Определение № 330 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4390/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. Д. Д. чрез пълномощник адв.М. Д. срещу решение № 445 от 1.03.21г. по в.гр.дело № 3769/20г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 260801 от 21.10.20г. по гр.дело № 6447/20г.на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от същата страна против Технически университет - В. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяването й на работа на длъжността „асистент“. Жалбоподателката счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Възраженията на ответника,основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, преклудират ли се с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 ГПК; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички своевременно заявени,допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните,както и приетите доказателства.Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Технически университет – В., представляван от ректора проф.д.тн.инж.В. В. чрез адв.В. Т. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че между страните е бил сключен трудов договор №ЛС -830/15.04.16г.,на основание чл.17 ЗРАСРБ, чл.44 ал.2 и ал.3 ППЗРАСБ,чл.67 ал.1 т.2 и чл.68 ал.1 т.1 КТ, по силата на който ищцата С. Д. е назначена на длъжността „асистент“ в Техническия университет – В. за срок до 18.04.20г., като трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № ЛС – 693/14.04.20г.на Ректора на ТУ-В. на основание чл.325 ал.1 т.3 КТ, считано от 19.04.20г. На 2.03.20г.ищцата е подала заявление до ТУ- В. за разкриване на процедура за предварително обсъждане на дисертационния й труд за придобиване на научна степен „доктор“ в професионално направление „Общо инженерство“ по докторска програма „Организация и управление на производството“. За да отмени уволнителната заповед въззивният съд е приложил разпоредбата на § 24 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съобразно който сроковете, установени в Закона за развитието на академичния състав и в Закона за висшето образование, които са започнали да текат преди влизането в сила на този закон,спират да текат до отмяната на извънредното положение.Посочено е,че на 13.05.20г.в извънреден брой №44 на ДВ,е обнародван Закон за изменение и допълнение към Закона за здравето, който регламентира мерките след края на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. до 14.05.20г.От 14.05.20г.е започнал да тече остатъкът от срока по трудовия договор,който е в размер на 1 месец и 5 дни и е изтекъл на 19.06.20г.Направен е извод, че към 18.04.20г.срокът на договора не е бил изтекъл, с оглед на което не е било налице основанието по чл.325 т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.В частта,с която уволнението е отменено като незаконно, въззивното решение е влязло в сила,тъй като не е обжалвано от ответника. Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта,с която въззивният съд е отхвърлил иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ, като е изложил съображения,че междувременно срокът на трудовото правоотношение е изтекъл, поради което възстановяване на служителката не може да бъде постановено.Този факт е настъпил в хода на процеса и в съответствие с разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК е съобразен от окръжния съд, който се е позовал и на ТР № 2/23.10.12г.по т.д.№ 2/12г.на ОСГК на ВКС.Съдът е обсъдил и приел за неоснователен доводът на ищцата,че трудовото й правоотношение се е трансформирало в безсрочно, като е посочил,че съгласно разпоредбата на чл.44 ал.4 ППЗРАСРБ в рамките на предвидения 4 годишен срок назначеното на длъжност „асистент“лице или придобива научна степен „главен асистент“ или трудовото правоотношение с него се прекратява, като по специалния закон не е предвидена възможността правоотношението да се трансформира в безсрочно. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Процесуалните въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.На въпроса: Възраженията на ответника,основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, преклудират ли се с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 ГПК, е даден отговор в решение № 358 от 18.06.10г.по гр.дело № 1183/09г.на Трето г.о.на ВКС.В него е посочено, че съгласно процесуалния закон ответникът е длъжен в срока за отговор на исковата молба да направи както своите доказателствени искания и становища, включително възраженията си, като същевременно представи доказателствата, с които разполага. Законът има предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет - като правото на задържане или възражение за прихващане, възражения основани на факти, които ответникът твърди и навежда по делото,включително правопогасяващите възражения. Следва да се прави разлика между възражение по смисъла на чл. 133 от ГПК и направен от ответната правен или фактически довод, въз основа на обстоятелствата по делото ,по основанието на иска.При положение, че с отговора на исковата молба ответниците са поискали доказателства и такива са събрани с участие на другата страна, но без да са едновременно заявени доводи за относимостта им, то за ответната страна в този случай не се преклудира възможността изложи и по- късно съображения от фактическа и правна страна. Решаващият съд следва да ги съобрази ,тъй като съгласно чл. 235 ал.2 ГПК е длъжен да основе решението си на установените по делото обстоятелства. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика.Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, но в съдебно заседание на 7.10.20г.е изложил правни съображения.Съгласно цитираната практика въззивният съд е взел предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска от значение за спорното право,а именно изтичане на срока на договора. Въпросът: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички своевременно заявени,допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните,както и приетите доказателства,също не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.Съдът се е произнесъл в рамките на търсената с въззивната жалба защита, обсъдил е релевантните за изхода на спора обстоятелства и е изложил правни съображения. Съгласно чл. 17 ЗРАСРБ, висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор, а съгласно чл. 44, ал. 2 от Правилника за приложение на закона, този срок не може да бъде по-дълъг от четири години. Текстовете са ясни и точни - длъжността "асистент" може да бъде заемана по срочен трудов договор с максимален срок от четири години, съобразен със спецификата на урежданата от закона дейност. Формираният във въззивното решение извод е съобразен с точния смисъл на закона - съобразено е, че процесният трудов договор за длъжност "асистент" е в рамките на предвидения в чл. 44, ал. 2 ППЗРАСРБ срок,удължен по силата на специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, и след изтичането му прекратяването на трудовото правоотношение е в съответствие с чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Не се констатира очевидна неправилност, като квалифицирано обстоятелство при допускане на касационно обжалване на решението съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Основание по този ред може да бъде съобразено при неприлагане на относима към конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, при грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението,което не се установява спрямо обжалваното решение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за тази инстанция.Ответникът по касационната жалба е представил списък за разноски, с който претендира сумата 1800 лв за адвокатско възнаграждение.В касационната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно.Осъществената от пълномощника на Техническия университет правна защита се изразява в изготвяне на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство. Вземайки предвид това обстоятелство и правната сложност на спора, който е ограничен в настоящата инстанция само до произнасяне по иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ, адвокатското възнаграждението от 1800 лв е прекомерно и следва да бъде редуцирано в размерите по чл.9 ал.3 вр.с чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004г. в размер на 500 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.