Определение № 183 от 10.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 424/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ “Св.И. Р.”, Е., [населено място], чрез пълномощника му адв. С. Г., против решение № 518/15.12.2010 г. по гр.д. № 779/2010 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с което е потвърдил решението по гр.д. № 414/2010 г. на Козлодуйския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Д. М. Ц. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 КТ и присъдени разноски. Ответницата по жалбата Д. М. Ц. не е изразила становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в обжалваната част с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение с оглед изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Приложени са решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съществува задължителна практика на ВКС- решения по чл. 290 ГПК, по въпроса за съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение с оглед разпоредбата на чл. 195 ал. 1 КТ, в противоречие с която е даденото разрешение в обжалваното решение. Затова следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение