Определение № 5028 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2600/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Технически университет - гр.Варна, чрез адвокат Н. С. от АК – Варна, срещу решение № 188/25.02.2025 г. по в.гр.д. № 1493/2024г. на Окръжен съд Варна в частта, в която се потвърждава решение № 1502/29.04.2024 г. по гр.д.№ 11353/2023г. на Районен съд Варна и се уважават исковете на Е. Т. Т. против Технически университет - гр.Варна, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, да се отмени като незаконна Заповед № ЧР-03-61/11.07.2023 г. за уволнението на Е. Т. Т. да се възстанови на длъжността „главен юрисконсулт“ и да се присъди обезщетение поради незаконното уволнение в размер на 14 324 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и извода, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор преди съкращаване на длъжността поради съществуването на други длъжности със сходен характер. В изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. „При оспорване на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата, коя от страните е задължена да установи кои длъжности са със сходен характер и се включват в извършването на задължителен подбор по чл.329 КТ?“; 2. „Допустимо ли е съдът да включва в задължителен подбор по чл.329 КТ лица, които заемат различни длъжности – „главен юрисконсулт“, „експерт обществени поръчки, юрисконсулт“ и „началник отдел обществени поръчки и търгове“, само въз основа на критерия, че за всички тях се изисква висше юридическо образование?“; 3. „Допустимо ли е постановяване на решение без съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото?“. Е. Т. Т. е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд е приел за безспорно, че ищцата е заемала длъжността „главен юрисконсулт“ по трудов договор, който е прекратен със Заповед № ЧР-03-61/11.07.2023 г. на ректора, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване на щата и въз основа на решение на Академичния съвет от 10.07.2023 г. Съдът е установил, че при ответника са работили лица на сходни длъжности, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл.329 КТ. Според мотивите на въззивния съд, при определяне на кръга от лицата, които следва да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали те са съществени. За да бъде изпълнено задължението за подбор, в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи сходни, несъществено различаващи се трудови функции. При анализ на представените длъжностни характеристики, въззивната инстанция възприема извода на първоинстанционния съд, че заеманата от ищцата длъжност включва функциите и задълженията на други две длъжности, към които въведените от работодателя изисквания са напълно идентични. С оглед липсата на извършен подбор, съдът е достигнал до извод, че работодателят не доказва законосъобразността на уволнението. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената трайна съдебна практика на ВКС Съгласно разясненията в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед измененията в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Тези предпоставки за допускане на обжалваното решение до касация, не са налице поради следното: Отговор на първия от поставените въпроси се дава в практиката на ВКС – напр. решение № 163 от 07.10.2016 г. по гр.д.№ 1262/2016 г., IV г.о., в което се приема, че когато уволненият работник сочи конкретни длъжности, които според него имат несъществено различаващи се с неговата трудови функции, работодателят носи тежестта да докаже, че тези конкретно посочени от работника длъжности имат присъщи трудови функции, които се различават съществено от тези на съкратената длъжност. Според въззивния съд, в случая са налице сходни длъжности с несъществено различаващи се трудови функции, но работодателят не е извършил подбор по чл.329, ал.1 КТ, поради което уволнението е незаконно. Отговор на втория и третия от въпросите предполага обсъждане на всички доказателства, с оглед наведените оплаквания в касационната жалба, поради което също не обуславят допускане на касационно обжалване. Отделно от това, съдът е съобразил относимата към случая съдебна практика, вкл. цитирана в мотивите на въззивното решение. За работодателя възниква задължение да извърши подбор тогава, когато се съкращават една или повече, но не всички от разкритите при него еднородни (еднакви или подобни, сходни) длъжности (щатни бройки) - решение № 558 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 281/2012 г., IV г.о. Когато работодателят съкращава част от щатните бройки за длъжности като „главен юрисконсулт“, „старши юрисконсулт“, „юрисконсулт“, „младши юрисконсулт“ и с други подобни наименования, за него възниква задължение да извърши подбор по критериите по чл.329 КТ между служителите, които заемат тези длъжности тогава, когато те изпълняват несъществено различаващи се трудови функции според разписаното в длъжностните им характеристики /решение № 182 от 04.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6457/2014 г., IV г.о./, или когато съкратената щатна длъжност, освен допълнителни такива, включва изцяло и функциите и задълженията на друга щатна длъжност, която се запазва /решение № 507 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 978/ 2009 г., IV г.о./. Тази преценка се приема, че е винаги конкретна и се извършва с оглед характера и естеството на възложените на съответните длъжности задължения на база конкретно събраните по делото доказателства /решение № 249 от 17.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 294/2015 г., IV г.о./. Некоректно се поддържа от касатора решението на въззивния съд в тази насока да е мотивирано само въз основа на критерия, че за всички изследвани длъжности се изисква висше юридическо образование. В случая, въззивната инстанция конкретно е преценила събраните доказателства и защитните тези на страните и въз основа на тях е постановила решение по вътрешно убеждение, което не може да се проверява за обоснованост в настоящото производство по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. В този смисъл, изложените от касатора съображения за несъгласие с крайните изводи на съда, не е основание за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение