Определение № 3261 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5370/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. С., чрез адв. Искрен И. от АК – Варна, срещу постановеното по трудов спор въззивно решение № 1023 от 25.08.2023 г. по в. гр. дело № 1697/2023 г. на Окръжен съд – Варна.

С него се потвърждава решение № 1838 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 2415/2023 г. на Районен съд – Варна, с което се отхвърлят предявените от П. Д. С. срещу „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна.

Трудовият договор на ищеца е прекратен със Заповед № 001, считано от 01.06.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1 КТ. Основният спор между страните е по предварителния въпрос има сключен между тях валиден двустранен трудов договор, който да е породил присъщото му правно действие, при представен от ответника – работодател и приет и неоспорен от ищеца – работник по делото, трудов договор, който е едностранно подписан от работодателя.Последният поддържа, че ищецът не е подписал трудовия договор, никога не е полагал труд на претендираната длъжност и не е получавал трудово възнаграждение, поради което с горепосочената заповед същия е бил „прекратен“.

При така очертания предмет на спора, въззивният съд е съобразявал трудов договор № 118/19.01.2021 г.,според който П. Д. С. е назначен на длъжност „Контрольор, качество“ в „Вип Консулт Инженериг“ ЕООД, с месторабота [населено място] и работно време 2 часа на ден, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 162,50 лв. Работникът се задължава да постъпи на работа на 20.01.2021 г. Трудовия договор не е подписан от работника. В разчетно-платежните ведомости на дружеството за периода от м. януари 2021 г. до м. май 2022 г. е отразена основна работна заплата на П. С., като всички работни дни са отнесени като дни неплатен отпуск, поради което трудово възнаграждение не му е начислявано. За прекратяването, което ищецът оспорва с иска, е издадена Заповед № 001 считано от 01.06.2022 г. с посочено основание „чл. 325, ал. 1 КТ“. С оглед така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че в случая между страните няма сключен в изискуемата от закона писмена форма трудов договор.В мотивите към решението е поставен акцент върху спецификата на трудовите отношения, поради която законодателят е предвидил специални правила във връзка с тяхното съществуване и прекратяване, включително и за тяхната недействителност,регламентирани в КТ. С оглед тези правила въззивният съд е констатирал, че по делото не са приложени доказателства, от които да се направи положителен извод за спазване на изискуемата от закона писмена форма на трудовия договор, респективно за писмено заявление или друго изявление на ищеца за приемане на работа достигнало до ответника или за действително положен труд в периода от 20.01.2021г. до 01.06.2022г., като основание за възникнало между страните трудово правоотношение, което независимо от неспазената форма на трудовия договор да се третира като действително.Така мотивиран въззивният съд е достигнал до извода, че отношенията между страните не следва да се уреждат като при действителен трудов договор и за ищеца не е възникнало правото на защита срещу незаконно уволнение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.Затова обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ съотвено също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Касаторът се позовава на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, съдът бил достигнал до неправилни изводи, които противоречат на събрания по делото доказателствен материал.

В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, поставените въпроси се свеждат до предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 325, ал. 1 КТ и задълженията на съда по водене делото и мотивиране на решението му- в частност:

1. Относно задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства, твърдения, доводи, възражения на страните и правно релевантните факти в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях;

2. За задълженията на работодателя при прекратяване на трудовия договор;

3. Относно задължението на въззивния съд при непълнота на доклада по делото, направен в първа инстанция, да даде указания за посочване на относими към делото доказателства, които поради грешно разпределена доказателствена тежест и непълнота на доклада не са били събрани от първата инстанция;

4. Относно обстоятелствата, на които съдът следва да се позове, за да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Релевираното основание касаторът обосновава с твърдението за противоречие на въззивното решение с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС с препращане към Тълкувателно решение №1/01.01.2002г ОСГК и с практиката на ВКС/решение № 42/25.02.2019 г. по гр.д. № 3042/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. д. № 802/2022 г. на ВКС, III г.о., решение № 210/20.11.2020 г. по гр.д. № 3846/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 63/28.06.2019 г. по гр.д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 180/25.06.2014 г. по гр. д. № 991/2014 г. на ВКС, I г.о., решение № 401/21.01.2013 г. по гр.д. № 313/2012 г. на ВКС, III г.о., решение № 214/15.03.2017 г. по гр.д. № 112/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 224/02.07.2010 г. по гр.д. № 177/2010 г. на ВКС, II г.о., решение № 211/30.06.2011 г. по гр.д. № 995/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 205/11.07.2011 г. по гр.д. № 149/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 217 по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 235/04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 324 по гр.д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г.о/.

От „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е постъпил писмен отговор, в който се оспорва допустимостта на касационната жалба на касационната жалба до разглеждане поради липса на предпоставките по чл. 280 ГПК, излагат се и съображения за нейната неоснователност

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Поставените въпроси не отговарят на общото селективно изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда по предмета на конкретния правен спор. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС касационно обжалване се допуска по въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Решаващият довод на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ не е свързан с процедурни или материолноправни предпоставки за едностранно прекратяване по чл. 325, ал.1 КТ нито с отразяването на трудовия договор в НАП и не се основава само на доводите на ответника – работодател, както се постулира при поставянето на въпросите, които по съдържание се припокриват ,както и при обосновката им. Дали следва да се проведе разговор с работника и дали когато ищецът не е имал възможност да депозира молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие ,е спазена процедурата по чл. 325, ал. 1 КТ, не е коментирано от съда ,въпросът е неотносимо подигнат, отговорът му е ирелевантен за изхода по конкретния правен спор. Решаващият довод на съда за постановяване на обжалвания резултат е, че поради липса на сключен валиден трудов договор между страните,не са възникнали основани на този договор правоотношения. Законът изрично урежда недействителността на трудовия договор – чл. 74 КТ,такъв се явява процесният,между страните не е съществувало трудово правоотношение през процесния период.Съобразено е, че по силата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, по недействителността на трудовия договор съдът може да се произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея по чл. 74 КТ, преюдициално - служебно, по довод или възражение на страните - в процес по искове,чиято основателност обуславя. На осн.чл.75 КТ отношенията между страните до обявяване недействителността се уреждат като при действителен договор, затова се съобразява дали с предявените искове ищецът търси защита ,при която указанието намира приложение.В този смисъл са и постановените от ВКС решения № 612/22.03.2011 г. по гр. д. № 1024/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 571/08.05.2013 г. по гр.д. № 88/2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 1129/23.05.1995 г. по гр.д. № 1214/1994 г. на ВС, III г.о., решение № 581/10.12.2010 г. по гр.д. № 869/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 176/15.03.2010 г. по гр.д. № 3022/2008 г. на ВКС, III г.о. Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната практика на ВКС по въпроси за действителността на трудовия договор, нейното изясняване и последици относимите съображения на страните са разгледани, поради което не се обосновава и соченото противоречие по повдигнатите процесуалноправни въпроси.

След като обжалваният съдебен акт е съобразен с установената практика на ВКС по разрешаването на аналогични правни спорове, при което действащата законова норма е тълкувана и прилагана еднопосочно, не може да бъде споделено и повдигнатото оплакване за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицирана степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.

Ответникът не е установил разноски в производството

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.