на 29.05.2012 година бил налице ексцес на неимуществените вреди, които са му били причинени. Чрез представените медицински документи и чрез приетите две заключения на съдебномедицинските експертизи били доказани травматичните увреждания на А., а именно политравма на гръдно-коремната област, счупване на ребра от V до X вляво и X и XI вдясно, травматичен шок и разкъсно-контузна рана в яблачната кост на лицето, осъществени в резултат от трудовата злополука на 29.05.2012 година, както и усложненията на психическото и физическото му състояние, настъпили през процесния период от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година, като резултат от първоначалните увреждания, изразяващи се в деформация на гръден кош, съпроводена със затруднения на дишането, неправилно зарастване на разместени счупвания на ребрата, притискане на сърцето, промяна на стойката, лесна уморяемост, задух, болки в гръбначния стълб и гръдната кост (според заключението по повторната съдебномедицинска експертиза, прието в заседанието на 25.06.2021 година). Доказана била причинната връзка между усложненията на здравословното състояние на Л. И. А. и изброените неблагоприятни последици от него през процесния периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. Общите заболявания на Л. И. А. били преобладавали при определянето на трайно намалената му трудоспособност през юни 2020 година (последното решение на ТЕЛК). Констатираните през процесния период от 23.09.2014 година. до 10.10.2016 година оплаквания на А., свързани с увредата на гръбначния стълб и последиците от нея били в причинна връзка с травмите, получени от него при трудовата злополука от 2012 година. Причинната връзка между оплакванията на А., установени през 2014 година и през 201б година, касаещи болките в гръбначния стълб, от една страна, и травмите от трудовата злополука от 2012 година, от друга страна била изрично посочена в медицинските епикризи и останалите медицински документи, издавани през 2014 година, 2015 година и 2016 година, които не били отменени. Тази причинна връзка била обозначена в медицинските епикризи като: „състояние след травма на гръден кош и фрактури на множество ребра“ и „състояние след политравма“, които не били отменени с последващи решения на ТЕЛК. Чл. 52 от ЗЗД предпоставя правната възможност на съда да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В случая следвало да бъде определена заместващата парична престация дължима от работодателя на работника като обезщетение за претърпени болки и страдания по повод настъпилия ексцес в резултат на претърпяната трудова злополука. За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди 30 000.00 лева първоинстанционният съд бил постановил, че здравословното състояние на Л. И. А. през процесния период от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година, изразяващо се в деформация на гръден кош, съпроводена със затруднения на дишането, неправилно зарастване на разместени счупвания на ребрата, притискане на сърцето, промяна на стойката, лесна уморяемост, задух, болки в гръбначния стълб и гръдната кост, се било влошило. Събраните по делото доказателства установявали съществуването на претендираните вреди, техния вид, както и степента на неимуществените вреди. Размерът на обезщетението не бил необосновано висок. Предвид установената съдебна практика по сходни случаи за такива вреди обезщетението не било прекомерно. Размерът бил съобразен с принципа за справедливост, социалните и икономически фактори в страната. В конкретния случай не било налице съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ от страна на Л. И. А. за настъпване на усложненията в здравословното му състояние през процесния период от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. Доводите на „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София касаели действията и бездействия на Л. И. А. по време на трудовата злополука на 29.05.2012 година, които били неотносими към предмета на разглеждания иск, който бил за вредите, настъпили не непосредствено от трудовата злолопука, а по-късно-през периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. По делото нямало доказателства Л. И. А. да бил допринесъл за влошаване на здравословното си състояние, касаещо увредата на гръбначния стълб през периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. Поради тази причина нямало основание за намаляване на определеното обезщетение по чл. 200 от КТ. Във връзка с така посочените мотиви към въззивното решение на Софийски градски съд, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София е поискало касационното обжалване да бъде допуснато по пет правни въпроса. Първият от тях е за това прилага ли се разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ относно съпричиняването на вредоносния резултат при допусната груба небрежност при настъпване на трудовата злополука при предявен от пострадалия иск по чл. 200 от КТ за обезщетяване на ексцес на пострадалия, което е в причинна връзка с първоначалната трудова злополука. Останалите въпроси са за това как се прилага общественият критерий за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и следва ли да бъдат отчетени обективните обстоятелства, които служат за критерии при определяне на обезщетението по справедливост, като характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е настъпило, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, перспективата и трайните последици, естеството и интензитета на отрицателните изживявания на пострадалия; за това в случай, че с влязло в сила ЕР на НЕЛК/ТЕЛК по реда на чл. 74, ал. 1 от НМЕ е установена причинната връзка между увреждането (конкретно заболяване) възникнало вследствие на трудовата злополука и последствията или усложненията обусловени от тази злополука, а спрямо други заболявания е установена причинна връзка с общо заболяване, то документът ЕР на НЕЛК/ТЕЛК ползва ли се с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179 от ГПК относно установените причинни връзки (кои заболявания са ексцес от трудова злополука и кои са с произход общо заболяване) и оттам, в качеството си на документ, удостоверяващ факти с правно значение, има ли обвързваща формална доказателствена сила за съда досежно установените причинни връзки между посочените в ЕР на НЕЛК/ТЕЛК заболявания и усложненията от тях и относно другите заболявания на пострадалия и установената причинна връзка-общо заболяване; за приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК и по-точно длъжен ли е съдът по същество да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от съществено значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултата на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона, а също така и неизпълнението на задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им, а също така и едностранно обсъждане, представлява ли съществено нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановеното по спора решение и за това допустимо ли е във въззивното производство страната да иска събиране на доказателства-разпит на свидетел, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Първият и последният от така поставените правни въпроси са във връзка един с друг, тъй като последният е поставен във връзка с отказа на съдилищата по същество да допуснат събирането на доказателства относно механизма на настъпването на трудовата злополука, което е свързано в направеното от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради допусната от Л. И. А. груба небрежност. По отношение на тези въпроси се навеждат доводи за противоречие между даденото им разрешение в практиката на ВКС, поради което било налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Според касатора даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос било в противоречие с разрешението на същия, дадено в решение № 307/01.08.2014 година, постановено по гр. д. № 773/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 167/30.12.2015 година, постановено по т. д. № 2005/2014 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. Следва да се има предвид, че дадените в посочените решения на ВКС отговори на разрешените с тях правни въпроси са в зависимост и от конкретната обстановка по делата, която е различна от настоящата, но при тълкуването им се извлича отговора и на така поставения от касатора въпрос. Поради това трябва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по първия от посочените по -горе въпроси за проверка на съответствието на въззивното решение с посочената практика на ВКС по този въпрос. Това предпоставя допускането на касационно обжалване и по последния от посочените въпроси, за който „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 42/05.03.2014 година, постановено по гр. д. № 5488/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Тъй като двата въпроса са свързани следва да бъде допуснато касационно обжалване и по последния въпрос за проверка на съответствието на обжалваното решение с цитираната практика на ВКС по този въпрос. Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите поставени от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София въпроси тъй като те ще трябва да бъдат разрешавани при постановяване на решението по съществото на спора. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1107/13.05.2022 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 13 823/2021 година, по подадената срещу него от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София, касационна жалба с вх. № 30 588/19.05.2022 година и такова трябва да се допусне. На „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД гр. София трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 600.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.