Определение № 2580 от 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1626/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Потребителна кооперация „С. К.“, [населено място] чифлик срещу определение №303/14.05.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №20243000500172 по описа за 2024г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено определение от 12.02.2024г., постановено по в.гр.д. №1293/2023г. на Окръжен съд-Варна. С първоинстанционното определение е отхвърлено искането на въззивника и ищец Потребителна кооперация „С. К.“ за изменение на размера на предявения иск от 12 000 лева до 39 303 лева. Частният жалбоподател моли да бъде отменено като неправилно обжалваното определение и да бъде допуснато поисканото увеличение на иска по размер. Навежда подробни аргументи за незаконосъобразността на извода на съда, че искането за увеличаване на иска по размер е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на преклузивния срок по чл.214, ал.1, изр.3 ГПК. Счита, че апелативният състав не е съобразил, че въззивният съд е приел, че е било допуснато процесуално нарушение от първата инстанция- недопускане на своевременно поискана съдебна експертиза, чиито задачи са пряко относими към доказване по размер на претенцията, респективно, че такава експертиза е допусната във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. С оглед гореизложеното, намира да необосновани, противоречиви и нелогични изводите на АС-Варна, че действителният размер на предявената претенция е бил или е могъл да стане известен на ищеца при предявяване на иска или до приключване на производството в първата инстанция. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК, като касационният жалбоподател освен аргументи за очевидна неправилност на обжалваното определение, счита, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора- „в случай, че въззивната инстанция е преценила наличието на предпоставките, предвидени в чл.266, ал.3 ГПК в хипотеза, когато първостепенният съд е отказал допускане на експертиза в нарушение на съдопроизводствените правила и това е установено от въззивната инстанция с определението, постановено по реда на чл.267 ГПК и въззивният съд е допуснал експертиза, касаеща и размера на иска, то следва ли на страната да се признае право да заяви увеличение на иска пред въззивната инстанция, т.е. да упражни право, което не е могла да упражни поради допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция“, като е отговорил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №380 от 10.07.2017г., ч.т.д. №1467/2017г., IІ т.о.; определение №21 от 08.01.2014г., ч.гр.д. №7503/2013г., IV г.о.; определение №1263 от 08.12.2023г., т.д. №354/2023г., II т.о. Ответниците В. Н. Х. и Р. И. Х. оспорват жалбата, като поддържат, че не са налице нито основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, нито основания за неговата отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е недопустима. Апелативният съд е потвърдил първоинстанционното определение на Окръжен съд-Варна, с което е отхвърлено направеното във въззивното производство искане на въззивника и ищец Потребителна кооперация „С. К.“ за допускане на изменение на предявения иск по размер- увеличение от 12 000 лева на 39 303 лева. Определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване /ТР №2/2018 от 23.06.2022г., т.д. №2/2018г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че жалбата срещу определение №303/14.05.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №20243000500172 по описа за 2024г. на Апелативен съд-Варна следва да се остави без разглеждане като недопустима. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение