Определение № 1183 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 36//16.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 653/2016 г. от състав на Окръжен съд – София. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. С обжалваното решение, състава на въззивния съд е приел за частично основателни предявените обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.200 КТ. Съдът е приел, че работодателят е доказал по категоричен и безспорен начин, че пострадалата е допуснала груба небрежност като част от механизма на трудовата злополука, която е настъпила по време на обичайния маршрут на придвижване от дома й към мястото на работа. Това, според състава на въззивния съд е обусловило приложението на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя. Съпричиняването на вредоносния резултат съдът е приел на 50 % /при отчитане приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат/, поради което общо дължимото обезщетение трябва да бъде намалено с 40 000 лв. или същото съдът е приел за основателно за сумата в размер от 40 000 лв. От този размер на обезщетението съдът е приел, че районният съд неправилно е приспаднал полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 12 171,91 лв., което подлежи на приспадане от дължимото обезщетение за имуществени вреди. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е приел, че полученото обезщетение за временна нетрудоспособност следва да се приспадне от дължимото обезщетение за имуществените вреди, дължими на ищцата по делото, а не от общото дължимо обезщетение, като това произнасяне по този правен въпрос от страна на въззивния съд е в противоречие с възприетото с решение № 227/25.10.2016 г. по гр.д.№ 1405/2016 г. на ІV гр.отд. и решение № 321/2010 г. по гр.д.№ 4161/2018 г. на ІV гр.отд. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които, в отговора на правните въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване е прието, че полученото обезщетение за временна нетрудоспособност следва да се приспадне от общо определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, независимо от това, дали се претендира само обезщетение за имуществени или и за неимуществени вреди. Това противоречие обосновава и извода за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 962,38 лева за разглеждане на касационната жалба по същество. Водим от горното, състава на ВКС