Определение № 1261 от 24.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2524/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. Маринова, упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ /„КТБ“ АД /н.// срещу решение № 381 от 07.06.2022 г. по в. т. д. № 360/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което потвърдено решение от 19.02.2018 г. по т. д. № 1536/2017 г. на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявен от А. Д. и К. Маринова в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./ срещу „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД, [населено място], с предишно наименование „Енергоремонт Холдинг“ АД и настоящо наименование „Дитсманн“ ЕАД, за обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ на прихващането, извършено от ответника с изявление № 9412/17.10.2014 г. с вземането му към банката в размер на 1 500 000 лв., придобито по договор за цесия от 12.09.2014 г., сключен с цедента „ПМУ“ АД, [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че във връзка с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, въззивният съд е следвало да се произнесе по въпроса за нищожността на процесното прихващане, респ. на предшестващия го договор за цесия с оглед липсата на изискуемост на активното вземане. Мотивира се разбиране, че поради наложената забрана за изпълнение на задълженията на „КТБ“ АД с посоченото решение на БНБ практически е „спряна изискуемостта“ на вземанията по депозитите в банката, т. е. за периода на особения надзор те са били неизискуеми, поради което в случая не е била налице една от основните предпоставки за извършване на валидно прихващане. В жалбата се подчертава, че изявлението на ответника за прихващане е последващо спрямо Решение № 114/16.09.2014 г. на УС на БНБ, с което мерките по Решение № 73/20.06.2014 г., са продължени до 20.11.2014 г. Касационните жалбоподатели се позовават на влошеното финансово-икономическо състояние на банката с оглед изминалия срок от три месеца след поставянето й под специален надзор. Считат, че от това обстоятелство и обявеното по партидата на банката в ТРРЮЛНЦ Решение № 114/16.09.2014 г. на УС на БНБ, преценени в съвкупност с момента на извършване на процесното прихващане, следва да се правят изводи досежно релевантното за приложението на чл. 59, ал. 3 ЗБН знание. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: „1. Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на §1, т. 33 ДР на ЗПУПС? Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ)?; 2. Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане?; 3. Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, за периода на специалния надзор? В случай, че това вземане не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период?; 4. При преценката за наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли съдът да съобрази дали даден акт на БНБ е бил обявен по партидата на поставената под специален надзор кредитна институция?; 5. При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане? Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН? Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката?; 6. Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане? Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?“ Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по въпроса по т. 2 – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ОСГТК, по въпроса по т. 4 – в противоречие с решение № 85 от 14.07.2022 г. по т. д. № 968/2021 г. на ВКС, I т. о., по въпросите по т. 6 – в противоречие с решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 31 от 9.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на ВКС, III г. о. Всички въпроси са поставени по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В депозирания отговор на касационната жалба ответникът „Дитсманн“ ЕАД изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Обжалваното въззивно решение е постановено след като с решение № 31 от 29.03.2022 г. по т. д. № 1909/2020 г. на ВКС е отменено решение от 28.11.2019 г. по в. т. д. № 2078/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, в която като недопустимо е било обезсилено решение № 352 от 19.02.2018 г. на Софийски градски съд по т. д. № 1536/2017 г., с което е отхвърлен предявеният от лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН с предмет прихващането, извършено с изявление на „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД с вх. № 9412/17.10.2014 г., и предявеният иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН е оставен без разглеждане, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд в частта по евентуално съединения иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Със същото решение на касационната инстанция, след частична отмяна на решение от 28.11.2019 г. по т. д. № 2078/18 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, ВКС е отхвърлил предявения иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ на процесното прихващане. С влязлото в сила като необжалвано решение от 19.02.2018 г. по т. д. № 1536/17 г. на Софийски градски съд, ТО, VI- 18 състав е отхвърлен предявеният от „КТБ“ АД /н./ срещу „Дитсманн Енергоремонт холдинг“ АД, с настоящо наименование „Дитсманн“ ЕАД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН за нищожност на процесното прихващане поради липса на форма. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между ответника и „КТБ“ АД /н./ е сключен договор за предоставяне на кредитен лимит от 01.04.2004 г., по силата на който ответното дружество е получило кредитен лимит в размер на 1 000 000 лв. с краен срок за погасяване 10.04.2016 г.; на 17.09.2014 г. в банката е заведено уведомление вх. № 8830/17.09.2014 г., с което „ПМУ“ АД е съобщило на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че с договор за цесия от 12.09.2014 г. е прехвърлило на ответното дружество вземане в размер на 1500000 лв., представляващо част от вземането му към банката, възникнало по силата на договор за срочен депозит № 11726/28.07.2011 г.; с изявление за прихващане, депозирано в банката с вх. № 9412/17.10.2014 г., ответникът е уведомил „КТБ“ АД, че прихваща от своето задължение вземането в размер на 1 500 000 лева, придобито от цедента „ПМУ“ АД и представляващо наличността по банкова сметка по срочен депозит с посочен IBAN, с титуляр „ПМУ“ АД. Решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че между страните по делото не е спорно, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори на банката, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността й чрез въвеждане на забрана за извършване на всички дейности съобразно предоставеният й лиценз, десезирани са органите на банката и акционерите са лишени от право на глас; с решение № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД, като това решение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 07.11.2014 г.; с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС е открито производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, като с акт на въззивния съд - решение от 03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на САС началната дата на неплатежоспособността на банката е определена на 20.06.2014 г. Въззивният съд е намерил за неоснователни въведените за първи път при разглеждането на делото от САС след отмяна на предходния акт на въззивната инстанция доводи за нищожност на процесното прихващане, тъй като договорът за цесия, с който прихващащият е придобил вземане към банката, е сключен в нарушение на закона - Решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г., установяващо забрана за извършване на платежни услуги от страна на банката. Посочил е, че прехвърлянето на средства в срока на действие на специалните мерки спрямо банката, от сметка на едно дружество по сметка на друго търговско дружество, макар и да представлява платежна операция по смисъла на чл. 4 ЗПУПС, не е от порядък да обоснове извод за нищожност на договора за цесия, тъй като забраната за извършване на платежни услуги /в случая на вътрешнобанкови преводи/ не може да повлияе по никакъв начин нито на неговото валидно сключване, нито на настъпването на целените от страните правни последици. В решението е подчертано, че правните последици на прихващането настъпват с факта на достигане до банката на волеизявлението за прихващане, без да е налице необходимост от фактическото извършване на банкови преводи по различни банкови сметки, като в случая е достатъчно единствено извършването на съответните счетоводни операции по погасяване на дълга. Като е съобразил установените по делото факти, въззивният съд е формирал извод за наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН: извършено валидно изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, въззивният състав е намерил, че не е установен третият елемент от фактическия състав на относителната недействителност по посочената разпоредба, а именно наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. Определил е, че осъществяването на този елемент от фактическия състав на нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН в случая подлежи на доказване от страна на ищците – синдиците на „КТБ“ АД, тъй като с оглед датата на сключване на договора за цесия - 12.09.2014 г. е неприложима презумпцията за знание по чл. 59, ал.4 ЗБН. Решаващият състав на въззивния съд е преценил като несъстоятелни доводите за наличие на знание за неплатежоспособността на банката у ответника от датата 20.06.2014 г., на която банката е поставена под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове /чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗКИ/. В решението е изложено, че знанието в случая е обосновано с публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и 16.09.2014 г. за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор до 20.11.2014 г. За да отхвърли доводите на синдиците на банката за наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, съдът е посочил, че придобиването на вземането, с които ответникът е извършил оспорваното прихващане, следва по време публичното оповестяване на визираните решения, но предвид утвърденото в практиката на ВКС разрешение по приложното поле на чл. 59, ал. 3 ЗБН узнаването на визираните решения от ответника вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Според атакувания акт оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност. В решението са изложени и аргументи, че фактът, че преди придобиване на вземането БНБ е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „КТБ“ АД, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на БНБ. Съдът е изтъкнал обаче, че уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В тази връзка е направено позоваване на решението по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., че в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН законът би следвало да санкционира само недобросъвестното възползване от достъп до обективно формирано от БНБ становище за неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на лицензията за банкова дейност. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Въпросите по т. 1 – 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси са свързани с доводите на лицата, упражняващи заедно правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, за нищожност на волеизявлението за прихващане, които са наведени пред въззивния съд едва при разглеждане на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН след отмяната от ВКС на решението на САС за обезсилване на първоинстанционния акт по този иск. Разглеждането на доводите и евентуалното заключение за нищожност на процесното волеизявление за прихващане не би довело до уважаване на конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН, съответно отговорът на въпроси първи, втори и трети от изложението не би довел до промяна на изхода на спора, което изключва съществуването на общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно, трябва да се отбележи, че първоинстанционното решение по иска на „КТБ“ АД /н./ за нищожност на процесното прихващане поради липса на форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН е влязло в сила и с него е отречен такъв порок на оспореното волеизявление. Налице е и обвързващо страните със сила на пресъдено нещо и задължително за съда /чл. 297 и чл. 298 ГПК/ съдебно решение - влязлото в сила решение № 31 от 29.03.2022 г. по т. д. № 1909/2020 г. на ВКС, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН с предмет процесното прихващане. В това решение е направен изричен извод за валидност на изявлението на ответника за прихващане към момента на осъществяване на всички елементи от фактическия му състав - 17.10.2014 г., като съставът на ВКС е приел, че вземанията, визирани в изявлението, са били насрещни и изискуеми и е настъпил погасителният ефект съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД. По повод Решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г. за спиране изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД на основание чл. 116 ЗКИ, с което синдиците на банката в несъстоятелност свързват твърденията си за липса на изискуемост на вземанията към банката, ВКС е изяснил, че се касае до забрана, която е адресирана изключително до банката и е ограничена само до реалното изпълнение на задълженията й, т. е. за плащанията, без това да може да рефлектира върху изискуемостта на задълженията й/арг. чл. 119, ал. 4 ЗКИ/. Подчертано е, че е недопустимо по аналогия от текста на чл. 119, ал. 2 ЗКИ, предвиждащ, че с поставяне на банката под особен надзор се спират изпълнителните производства срещу нейното имущество, този суспензивен ефект да се „разпростре“ и върху прихващанията, извършвани през същия период. Формулираните в т. 4 и 5 на изложението въпроси не съответстват на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нямат характера на правни въпроси, а изискват анализ на съдържанието на събрани по делото доказателства и преценка дали са достатъчни за установяване на субективния елемент от фактическия състав на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН. В този смисъл въпросите са свързвани с правилността на въззивното решение, която не би могла да се проверява в производството по селекция на касационните жалби. Същевременно по въпроса за субективния елемент на фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН и допустимостта „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на тази разпоредба да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор е формирана практика на ВКС с решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 112 от 28.10.2020 г. по т. д. № 1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 161от 17.12.2020 г. по т. д. № 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 131 от 21.12.2020 г. по т. д. № 751/2019 г. на ВКС, І т. о. и решение № 130 от 14.01.2020 г. по т. д. № 2597/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. В посочената практика по чл. 290 ГПК еднозначно се приема, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Изяснено е, че под „знание за неплатежоспособност“ в обсъжданата хипотеза следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /ред. преди изм., обн. ДВ бр. 62 от 2015 г. /, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. В решение № 143 от 12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019 г. на ВКС, II т. о., е прието, че узнаването на публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор със забрана да извършва всички дейности съгласно предоставения й банков лиценз за времето до 20.11.2014 г. вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред, не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност. За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ /напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на вземанията Централната банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „КТБ“ АД /н. /, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. Наличието на константна съдебна практика по въпроса относно субективния елемент по чл. 59, ал. 3 ГПК, с която въззивното решение е съобразено, изключва съществуването на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените процесуални въпроси по т. 6 от изложението на основанията за достъп до касация не кореспондират с изводите на въззивния съд. В обжалваното решение е прието, че уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието по смисъла на посочената разпоредба, като съдът не е отрекъл възможността пълното доказване да бъде осъществено с косвени доказателства и/или чрез доказване на поредица от косвени факти. Въззивният съд е извършил преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, като не е отказал да кредитира някои доказателства, защото са косвени, както и не е отрекъл възможността знанието да се установи с поредица от доказани обективни факти, а е счел, че знанието не се установява по делото при съвкупната преценка на представените доказателства във връзка с твърденията на ищците. По тези съображения въпросите по т. 6 не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да са значими за изхода на конкретното дело, което е самостоятелно основание въззивното решение да не бъде допускано до касация по тези въпроси. По изложените съображения касационният контрол на обжалваното въззивно решение не се допуска. Изходът на спора налага на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „КТБ“ АД /н./ да бъде осъдено да заплати на ответника по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 3 600 лв. На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ трябва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за производството по чл. 288 ГПК в размер на 30 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение