Определение № 50894 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. П., чрез адв. Т. Ф., против въззивно решение № 684/09.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2386/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 1373/30.07.2021 г. по гр. д. № 2436/2021 г. на Районен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Д. П. П. против „ПетЕкоФлекс - ПЕФ“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване за незаконно уволнението, констатирано със заповед № 066/11.12.2020 г. на управителя на „ПетЕкоФлекс - ПЕФ“ ООД и неговата отмяна, възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „търговски директор“ и заплащане на обезщетение за оставането й без работа в размер на 19 152 лева, дължимо за периода 12.12.2020 г. – 12.06.2021 г. С решението са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Налице ли е реален престой за повече от 15 работни дни по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ по отношение на работник, на който е възложено изрично да работи от вкъщи със заповед на работодателя по чл. 120б КТ /обн. ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ при обявена извънредна епидемична ситуация в РБ, респ. правилно ли е приложен материалния закон досежно уволнителното основание по чл. 328, ал. 1,т. 4 КТ след като съдът изобщо не е обсъдил и подложил на анализ съдържанието на правнозначим за наличието на основанието за уволнение трудовоправен документ – заповед П2/17.11.2020 г. за работа от вкъщи за период, различен от периода на обявения престой?“; 2. „Към кой момент следва да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – към датата на връчване на предизвестието или към датата на прекратяване на трудовото правоотношение? В случай, че е датата на предизвестието – трябва ли престоят да е продължил обективно 15 или повече работни дни или предизвестието може да се връчи в първия ден от обявения престой? В случай, че е датата на прекратяването, трябва ли престоят да продължава обективно да съществува или е достатъчно 15-те работни дни да са изтекли, макар и работата вече да е възстановена?”; 3. „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?“ и 4. „Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила когато въззивният съд не се е произнесъл по всички доказателства по делото, както и когато е обосновал крайните си изводи на свидетелски показания, без да изследва начина и възможността им да възприемат твърдените факти и обстоятелства, както и тяхното несъответствие с фактическите твърдения на ответника в отговора на исковата молба?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 39/20.01.2006 г. по гр. д. № 1805/2003 г. на ВКС, III г. о., решение № 51/03.06.2019 г. по гр. д. № 1798/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 282/08.01.2016 г. по гр. д. № 229/2011 г. на ВКС, III г. о., вторият с решение № 169/02.06.1997 г. по гр. д. № 130/1997 г. на ВКС, III г. о., решение № 393/13.07.2011 г. по гр. д. № 781/2009 г. на ВКС, I г. о. и решение 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че третият въпрос е решен в противоречие с решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. 1321/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., а четвъртият с решение № 223/19. 06. 2012 г. по гр. д. 1006/2012 г. на ВКС, IV г. о, решение № 338/11.10.2012 г. по гр. д. № 1383/2011 г. ВКС, IV г. о., решение 66/05.07.2012 г. по т. д. № 376/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 216/04.01.2011 г. по т. д. № 87/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 78/19.07.2016 г. по гр. д. № 355/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „ПетЕкоФлекс - ПЕФ“ ООД, представлявано от управителя В. Д., подаден чрез пълномощниците адв. Д. П. и адв. Г. Б., в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че от 05.03.2019 г. Д. П. П. е работила в ответното предприятие по трудов договор на длъжността „търговски директор“, с място на работа - [населено място]. На 09.11.2020 г. от работодателя е издадена заповед № П1/09.11.2020 г., с която е обявен престой в предприятието - цех за производство на полимерна глина, [населено място], за периода 09.11.2020 г. - 30.11.2020 г., поради липса на договорени и потвърдени поръчки и дадени заявки за производство и съответно продажба на полимерна тъкан, като последица от световната пандемия от разпространение на Ковид-19. Разпоредено е по време на престоя и във вр. с чл.173а КТ, всички служители в предприятието да ползват полагаемия за 2020 г. платен годишен отпуск, за което да им бъде изплащано обезщетение по чл. 177 КТ. Посочено е в заповедта, че по време на престоя ще бъдат прилагани разпоредбите на чл. 120б КТ – работа от вкъщи и уплътняване на работното време с дейности, невлизащи пряко в задълженията по трудова характеристика, като почистване, подреждане и пренареждане на работните пространства и складовите площи. За времето на престой, извън ползването на годишния отпуск, на всички служители ще бъде начислено пълно трудово възнаграждение, във връзка с чл. 267, ал. 1 и ал. 3 КТ. Със заповед № П2/17.11.2020 г., връчена на ищцата на същата дата, от страна на работодателя и във връзка с обявения престой в предприятието и чл.120б КТ, е разпоредено ищцата да осъществява работа от вкъщи за периода 18.11.2020 г. - 10.12.2020 г., с право на работодателя да прекрати действието на заповедта, при възникване на необходимост за изпълняване на служебните задължения от страна на служителя от мястото му на работа - цех за полимерна тъкан, [населено място]. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя с месечно предизвестие, връчено на ищцата на 10.11.2020 г. Изтичането на срока на предизвестието и прекратяването на трудовия договор е констатирано с издадена от работодателя заповед № 066/11.12.2020 г., връчена на ищцата на 11.12.2020 г. Посоченото в предизвестието и заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че в периода 09.11.2020 г. - 30.11.2020 г. ответното дружество е било в престой, т. е. за повече от 15 работни дни. Посочил е, че без правно значение е дали работникът е бил задължен да ползва платен или неплатен отпуск по време на спиране на работата, дали поради престоя му е възложено да изпълнява временно друга работа или е получавал обезщетение за престой, както и дали е могъл или не да полага труд по други причини, дали служителят е бил на разположение от своя дом и въведена работа от вкъщи, дали във фишовете за заплати е предвидено заплащане на обезщетение по чл. 267 КТ, тъй като уредените в чл. 120 КТ,чл.120б КТ, 173, ал. 4 КТ, чл. 160 КТ и чл. 267 КТ възможности за работодателя с оглед социалната функция на трудовото законодателство, нямат отношение към преценката на факта налице ли е спиране на работата за определения в закона срок. Ето защо, работодателят е упражнил законосъобразно правото си на уволнение на ищцата на посоченото основание – чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, поради което и предявеният от нея иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са неоснователни. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт,като по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. По поставените въпроси не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. По първия и втория въпроси липсва произнасяне във въззивното решение. Въззивният съд е приел, че работодателят е упражнил законосъобразно правото си за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание – чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, обосновавайки се, че от събраните и приети по делото писмени и гласни доказателства е установено безспорно, че работата в ответното дружество е била изцяло преустановена за повече от 15 работни дни – в периода 09.11.2020 г. - 30.11.2020 г. През времето на престой работниците са били на разположение на работодателя, но самото дружество не е осъществявало присъщата си дейност. За периода на престой не се е произвеждала продукция и не са обработвани и получавани поръчки от клиенти. Работата е била преустановена не само в производството, но и в администрацията на ответното дружество. Никой от служителите не е полагал труд. Третият въпрос е неотносим, тъй като видно от съдържанието на решението, въззивният съд не е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК. Напротив обсъдил е подробно събраните пред първата инстанция доказателства, възраженията и доводите на страните и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на правния спор. Поставеният четвърти въпрос има общотеоретичен характер и е зададен, генерализирайки правомощията на въззивната инстанция за преценка на събраните доказателства. При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения кои изводи на въззивната инстанция са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В случая се иска касационният съд да даде правен отговор на въпрос, който многократно е бил предмет на обсъждане както в теорията, така и в съдебната практика, а и законодателят ясно е регламентирал задълженията на въззивния съд да извърши собствена обоснована преценка на събраните доказателства и да се произнесе с мотивиран съдебен акт, което задължение е съобразено от въззивния съд. Така поставен въпросът изразява несъгласието на касатора с правните изводи на съда, обективирани в решението. Същият притежава правната характеристика на касационно основание - оплакване по същество на спора, което не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпросите не следва да се обсъжда наличието на поддържаните специални основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.