Определение № 60462 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравно-осигурителна каса (НЗОК) чрез адв. С.С. срещу решение № 194 от 14.12.2020г по в.гр.д. № 336/2020г на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 75 от 03.07.2020 год., по гр.д. № 293/2018 год.на РС –Велики Преслав .Районният съд е уважил исковата претенция по чл. 79, ал. 1 отЗЗД, вр.чл.59, ал. 1 от ЗЗО на “МБАЛ – Велики Преслав“ ЕООД ,като е осъдил ответника НЗОК да заплати сумата от 16476 лева, представляваща общ размер на незаплатени стойности на извършена болнична медицинска помощ през м.май 2015 год. – в размер на 6436 лева, месец октомври 2016 год. – в размер на 5640 лева и месец ноември 2016 год. –в размерна 4400 лева по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки No270308/17.02.2015 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. Уважена е и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3128,99 лева, Представен е сключен съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗО договор №270308/17.02.2015г за оказване на първична извънболнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение No 5 към член единствен на Наредба No 40 от 24.11.2004год.гарантиран от бюджета на НЗОК,в съотвестствие с Националния рамков договор ,за 2015 год и с препащате към обхвата на ПМС№ 94 от 24.04.2014 спрямо здравноосигурените лица/по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК./ с три допълнителни споразумения към него (/No5/ 15.05.2015 год., No 14/26.05.2016г., No 23/ 12.09.2016 год.) Страни са НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Шумен /20, ал.1, т.1 от ЗЗО/и ищеца „МБАЛ – Велики Преслав" ЕООД Допълнителните споразумения No 5/ 15.05.2015 год.и No 23/ 12.09.2016 год. касаят промени на стойностите и обеми на дейности на БМП, стойността на медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания. Съгласно прието от въззивния съд заключение на вещо лице, за процесните периоди описаните лечебни дейности са извършени от „МБАЛ – Велики Преслав“ ЕООД ,като претендираните с иска суми не са платени от НЗОК, поради „надлимитност“ на дейностите ,които представляват такива по Приложение No 2 към индивидуалния договор, но поради броя си надхвърлят определените стойности за процесните периоди ,така и определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка. Въззивният съд е изложил решаващи съображения, като е изтъкнал правото на здравно осигуряване съгласно чл. 52, ал.1и ал. 2 о т Конституцията на Р.България, съответно достъпа до здравна грижа съгласно чл.81 от ЗЗ и ЗЗО ,в която законова уредба са закрепени принципите своевременност,достъпност, качественост,равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, като е гарантиран свободния достъп до нея чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности ,както и свободен избор от осигурените на изпълнител, сключил съответния договор /. чл. 4, ал. 1и ал.2 ЗЗО и чл. 35, ал. 1, т. 1и т. 2 ЗЗО/. Анализираи са гаранциите и реда за заплащане по пакета здравни дейности от бюджета на НЗОК за съответната година (чл. 45, чл. 46, чл. 55а ЗЗО) като е изтъкнато, че процесния индивидуален договор е сключен именно във връзка с дейността и в съответствие с гарантирания пакет по чл.45 от ЗЗО, затова и осигуряването на съответния финансов ресурс е задължение на Държавата,като пасивно легитимиран е ответника. Така намира израз принципа на закрила в чл.52,ал.3 от КРБ,законодателно проведен чрез задължителното здравно осигуряване и финансовия план съгласно чл.22 ЗЗО, т.е. чрез бюджета на НЗОК ,която е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на пакета на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител – в случая ищеца. Затова и съгласно императивните норми на чл.25,26 ЗЗО в бюджета за съответната година е задължително да има резерв.Така законодателят е предвидил надхвърлянето ,включително възможността за корекции съгласно нормите на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 год. и чл. 4 от ЗБНЗОК за 2016 год. (меродавни за исковите периоди). Решение за това се взема от надзорния съвет на НЗОК. В § 1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2015 г. и § 1 от ПЗР на ЗБНЗОКза 2016 год. са предвидени източниците за трансфери по бюджета на НЗОК Както фактите по делото, така и закона не освобождават НЗОК от задължението .Въззивният съд е изтъкнал ,че предвиден в договора лимит за заплащане от НЗОК на процесните дейности води до ограничаване на гаранциците в чл. 4 ЗЗО ,а правото на осигурените лица да получат медицинска помощ е безусловно и неотменимо, като разходването на бюджена в по- ранен момент не ги лишава от правата им .Следва да се отчита,че изпълнителните нямат право да откажат болнична помощ ,в който случай биха нарушили както закона, така и договора ,тъй като по делото не се касае за случаи, изчерпателно изброени в т.10 на чл. 5 от същия. Превишените стойности на надлежно оказана от изпълнител медиинска помощ, не може да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Поради това искът е приет за основателен. Касаторът НЗОК обжалва решението като незаконосъобразно,тъй като не бил съобразен индивидуалия договор и клузите му ,според които не може да се иска реално изпълнение на задължение от НЗОК .Надлимитната дейност е останала „незакупуна“ от ответника по иска. Според защитата,въззивният съд бил свързал изводите си с прогласена нищожностна клаузи и тези изводи противоречат на Решение №2 от 22.02.2007г на КС на РБ Горното рабиране за обвързваща страните „обигация“ касаторът сочи при основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и поставя в изложение въпросите: какво е значението на установените лимити за закупуване и заплащане от страна на НЗОК на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните ;действителна ли е уговорката по облигационно отношение,дефинираща конкретни параметри за извършване на медицинска дейност и за последващо закупуване от НЗОК, противоречили ли същата на Конституцията на РБ и на правото на достъп до медецински услуги ;нищожна ли е клаузата от индивидуален договор за оказване на болнична помощ дефинираща конкретни обеми на изработка и на последващо закупуване от НЗОК Съображение за посоченото специално основание се мотивира с липса на практика на ВКС ,като единствено било налице определение №329/2020г по т.д № 2615/2019г на ТК, с което въззивно решение по аналогичен случай е допуснато до касационно обжалване, за да се даде отговор на въпросите. Изтъква се и основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК(ДВ бр.86/2017г), поради противоречие на мотивите на въззивния съд с Решение №2 от 22.02.2007г по к.д.№12/2006г на КС на РБ. Формулира се /процесуалноправен/ въпрос: може ли съдът служебно да признае порок за сделката и прогласи нищожност на клаузи от договора между изпълнител и възложител НЗОК ,когато не е надлежно сезиран с иск от страна на ищеца. Формулира се /доказателствен/ въпрос: може ли да се приеме за доказано твърдяно изпълнение на болнична медицинска дейност ,без по делото да е приобщен доказателствен материал-медицинска документация доказваща извършване на дейност за определени пациенти, в противорес на НРД за МЗ 2015 и ЗЗО. Постъпил е отговор,в която ищецът по делото чрез пълномощник адв Ж.Д. оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване и претендира разноски по списък. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Въззивното решение е допустимо.Съобразена указаната с определение №3 /19.01.2018г по д. № 78/2017г на ВКС и ВАС,петчленен състав компетентност по реда на чл.135, ал.4 АПК ,общия съд да разгледа иска срещу НЗОК за произтичащото от нейното договорно неизпълнение право на вземане, макар че се касае за административен договор.С разпоредбата на § 129 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс / обн. в ДВ бр. 77/18.09.2018г./ е изменена разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 ЗЗО, като в новата редакция на чл. 45а, ал. 4 ЗЗО е посочено, че договорите, сключени между НЗОК(съответно РЗОК) по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори, за които 19б и чл. 19в АПК не се прилагат. В разпоредбата на § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018г./ е предвидено, че съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Първият от формулираните въпроси на касатора е взимстван като формулировка ,уточнена служебно от състав на ТК на ВКС при допускане до касационно обжалване на въззивно решение ,произнесено по правен спор при сходни обстоятелства. / опр. № 329/2020 г ,по т.д № 2615/2019г 1-во отд ТК на ВКС ,като производството по делото пред ВКС е прекратено, поради оттегляне на иска/ Въпросът отговаря на общото условие на чл.280, ал.1 ГПК за поставяне на относим,решаващо произнесен правен въпрос с обуславящо за изхода на делото значение ,но не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,тъй като на поставения въпрос бе даден отговор в Реш №169/2021 т. дело № 1916 по описа за 2019г. ІІ т.о на ВКС ,която съдебна практика се споделя и от настоящия съдебен състав на ВКС,ГК и по същество изяло е съобразена от ОС Шумен и при постановяване на обжалваното понастоящем въззивно решение. Вторият и третият от въпросите ,поставени в реда на изложението не отговарят на общото условие на чл. 280, ал.1 ГПК да са решаващо произнесени от въззивния съд. Те се основават на липсващо и противоположно на обективираните мотиви съдържание на въззивното решение. Шуменски окръжен съд не е приемал ,че която и да било клауза в индивидуалния договор е нищожна. Така е приел първостепенния съд,като въззивният състав нито е препратил, нито е възприел тези мотиви ,а е изложил свои. Тъй като се касае за администратиен договор ,както е разяснено и в установена практика на ВКС (Реш №169/2021 т. дело № 1916 по описа за 2019г. ІІ т.о на ВКС ) ,касаторът неотносимо вметва съдържанието на двата въпроса едно изводимо от възраженията си по делото право положение за НЗОК като купувач при свободното договаряне /чл.9 ЗЗД/ Като ответник по иска и страна по договора,така както същият е предвиден в Националния рамков договор, в случая НЗОК не е в положението на купувач на стоки, или услуги на свобония пазар. По изложените вече съображения, не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос.Съдът не е прогласявал нищожност на клаузи, както се изтъкна, а потвърждаването на първоинстанционното решение е косвен резултат от изложените мотиви на въззивната инстнация, съгласно резясненията н ТР №1/2013г на ОСГТК. Последният от формулираните въпроси няма правно съдържание, чрез него се оспорват доказателствени изводи на съда по фактите ,като отново не се държи сметка ,че неоспореното заключение на вещо лице е обсъдено и прието по реда на доказателствата. Постановено е осъждане ответника да заплати дължимото по иска, като е приложено общото правило на чл. 79,ал.1 ЗЗД, израз на правния принцип,че задълженията, включително паричните,следва да се изпълняват, включително от държавата,държавните органи и институции, когато са страна по договор. Разходната част на бюджета им,като финансово предвиждане за тяхната дейност, не е основание за неприлагане на закона спрямо тях. Не е ясно къде и по кой правен въпрос защитата на НЗОК вижда противоречие решение №2 от 22.02.2007г на Конституционния съд на Република България, след като въззивният съд не се е позововал на противоречие на закон с Конституцията на РБ,нито в контекста на Закона за здравното осигуряване, или при изследване съдържанието на правата и задълженията по индивидуалния договор е изложил съображения, противоречащи на мотивите на Конституционния съд. В решение № 2/22.02.2007г. по конст. дело № 12/2006г., също задължително за всички, е прието, че правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията на здравно осигуряване, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване не е право от класически тип, а е от категорията на социалните права, които се характеризират с липсата на универсалност и пряка съдебна защита, което по необходимост налага държавна намеса. В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България са регламентирани правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и правото на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Тези основни конституционни права са неотменими на основание чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Съгласно чл. 52, ал. 2 от Конституцията здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон. В решение № 32/26.11.1998г. по конст. дело № 29/1998г. на Конституционния съд на Република България, е прието, че понятието „достъпна медицинска помощ“ по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Конституцията означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване, равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението.Съгласно чл. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ опазването на здравето на гражданите е определено като национален приоритет, който се гарантира от държавата чрез прилагане на определени принципи, част от които са равнопоставеност при ползване на здравни услуги.Законът за здравното осигуряване /ЗЗО/ урежда основното право на гражданите на здравно осигуряване, както и реда за неговото финансиране. Като гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗЗО е посочено, че условията и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат в наредбата по чл. 81, ал. 3 ЗЗ и в националните рамкови договори. Съгласно чл. 81, ал. 3 ЗЗ условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Гаранция за достъпност на медицинската помощ са принципите по чл. 5 ЗЗО, въз основа на които се осъществява задължителното здравно осигуряване,включително основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗО е приета Наредба № 40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК За осъществяване на дейността по оказване на медицинска помощ в съответствие с гарантирания пакет се сключват договори. Уговорена в индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, която е в рамките на стойностите на Приложение № 2, не е нищожна и не противоречи на императивни разпоредби на ЗЗО. Посочената договорна клауза обаче няма за последица отхвърляне за плащане на медицинската дейност и вложените медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите с изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит .Предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне от заплащане на извършената дейност(в т. см. Решение №169/2021 т. д № 1916 за 2019г. на ІІ т.о на ВКС ) което именно обстоятелство е съобразил и въззивния съд. Ето защо Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема да е налице основание за допускане на касационно обжалване. На ответника по жалбата следва да се присъдят и разноски за настоящето производство, установени в размер на 1200 лева Предвид горното, Върховен касационен съд ІІІ г.о