Определение № 2452 от 25.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 213/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], срещу решение №311 от 17.05.2023г. по т. д. № 865/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което след отмяна на решение №260139 от 21.02.2022г. по т.д. №1540/2017г. на СГС, ТО, VI - 17 състав, в обжалваната му част, са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място] против „Елит Петрол“ АД /н./, искове с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН за обявяване на относително недействителни по отношение на масата на несъстоятелността на следните прихващания, извършени с изявления за прихващане по регистъра на „КТБ“ АД, отправени от „Елит Петрол“ АД /н./ до банката: 1/Изявление за прихващане с вх. №10247/31.10.2014г., което е дублирано с Изявление за прихващане с вх.№10401/31.10.2014 г. по регистъра на банката, с вземания в размер на 71 654 щатски долара и 127 000 евро; 2/ Изявление за прихващане с вх. №10248/31.10.2014г., което е дублирано с Изявление за прихващане с вх. №10390/31.10.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 679 609,00 щатски долара; 3/ Изявление за прихващане с вх. №10249/31.10.2014г., което е дублирано с Изявление за прихващане с вх.№10379/31.10.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 311139,31 лева; 4/ Изявление за прихващане с вх. №10250/31.10.2014г., което е дублирано с Изявление за прихващане с вх. №10402/31.10.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 16 000 щатски долара; 5/Изявление за прихващане с вх. №10251/31.10.2014г., което е дублирано с Изявление за прихващане с вх.№10381/31.10.2014г., което също е подадено като Изявление за прихващане с вх. №11454/07.11.14г. по регистъра на банката за вземането в размер на 70000 щатски долара и Изявление за прихващане с вх. №11455/07.11.14г. по регистъра на банката, с вземания в размер на 70 000 щатски долара и 139 000 евро; 6/Изявление за прихващане с вх. № 10252/31.10.2014г., което е дублирано с Изявление за прихващане с вх.№10388/31.10.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 194 303,79 евро; 7/Изявление за прихващане с вх. №10255/31.10.2014г., което е дублирано с Изявление за прихващане с вх. №10383/31.10.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 90 000 евро; 8/Изявление за прихващане с вх. №10256/31.10.2014г., което е дублирано с Изявление за прихващане с вх. № 10385/31.10.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 40000 лева; 9/ Изявление за прихващане с вх. №10258/31.10.2014г., което е дублирано с Изявление за прихващане с вх. №10407/31.10.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 369 465,31 лева; 10/ Изявление за прихващане с вх. №10424/31.10.2014г. по регистъра на банката, с вземания в размер на 94998,70 лева и 67192,72 лева; 11/ Изявление за прихващане с вх. №10884/04.11.2014 г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 158000 лева; 12/ Изявление за прихващане с вх. № 10886/04.11.2014г., дублирано с Изявление за прихващане № 11318/06.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 138 000 лева; 13/ Изявление за прихващане с вх. № 10889/04.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 223 435 евро; 14/ Изявление за прихващане с вх. №10891/04.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 636678,32 лева; 15 / Изявление за прихващане с вх. № 10937/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 260 000 евро; 16/Изявление за прихващане с вх. №10938/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 700 000 лева; 17/ Изявление за прихващане с вх. №10944/05.11.2014 г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 108000 лева; 18/ Изявление за прихващане с вх. №10947/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 191 000 лева; 19/Изявление за прихващане с вх. № 10948/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 116 337,06 лева; 20/ Изявление за прихващане с вх. №10950/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 103912,22 щатски долара; 21/ Изявление за прихващане с вх. №10952/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 24 961,41 лева; 22/ Изявление за прихващане с вх. №11134/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 179 300 евро; 23/Изявление за прихващане с вх. № 11138/05.11.2014 г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 16 000 лева; 24/ Изявление за прихващане с вх. №11140/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 938000 лева; 25/ Изявление за прихващане с вх. №1142/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 509 000 лева; 26/ Изявление за прихващане с вх. № 11143/05.11.2014 г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 67 860,68 лева; 27/Изявление за прихващане с вх. №11145/05.11.2014 г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 310000 лева; 28/ Изявление за прихващане с вх. № 11147/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземания в размер на 13 860,99 щатски долара и 38378,12 евро; 29/ Изявление за прихващане с вх. № 11149/05.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 34 614,90 щатски долара; 30/Изявление за прихващане с вх. №11226/06.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 754,68 лева; 31/ Изявление за прихващане с вх. № 11318/06.11.2014г. по регистъра на банката, с вземания по изявлението за прихващане в общ размер на 2 972 140,00 лева; 32/Изявление за прихващане с вх. № 11321/06.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 11 017,06 щатски долара; 33/ Изявление за прихващане с вх. № 11318/06.11.2014г. по регистъра на банката с вземания по изявлението за прихващане в общ размер на 1 731 554,49 евро, 34/Изявление за прихващане с вх. №11473/07.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в общ размер на 318 076,46 лева; 35/Изявление за прихващане с вх. № 11665/11.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в размер на 147 533,19 лева; 36/ Изявление за прихващане с вх. №10666/11.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в общ размер на 164 000 лева; 37/ Изявление за прихващане с вх. № 11667/11.11.2014г. по регистъра на банката, с вземане в общ размер на 7 600 евро. Решението е постановено при участие на трети лица - помагачи на ответника „Елит Петрол“ АД /н./, както следва: З. Т. К., Е. А. К., Ц. А. Р. – Г., А. А. А., Ф. Ф., гражданин на Република К., З. Я. Й., „Кристал Ойл Т.“ ЕООД, Ж. Н. Н., М. К. П., „К. И. България“ АД, „С. и Сие“ ООД, Н. Т. А., П. С. А., Мира С. А., „А. П. Инвест“ ЕООД, Р. З. П., И. П. Ц., гражданин на Кралство Н., Симонович И., К. К. Р., В. С. Р., „Д. Финансова Компания“ АД, И. Д. Й., А. Н. Чакамаков, С. П. Мирчевска – К., К. М. – К., ЗД „Бул И.“ АД, „Д. Застраховане“ АД, в качеството на правоприемник на ЗАД „В.“ АД, Ц. П. Н., А. И. П., С. В. М., В. Д. Д., А. В. П., „А. В. Б.“ АД, А. П. Г. и „Клартекс Мувърс Л.“, регистрирано в Република К.. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и се прави искане за отмяната му. Касаторът излага съображения, че съдът е разгледал въззивната жалба на третите лица помагачи Ц. Р. и А. Г., без същите да внесат дължимата държавна такса, при положение, че те не са направили искане за освобождаване от задължението да заплатят държавната такса, нито са посочили конкретно основание за това. Наред с това съдът дори не се произнесъл изрично, че освобождава тези жалбоподатели от задължението да заплатят държавна такса, а единствено е постановил, че намира въззивните жалби за редовни. Поддържа също, че въззивният съд неправилно е освободил въззивника „Елит Петрол“ АД /н./ от задължението за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване, съответно въззивната жалба е нередовна, а постановеното по делото решение е недопустимо. Счита, че недопустимостта произхожда от нередовността и на двете въззивни жалби, макар и за да е налице същата е достатъчно само една от тези жалби да е нередовна. Излага доводи за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът не е обсъдил съдържанието на решение №114/16.09.2014г. на УС на БНБ, въпреки доводите в исковата молба, че в това решение е обявена информация, ясно показваща състоянието на неплатежоспособност на банката. Излага съображения, че знанието, като субективно възприятие на едно лице, няма как да бъде установено по друг начин, освен от действията на това лице, а в случая поведението на „Елит Петрол“ АД /н./ свидетелства за наличие на знание за неплатежоспособност на банката, доколкото след приемането на Решение №114/16.09.2014г. на УС на БНБ и най – вече на одиторския доклад от 22.10.2014г. и доклада до Народното събрание от 27.10.2014г., ответникът е пристъпил към придобиването на огромни по размер вземания, целящи погасяването на неговите задължения към „КТБ“ АД. Също така твърди, че въззивният съд неправилно не е приложил необоримата презумпция по чл.59 ал.4 от ЗБН, въпреки, че част от прихващанията, извършени в периода 06.11.2014г. - 11.11.2014г. са последващи приемането на решението за отнемането на лиценза на „КТБ“ АД от страна на УС на БНБ. Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поставят следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.Физическо лице, различно от лицата по чл.62 ал.1, вр. с чл.60 ал.3 от ЗБН, дължи ли заплащане на държавна такса по обжалване на съдебно решение, постановено по иск по чл.59 от ЗБН? Може ли това физическо лице да бъде освободено от задължението за заплащане на държавна такса по обжалването, ако само не е поискало това и не са налице нито предпоставките на чл.62 ал.1 вр. с чл.60 ал.3 от ЗБН, нито тези на чл.83 от ГПК?; 2. Юридическо лице, спрямо което е налице открито производство по несъстоятелност, дължи ли заплащане на държавна такса за обжалване на съдебно решение, постановено по иск по чл.59 от ЗБН или същото следва да бъде освободено, изцяло или отчасти, от това задължение? 3. Следи ли въззивният съд служебно за редовността на подадена въззивна жалба, валидно и допустимо ли е съдебно решение, постановено по нередовна въззивна жалба? 4. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59 ал.3 от ЗБН на „Корпоративна търговска банка“ АД към 16.09.2014г. – датата на обявяване на Решение №114 на Управителния съвет на Българска народна банка? 5. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59 ал.3 от ЗБН на „Корпоративна търговска банка“ АД към 22.10.2014г. – датата на обявяване на Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД към 30.09.2014г., изготвен от одиторските фирми „Ъ. енд Я. Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД, евентуално към 27.10.2014г. – датата на публикуване на Доклад на БНБ до народните представители от 43- тото Народно събрание, изготвен въз основа на Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД? 6. Действията на длъжник на търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл.115 /отм./ и сл. ЗКИ по придобиване на големи по размер вземания от кредитори на банката с цел погасяване, изцяло или частично на задължения към тази банка, тълкувани в светлината на последователно приетите от Българската народна банка мерки, както и на договорките на това лице с неговия цедент, респ. неговите цеденти, представляват ли годно доказателствено средство за установяване на знанието на този длъжник за неплатежоспособност на търговска банка по смисъла на чл.59 ал.3 от ЗБН? Първите три процесуалноправни въпроса са въведени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като се твърди противоречие: по първия въпрос със задължителните разяснения в ТР№6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС и в ТР№4/18.06.2024г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, по втория въпрос – с определение №104/19.06.2020г. по т.д.№90/2019г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. и определение №131/26.06.2020г. по т.д.№2359/2019г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., по третия въпрос - с постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №60 от 09.03.2012г. по гр.д. №211/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №83 от 21.03.2016г. по гр.д. №5570/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №109 от 25.03.2014г. по гр.д. №5168/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. Касаторът поддържа, че въпросът по т.5 от изложението е решен от въззивния съд в противоречие с решение №60134/15.12.2021г. по т. д. №558/2018г. на ВКС, І т.о., а въпросът по т.6 в противоречие на изразеното становище в решение №226 от 12.07.2011г. по гр.д. №921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №31 от 09.03.2012г. по гр.д. №502/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Всички въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са въведени и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с оглед значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация „Елит Петрол“ АД /н./, изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Третото лице помагач на страната на ответника Ф. Ф., гражданин на Република К., е депозирал писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Третите лица - помагачи на страната на ответника З. Т. К., Е. А. К., Ц. А. Р. – Г., А. А. А., Ф. Ф., З. Я. Й., „Кристал Ойл Т.“ ЕООД, Ж. Н. Н., М. К. П., „К. И. България“ АД, „С. и Сие“ ООД, Н. Т. А., П. С. А., Мира С. А., „А. П. Инвест“ ЕООД, Р. З. П., И. П. Ц., Симонович И., К. К. Р., В. С. Р., „Д. Финансова Компания“ АД, И. Д. Й., А. Н. Чакамаков, С. П. Мирчевска – К., К. М. – К., ЗД „Бул И.“ АД, „Д. Застраховане“ АД, в качеството на правоприемник на ЗАД „В.“ АД, Ц. П. Н., А. И. П., С. В. М., В. Д. Д., А. В. П., „А. В. Б.“ АД, А. П. Г. и „Клартекс Мувърс Л.“, не изразяват становища по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. За да отмени обжалваното първоинстанционно решение за уважаване на предявените искове по чл.59 ал.3 от ЗБН, решаващият състав на САС е приел за безспорно по делото, че всеки един от цедентите по процесните договори за цесия има качеството на кредитор на „КТБ“ АД /н./, произтичащо от конкретно посочените в исковата молба договори за влог. Изтъкнал е, че по делото не са въведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, които да изключват възникването и съществуването на насрещните вземания на страните по процесните прихващания към момента на отправяне на изявленията за прихващане от ответното дружество. Констатирал е, че по делото няма доказателства, които да водят до извода, че прихващащият кредитор е знаел за настъпила неплатежоспособност на банката длъжник към момента на придобиване на всяко от активните вземания. Позовавайки се на практиката на ВКС е изложил съображения, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН не може да се обоснове със знание, че е прието решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 от ЗКИ, нито със спирането на плащанията по чл.116 ал.2 т.2 от ЗКИ, включително не може да бъде презумирано по силата на ал.4 на чл.59 от ЗБН, доколкото в конкретния случай всяка една от цесиите е извършена преди решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката. Споделил е възприетото в практиката становище, че под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезата на чл.59, ал.3 от ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл.36, ал.2 от ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015г. /, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона, а предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. Въззивният съд е посочил, че в конкретната хипотеза наличието на знание е обосновано от ищеца - въззиваем с оповестена информация в медиите относно Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД - документ с наименование “Информация за основните балансови позиции на “КТБ” АД към 30 септември 2014г.“, както и със знание за решението на УС на БНБ от 20.06.2014г. за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор по реда на чл.115, ал.1 от ЗКИ. При тези твърдения е счел, че нито публикациите в медиите, отразяващи изявления на различни служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под специален надзор по реда на чл.115, ал.1 от ЗКИ могат да бъдат определени като обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 от ЗКИ. Позовал се е и на Решение №143/12.02.2021г. по т. д. № 2343/2019г. на ВКС, II т. о., с което е прието, че за разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ /напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Посочил е, че уважаването на иска по чл.59, ал.3 ЗБН е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието /което е счел за неосъществено/, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. В случая касаторът изрично въвежда доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, като във връзка с тези доводи са поставени първите три процесуалноправни въпроса в раздел І от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което същите следва да бъдат обсъдени общо. Процесуалноправните въпроси по т.1 и т.3 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са поставени във връзка с твърдението за недопустимост на въззивното решение, поради пропуска на съда да събере дължимата държавна такса по жалбата на въззивните жалбоподатели Ц. А. Р. и А. П. Г. и поради неправилно освобождаване от държавна такса на жалбоподателя „Елит Петрол“ АД. Вторият въпрос по т.1 от изложението не кореспондира изцяло с данните по делото, тъй като съдът не е постановил по свой почин освобождаване на третите лица помагачи от държавна такса по реда на чл.83 от ГПК, без те да се го сезирали с изрично искане. Позовавайки се на противоречива съдебна практика относно дължимостта на държавни такси от физически лица по аналогични съдебни спорове, съдът е посочил, че съобразно разпоредбата на чл.77 от ГПК може да постанови и в по – късен момент принудително събиране на разноските. Преценката на въззивния съд, че в производството по чл.59 ал.3 от ЗБН физическите лица – помагачи на ответното дружество не дължат държавна такса, е в противоречие с разпоредба на чл.59 ал.7 от ЗБН, в приложимата към момента образуването на въззивното производство редакция, след изменението й с ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г., която гласи: „По исковете по ал.3 и 5 и в производствата по обжалване не се събира предварително държавна такса от лицата по чл.62, ал.1 от ЗБН. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността“, както и с практиката на ВКС по приложението й. Неправилното приложение на разпоредбата на чл.62 ал.1, вр. чл.59 ал.7 от ЗБН, обаче не може да обуслови допускане на касационно обжалване в настоящия случай. С цитираните от касатора решение №156 от 22.06.2015г. по гр. д. №6841/2014г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение №60 от 9.03.2012г. по гр. д. №211/2013г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че разпоредбите на чл.262, ал.2, вр. чл.261, т.4 от ГПК са императивни и неспазването им е процесуално нарушение, за което съдът следи служебно. Неизпълнението на указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности на въззивната жалба в предоставения от съда срок е основание за връщане на подадената въззивна жалба. Ако съдът не е изпълнил задължението си за връщане на подадената жалба, а е постановил решение по същество, е налице постановен недопустим акт, подлежащ на обезсилване. В настоящата хипотеза това разрешение, дори и да бъде споделено, не може да обуслови различен изход на производството, защото срещу решението на СГС за уважаване на исковете по чл.59 ал.3 от ЗБН е била подадена въззивна жалба не само от жалбоподателите - физически лица, но и от ответното дружество, извършило волеизявленията за прихващане, включително и за прихващане с вземанията, придобити с договори за цесия с третите лица – помагачи Р. и Г.. Поради това нередовността на жалбата на третите лица - помагачи, не може да породи като последица недопустимост на цялото въззивно решение, с което съдът се е произнесъл и по редовната въззивна жалба на ответника „Елит Петрол“ АД, породила своя суспензивен и деволутивен ефект по отношение на решението по всички предявени искове по чл.59 ал.3 от ЗБН. В конкретната хипотеза обстоятелството, че не е събрана държавната такса от третите лица Ц. А. Р. и А. П. Г., би могло да обуслови само приложението на разпоредбата на чл.77 от ГПК. Вторият въпрос от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не отговаря на общия критерий за допускане на касационен контрол. Видно от доводите в касационната жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът по същество оспорва преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от предварително внасяне на държавната такса на въззивния жалбоподател „Елит Петрол“ АД, която въззивният съд е направил след като е съобразил данните от влязлото в сила решение за откриване на производството по несъстоятелност на дружеството, съгласно което активът на дружеството е формиран единствено от вземания, чийто размер е многократно по – малък от размера на задълженията му. Въз основа тези констатации съдът е заключил, че дружеството не притежава активи, които да генерират доходи и да му позволят да заплати дължимата държавна такса, която поради големият си размер би се явила непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството. Поставеният в изложението правен въпрос обаче се отнася не до предпоставките и критериите за освобождаване от внасяне на държавната такса, а до това дали ответното дружество е следвало да бъде освободено от внасянето на държавна такса или е освободено по силата на закона. Въззивният съд не е споделил оспорваното от касатора становище, че тъй като дружеството – ответник по иска по чл.59 ал.3 от ЗБН е в производство по несъстоятелност, то е освободено от заплащане на държавна такса по предявения от синдиците на банката отменителен иск. Решаващият състав на САС е приел, че „Елит Петрол“ АД /н./ не е от кръга лица по чл.62, ал.1 от ЗБН, освободени по закон от задължение за предварително внасяне на дължимата държавна такса в производството по иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН, съответно дължи държавна такса по въззивната жалба и е разгледал направеното с молба от 10.01.2023г. искане на дружеството – въззивник за освобождаване от внасянето на тази такса. Даденото разрешение за това, че „Елит Петрол“ АД /н./ не е от кръга на лица, освободени от предварително заплащане на държавна такса по силата на разпоредбите на ЗБН и ТЗ, е изцяло в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в определение №731 от 4.12.2017г. по ч. т. д. №1806/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №524 от 30.07.2019г. по ч.т. д. №908/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. В същите се приема, че освобождаването от предварително заплащане на държавна такса в хипотезите на чл.62, ал.2 от ЗБН, които включват и иска по чл.59, ал.3 /респективно ал.5/ от ЗБН, е предназначено да улесни постигането на целения с исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН резултат - попълване на масата на несъстоятелността и по - пълно удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник - банка, без воденето на исковете да натоварва масата на несъстоятелността със значителни по размер разноски за заплащане на държавни такси. Защитата на третите лица - ответници е несъвместима с тази цел, поради което те не са адресати на правилото по чл.62, ал.2 от ЗБН, респ. чл.59, ал.7 от ЗБН, и дължат заплащане на държавна такса при подаване на въззивна/касационна жалба срещу решението на съда, с което предявеният срещу тях иск е уважен. Заплащането на държавни такси в производството за разглеждане на искове по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН, е предмет на специална правна уредба, която по аргумент от чл.612, ал.2 от ТЗ изключва приложението на общите разпоредби на Търговския закон, в т. ч. и чл. 649, ал.6 от ТЗ. Поради неприложимостта на разпоредбата на чл.649, ал.6 от ТЗ от съдържанието й не могат да се черпят аргументи за разрешението на въпроса дали ответникът, срещу когото е уважен иск по чл.59, ал.5 от ЗБН, дължи заплащане на държавна такса при подаване на въззивна/касационна жалба срещу неблагоприятното за него съдебно решение. Фактическите състави на чл.59, ал.5 от ЗБН и чл.645 от ТЗ не се препокриват. По въпроса за възможността юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса също е формираната трайна практика на ВКС /определение №524 от 30.07.2019г. по ч. т. д. №908/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №170 от 15.04.2020г. по ч. т. д. №209/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №131 от 26.06.2020г. по т. д. №2359/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №104 от 19.06.2020г. по т. д. №90/2019г. на ВКС, ТК, I т. о./. Наличието на практика на ВКС, с която въззивният акт е съобразен, изключва наличието на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поставените въпроси по т.4 и т.5 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК могат да бъдат обобщени по реда на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно „знанието за неплатежоспособност“ като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН и възможността същото да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под особен /специален/ надзор, респ. решение №114/16.09.2014г. на УС на БНБ съответно със знание за обявяване на Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД към 30.09.2014г., изготвен от одиторските фирми „Ъ. енд Я. Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД, и за публикуване на Доклад на БНБ до народните представители от 43- тото Народно събрание, изготвен въз основа на Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД. Следва да се отбележи, че в частта относно знанието за публикуване на 27.10.2014г. на Доклад на БНБ до народните представители от 43- тото Народно събрание, изготвен въз основа на Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД, въпросът не е обуславящ за изхода на производството. В исковата молба синдиците на „КТБ„ АД /н./ не са се позовали на оповестяването на доклада на УС на БНБ от 27.10.2014 г. като на общоизвестен факт, обосноваващ „знание за неплатежоспособност” на банката у ответното дружество, съответно не са въвели този факт като част от основанието на предявения иск. Такова фактическо твърдение не е въведено в хода на цялото първоинстанционно производство, като ищецът – касатор се е позовал на него едва в писмената си защита в първата инстанция, съответно неговото значение за наличието на знание за неплатежоспособност у ответника не е обсъждано от въззивния съд. Поради тази причина не е налице е твърдяното от касатора противоречие с решение №60134/15.12.2021г. по т. д. №558/2018г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че в публично достъпният доклад на БНБ от 27.10.2014г., изготвен за информация на народните представители от 43-то Народно събрание на Република България, във връзка с предприети действия по казуса „КТБ“ АД и ТБ „В.“ ЕАД, действително е включено становище, недвусмислено указващо на окончателно установена неплатежоспособност, доколкото би могло да бъде избегната единствено по законодателен път, т.е. извън финансовите ресурси на банката и механизми на рекапитализиране и преструктуриране. В останалата част въпросът отговаря на общата предпоставка за достъп до касация, но не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. За да съществува това основание, следва да се касае за приложение на разпоредба, по която липсва съдебна практика или се налага изоставяне на създадена съдебна практика, или за приложение на разпоредба, която е неясна и се налага нейното тълкуване. По въпроса относно субективния елемент на фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН и допустимостта „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на тази разпоредба да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор е формирана практика на ВКС с решение №51/21.07.2020г. по т. д. №3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 59/10.08.2020г. по т. д. №1920/2018г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020г. по т.д.№1721/2019г. на ВКС, ІІ т. о., решение №161/17.12.2020г. по т. д.№3089/2018г. на ВКС, ІІ т. о., решение №131/21.12.2020г. по т.д.№751/2019г. на ВКС, І т. о. и решение №130/14.01.2020г. по т.д.№2597/2018г. на ВКС, ІІ т. о. В посочената практика по чл.290 от ГПК еднозначно се приема, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 от ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116, ал.2, т.2 от ЗКИ. Изяснено е, че под „знание за неплатежоспособност“ в обсъжданата хипотеза следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 от ЗКИ /ред. преди изм., обн. ДВ бр.62 от 2015г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В решение №60134/15.12.2021г. по т. д. №558/2018г. на ВКС, І т.о., съставът на ВКС е изразил становище, че нито публикациите в медиите, отразяващи изявления и мнения на различни лица, вкл. служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под специален надзор по реда на чл.115, ал.1 ЗКИ могат да бъдат определени като обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ. По същите съображения - авторството – не е съобразим факта на публично оповестения одиторски доклад за анализа и оценка на активите на „КТБ” АД от 22.10.2014г. В прессъобщението на БНБ от 22.10.2014г., формираното въз основа на този доклад заключение обобщава установени пропуски в отчетността и документацията на „КТБ“ АД, вкл. обосновали сезиране на Прокуратурата, но не е формиран недвусмислен извод за отрицателен собствен капитал на банката или изрично становище за неплатежоспособност, като негова последица. Не може да се вмени в тежест на гражданина / търговеца да анализира количествените показатели в анализа, за остойностяване на собствения капитал, съобразно разпоредбите на Регламент №575/2013г., към които чл.36 ал.4 от ЗКИ изрично препраща. В решение №143/12.02.2021г. по т. д. №2343/2019 г. на ВКС, II т. о., е прието, че узнаването на публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014г. и от 16.09.2014г. за поставяне на „Корпоративна търговска банка“ АД под специален надзор със забрана да извършва всички дейности съгласно предоставения й банков лиценз за времето до 20.11.2014г. вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред, не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН. Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност. За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ /напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на вземанията Централната банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В съответствие с дадения в практиката на ВКС отговор на правния въпрос е изводът на въззивния съд, че у прихващащия кредитор не е налице знание за настъпила неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на активните вземания, тъй като релевантното за относителната недействителност на прихващането по чл.59, ал.3 от ЗБН знание за неплатежоспособност не може да се приравни на знание за опасност от неплатежоспособност по смисъла на чл.115 от ЗКИ, при която БНБ може да постави банка под специален надзор. Наличието на практика по поставения въпрос, с която въззивното решение е съобразено, изключва съществуването на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Последният формулиран от касационния жалбоподател въпрос по т.6 от изложението е свързан с предмета на спора, но по отношение на него също не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол. Отговорът на този въпрос е фактологично обусловен и той не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, а е от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно - за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда. От друга страна той не се явява обуславящ извода за неоснователност на предявените искове, тъй като изобщо не е бил обсъждан от въззивния съд. При положение, че посочените действия на ответното дружество по придобиване на множество големи по размер вземания от кредитори на банката не са обсъждани от въззивния съд като доказателство за наличието на знание за неплатежоспособност на банката, релевантен би бил въпрос за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните и то само ако такива доводи са били въведени своевременно в първоинстанционното производство и в отговора на въззивната жалба. В допълнение следва да се посочи, че по въпроса не е налице и допълнителната предпоставка за достъп до касация, доколкото с решение №60134/15.12.2021г по т. д. №558/2018г. на ВКС, І т.о., в аналогична на разглежданата хипотеза е прието, че цялата публично оповестявана информация за състоянието на „КТБ“ АД на сайтовете на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети. Не подлежи на санкциониране точно проявлението на нормалната грижа за собствените работи / на гражданина /, респ. на грижата на добрия търговец, да минимализират риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл.59 ал.3 от ЗБН. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. На ответника по касация „Елит Петрол“ АД /н./ не следва да се присъждат разноски, тъй като не е направено такова искане. На третото лице помагач Ф. Ф., гражданин на Република К., не следва да бъдат присъждани разноски съгласно изричната разпоредба на чл.78 ал.10 от ГПК. На основание чл.59, ал.7 от ЗБН „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) трябва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за производството по чл.288 от ГПК в размер на 30 лв. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд