Определение № 1020 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3162/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 223/20.04.2023 г. по гр.д. № 191/2023 г., с което Окръжен съд - Благоевград, потвърждавайки решение № 528/25.09.2022 г. по гр.д. № 612/2022 г. на Районен съд - Благоевград, е уважил исковете на М. В. В. срещу Община Благоевград, както следва: · да признае за незаконно и отмени дисциплинарното уволнение със заповед № 72-К/15.02.2022 г. на кмета на Общината (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · за възстановяване на заеманата длъжност „танцьор и балетмайстор“ във фолклорен ансамбъл „Пирин“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · за присъждане на сумата 6 223.80 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 06.02.2022 г. – 16.08.2022 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от Община Благоевград. Касаторът счита, че само от прочита на решението се установява, че ищецът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение, защото в дадените обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ е признал несъгласието си да се подложи на бърз антигенен тест за К.-19, както е бил задължен с двете заповеди на кмета на [община], и че тежестта на нарушенията, макар и формални, е отнапред определена от законодателя, доколкото чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ предвижда при извършени системни нарушения работодателят да наложи най-тежкото дисциплинарно наказания. Приемайки обратното, въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Претендират се разноските по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация М. В. възразява, че основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице и решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. В решението въззивният съд е приел, че безсрочното трудово правоотношение на заеманата от ищеца длъжност „танцьор и балетмайстор“ във Фолклорен ансамбъл „Пирин“ при [община] е прекратено със заповед № 72-К/15.02.2022 г., с която кметът на Общината на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ му налага наказанието дисциплинарно уволнение (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). Прието е, че в заповедта са описани следните нарушения на трудовата дисциплина: Ищецът три пъти е отказал да изпълни заповеди № 618/22.11.2021 г. и № 2638/07.12.2021 г. на кмета на Общината, за които е уведомен и които го задължават в 18.30 ч. на 25.11.2021 г., 15.12.2021 г. и 16.12.2021 г. преди концертите на фолклорния ансамбъл в зала Я. да се изследва за К.-19 с осигурените от и за сметка на работодателя бързи антигенни тестове, като така е възпрепятствал участието си в концертите на тези дати като част от състава на ансамбъла. В заповедта извършеното е квалифицирано по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 2, 3, 5, 7 и 10 КТ. От фактическа страна въззивният съд е приел, че двете заповеди кметът на общината издава в изпълнение на противоепидемичните мерки, въведени с т. 32 от заповед №РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването. Кметът е наредил на художествения ръководител на ансамбъла в изпълнение на двете заповеди да създаде необходимата организация, като до участие в концертите на 25.11.2021 г., 15.12.2021 г. и 16.12.2021 г. от 19.00 ч. в зала Я. се допускат само служители на ансамбъла с документи, че са ваксинирани или преболедували К.-19, за отрицателен тест от изследване по метода на полимеразно верижна реакция за К.-19 (проведено до 72 часа преди концерта) или за бърз антигенен тест (до 48 часа преди концерта), а които нямат такива документи – преди концертите да се изследват за К.-19 с бързи антигенни тестове, осигурени от работодателя. Главният художествен ръководител е запознал служителите на ансамбъла със заповедите на кмета, уведомил ги е за осигурените антигенни тестове и че следва да ги направят в 18.30 ч. преди участие в концертите. Въззивният съд е съобразил, че по реда на чл. 193, ал. 1 КТ ищецът е обяснил на работодателя, че не е притежава документите, посочени в двете заповеди и е потвърдил несъгласието си да прави при каквито и да било обстоятелства бързи антигенни тестове за К.-19. Въпреки това въззивният съд е намерил, че ищецът не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта. Обсъдил е събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. С., С. А., А. С., Д. А., Г. Г. и Й. Д.. Намерил е от тях да се установява, че в концертите вземат участие 12 или 14 от общо 18-те двойки на фолклорния ансамбъл. Решението за това кои танцьори да участват е на главния художествен ръководител. Той е взел първото решение десет дни преди първия концерт и е определил участниците в другите два след приключването на първия концерт Главният художествен ръководител не е определял ищецът като участник в никой от концертите. Решенията му не са свързани с двете заповеди на кмета, нито с изявяваното от ищеца и други двама танцьори несъгласие да се тестват за К.-19. За това, че за взетите решения главният художествен ръководител се е ръководил от изразяваните несъгласия, показания е дала единствено свидетелят Г.. Показанията обаче са в противоречие с тези на останалите свидетели и са вътрешно противоречиви. От една страна, Г. свидетелства, че в концертите е следвало да участват всички танцьори от ансамбъла – факт, опроверган от показанията на другите свидетели, а от друга – че за концертите хореографа/главният художествен ръководител на ансамбъла съставя списъци на участниците. Списъците са представени и в тях не фигурира ищецът. Така въззивният съд е заключил, че само определените участници в концертите са били длъжни да представят документите, описани в двете заповеди на кмета, а ако нямат такива – в 18.30 ч. преди съответния концерт да направят бърз антигенен тест за К.-19. Такова задължение ищецът е нямал. Той не е определен като участник в тези концерти. Дисциплинарното уволнение е незаконно, защото ищецът е санкциониран за неизпълнение на задължения по двете заповеди, които не го касаят, присъствал е на репетициите и е бил в публиката, т.е. бил е на разположение за всеки концерт. При тези мотиви на въззивния съд не може да се приеме, че решението е очевидно необосновано. Дадените обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ са съобразени, но са обсъдени съвкупно с останалите събрани доказателства. Логичен и обоснован е изводът на въззивния съд, че след като ищецът не е бил сред определените участници в концертите, и решенията на художествения ръководител не са свързани с принципното му несъгласие да се подложи на антигенен тест за К.-19, обясненията не съдържат признания за нарушенията на трудовата дисциплина, за които ищецът е уволнен. Извършеният прецизен анализ на доказателствата формално съответства на изискванията по чл. 236, ал. 2 ГПК. В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не разглежда касационните основания и не може да се провери дали събраните по делото доказателства действително установяват фактическата обстановка, възприетата в решението (т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). При изложените логични мотиви, с които въззивният съд е приел, че ищецът не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, описани в заповедта, не може да се поддържа очевидна неправилност на решението и според крайния извод за незаконност на наложеното наказание дисциплинарното уволнение. Да се приеме обратното означава, че в дисциплинарната власт на работодателя е да санкционира работника/служителя за неговите възгледи и убеждения, които не рефлектират върху изпълнението на възложените му трудови задължения. Изложеното изключва основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените от ответника по касация/от ищеца разноски пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът