Определение № 4496 от 09.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Г., Н. Н. Г. и Г. Н. Г., чрез пълномощника им адв. П. И. против решение № 441 от 23.11.2023 г. по в.гр.д. № 626/2023 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която като е потвърдено решение от 06.07.2023 г. по гр.д. № 5015/2021 г. на Районен съд Русе, са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Експрес Сервиз-ООД“ ООД искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Н. Г. Г., за разликите над 15 000 лв. до 150 000 лв. по отношение на С. Н. Г. и за разликата над 10 000 лв. до 150 000 лв. по отношение на Н. Н. Г. и Г. Н. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.01.2021 г. до окончателното им изплащане. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 201, ал.2 КТ и чл.52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, чл.202 ГПК и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора; 2/ Изключва ли се грубата небрежност на работника при доказано нарушение на правилата за безопасност на труда, извършено от работодателя; 3/ Може ли да има проявена груба небрежност от пострадалия тогава, когато работодателят не е предприел необходимите мерки за осигуряване на безопасни условия на труд; 4/ При поставен въпрос за съпричиняване и при определяне на степента на съпричиняване от работника, длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателя и как следва да се оценят; По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК, ТР № 1/4.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК, както и на съдебната практика на ВКС – решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр.д. № 973/2021 г. на IV г.о., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр.д. № 2032/2021 г. на III г.о.. По останалите въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по тях е в противоречие със съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 185 от 21.10.2019 г. по гр.д. № 246/2019 г. на III г.о., решение № 50224 от 7.07.2023 г. по гр.д. № 3247/2021 г. на III г.о. и решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 1478/2021 г. на IV г.о., решение № 307 от 21.04.2020 г. по гр.д. № 1947/2019 г. на IV г.о. и решение № 167 от 30.12.2020 г. по гр.д. № 591/2020 г. на III г.о. Насрещната страна - „Експрес Сервиз-ООД“ ООД, чрез пълномощника си адв. К., аргументира становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Третото лице-помагач на ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, не е подало отговор на касационната жалба. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че правно относимите факти по делото са правилно установени от първоинстанционният съд, а те са следните: към 27.01.2021 г. наследодателят на ищците - Н. Г. Г. е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „ръководител автотранспорт, поддръжка сгради и съоръжения“, като задълженията му са включвали организация и поддръжка на сградите, машините и съоръженията в цеховете, разпределяне на работата на работниците от съответното звено; съгласно протокол № 2/22.02.2021 г. за резултатите от извършено разследване на трудова злополука, на 27.01.2021 г. около 11.00 ч. Н. Г. предприел действия по отремонтиране на портална врата в колоосен цех, като бил повдигнат на монтажен кош на височина около 3,5 м., като при освобождаване и завъртане на задвижващия механизъм на вратата, електромоторът ударил Г. в главата в резултат на което той паднал от 3-4 м. и смъртта му настъпила мигновено; с разпореждане № 10/22.02.2021 г. на НОИ-ТП-Р. злополуката е приета за трудова; във връзка с инцидента е образувано и досъдебно производство С. № 297/21 г. по описа на ОП-Р., в хода на което са разпитани свидетелите К., В. и Б. и е установено, че на 26.01.2021 г. при маневра на помощен локомотив в колоосен цех, било ударено едно от крилата на порталната врата, в резултат на което тя се е повредила, като на следващия ден на ежедневната оперативка Г. уведомил управителя на дружеството за повредата и получил указания от последния да се свърже с фирмата за поддръжка на вратите за отстраняване на проблема; Г. се обадил на управителя на „С.“ ЕООД – К. В., като последният му казал, че може да осигури екип най-рано по обяд; около 11.00 ч. Г., заедно с работника З. Б., предприел по собствена инициатива действия по демонтаж на електромотора на порталната врата, като за целта бил повдигнат на кош на мотокар на нивото на електромотора, като при опита му да демонтира същия, последвала процесната злополука; от събраните в хода на делото гласни доказателства се установява, че Г. е получил указания да изчака пристигането на екипа по поддръжка на вратите, който да ремонтира вратата, но въпреки това, по своя инициатива е предприел действия по демонтаж на електрическия й мотор; при разследване на трудовата злополука са констатирани нарушения на нормативни актове от страна на работодателя – непредприемане на необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с кари, допускане на превоз на хора върху кош с газокар на 27.01.2021 г., който не е предвиден за тази цел от производителя; липса на изготвен и утвърден от работодателя списък на съоръженията и дейностите с повишена опасност в предприятието, като са дадени препоръки на работодателя да преразгледа оценката на риска за длъжността „ръководител автотранспорт, поддръжка сгради и съоръжения“, и да предприеме необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с кари, като за управлението им се допускат само правоспособни лица; според приетата по делото техническа експертиза, ударът, при който е пострадал Г., е настъпил в резултат на завъртането на електромотора, което е предизвикано от пружините, монтирани на индустриалната врата, като силното им натягане в нормално положени е освободило голям въртящ момент и сила, които се предали по оста на мотора вследствие демонтажа на болтовите му връзки; от заключението и от представената по делото инструкция е установено, че демонтажът на електрическия мотор е следвало да се извърши при затворена врата, с редуктор, след освобождаване на напрежението в компресиращите пружини, за да се избегне ротационния процес, което не е сторено; от събраните по делото гласни доказателства са установени претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди вследствие на настъпилата внезапна смъртта на техния наследодател, изразяващи се в силен стрес и емоционални страдания, като тези при преживялата съпруга, поради голямата им продължителност са създали риск от сериозни последствия за нейното психично и физическо състояние. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че направените въз основа на нея правни изводи на първата инстанция относно размера на обезщетенията /150 000 лв. за преживялата съпруга и по 100 000 лв. за низходящите на пострадалия/, както и относно основателността на заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия и степента на последното – 90%, са правилни и обосновани. Във връзка с доводите и оплакванията на ищците във въззивната им жалба за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е приел, че те са неоснователни, като е изложил съображения, че определените размери отговарят и са съобразени с установените по делото данни за претърпените душевни страдания на всеки един от наследниците на починалия вследствие на внезапната смърт на близкия човек, загубата на морална опора, емоционална и материална подкрепа, останала все още непреодоляна в различна степен от съпругата му и от неговите деца. За неоснователни са намерени оплакванията във въззивната жалба, че по делото не е установено наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Въззивният съд е посочил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства безспорно се установява, че пострадалият е предприел по своя инициатива, самоволно и несъобразявайки се с дадените му от управителя на дружеството указания да изчака екипа на „С.“ ЕООД, извършването на ремонт на вратата /демонтаж на ел.мотор/, която дейност изобщо не е включена в трудовите му задължения и за която той не е имал изискуемата правоспособност. За неоснователни са приети и оплакванията на въззивниците относно определената от първоинстанционния съд степен на съпричиняване. Според въззивния съд, независимо от констатираните при разследването на злополуката нарушения от страна на работодателя и дадените в тази връзка предписания, тези нарушения не се намират в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука и вредите, тъй като пострадалият служител не е имал изобщо задължение да борави с подобна техника и я ремонтира лично и настъпилата злополука е в резултат на негови самоволно предприети действия в нарушение на правилата за безопасност. Приел е, че в конкретната ситуация е било несъмнено ясно, че действията на Г. могат да доведат до злополука, но въпреки това той ги е предприел и по този начин е проявил груба небрежност, вследствие на която е настъпила злополуката. На последно място е посочил, че определената от първата инстанция степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – 90%, кореспондира на установените по делото факти относно начина на настъпване на злополуката, сочещи че действията на пострадалия са допринесли до вредоносния резултат в максимална степен. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставения в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК въпрос - „При определяне на степента на съпричиняване, длъжен ли е длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателя“, покрива общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд при определяне процента на съпричиняване. Обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос, противоречи на посочената от касатора казуална съдебна практика на ВКС. По процесуалноправния въпрос, повдигнат от касатора, съдът ще вземе отношение при постановяване на решението си. Останалите въпроси нямат характер на правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обосновката им е свързана с оплаквания по съществото на спора, а именно с доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, като касаторите излагат фактическа обстановка, различна от възприетата от съда. Неправилността, а и необосноваността на съдебното решение, с изключение на хипотезите, обхванати от понятието „очевидна неправилност“, не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, тъй като не са след касационните основания на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторите не дължат заплащане на държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,