Определение № 5549 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу въззивно решение № 486 от 20.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 733/2024 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с коетоq след частична отмяна и частично потвърждване на решение № 1012 от 31.07.2024 год., постановено по гр. дело № 1012/2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, са уважени предявените от Б. Н. П. срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № ЧР-01-19 от 25.01.2024 год. и заповед № 10 от 25.01.2024 год. на изпълнителния директор на ответното дружество, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ – Чаира“ и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 21 658.34 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 26.01.2024 год. до 26.07.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2024 год. до окончателното й изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не се бил произнесъл по всички повдигнати във въззивната жалба възражения, като в нарушение на закона отказал да разгледа спора по същество поради нарушение на процедурата по чл. 193 КТ. От ищеца били поискани писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. Действително искането за обяснения било връчено чрез служител на работодателя. Нямало законови изисквания подписаните от изпълнителния директор документи да се връчват лично от него, както и работодателят лично да приеме дадените от работника писмени обяснения. Въззивният съд бил приел, че между издаването и връчването на уволнителната заповед бил налице период от време, но без логични мотиви счел, че било невъзможно в този период изпълнителният директор да е успял да се запознае и оцени дадените от ищеца обяснения. Ответникът не бил длъжен да доказва, че изпълнителният директор се е „появил“ в ПАВЕЦ „Чаира“. Ищецът бил извършил всички нарушения на трудовата дисциплина, довели до неговото уволнение. Неправилно въззивният съд бил приел, че не е осъществен фактическия състав на вменените дисциплинарни нарушения, и че не са ангажирани доказателсдтва във връзка с липсата на 8 302 кг. медни компоненти, на стойност 110 689.83 лв. и че тази липса е установена по време на управлението на ищеца, както и че изявленията на ищеца в дадените от него обяснения не могат да се считат за признания, тъй като в тях няма никаква конкретика за дата или период от време. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Какъв е минимално допустимия период от време, предвиден в чл. 193, ал. 1 КТ, в който работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание следва да приеме писмените обяснения на работника и да ги оцени, съответно да изготви и подпише заповедта за налагане на дисциплинарно наказание? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба Б. Н. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника от 04.02.1993 год. на различни длъжности, а от 2012 год. до 30.10.2021 год. заемал длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ – Чаира“, когато от 01.11.2021 год. бил преназначен на длъжността „инженер-енергетик“ във ВЕЦ „С.“ и издал длъжността с предавателно- приемателен протокол на СМЦ/МОЛ на новия ръководител И. Н.. На 10.03.2023 год. ищецът отново бил преназначен на длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ – Чаира“, без да се осъществи инвентаризация и предаване на СМЦ с предавателно-приемателен протокол от И. Н.. Със заповед № ЧР-01-19 от 25.01.2024 год. на изпълнителния директор на ответното дружество на ищеца било наложено наказание „уволнение“ по чл. 188, т. 3 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ за увреждане на имуществото на работодателя и злоупотреба с материали и суровини, което представлявало сериозно нарушение на трудовата дисциплина и неизпълнение на трудови задължения, съгласно чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ и т. 11.2.8 от Правилника за вътрешен трудов ред на „Национална електрическа компания“ ЕАД. Работодателят се бил мотивирал, като посочил, че след постъпил сигнал до управление „Човешки ресурси“ било установено увреждане на имуществото на работодателя и злоупотреба с материали, суровини от страна на служителя /ищеца/, изпълняващ длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ – Чаира“, изразяващо се в получени данни за липси и демонтирано оборудване – части и елементи, представляващи ценни отпадъци, вследствие на извършване на рехабилитационни дейности на ПАВЕЦ – Чаира“, през периода от 01.01.2019 год. до 21.12.2023 год. – 8469 кг. медни шини и елементи, на стойност 110 689.83 лв. Така ищецът не бил изпълнил вменените му задължения по т. 7 в раздел „Отговорности“ от подписаната от ищеца длъжностна характеристика. В заповедта било посочено, че същата е издадена при спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ за искане, получаване и запознаване с писмените обяснения, в които ищецът бил посочил, че не е нарушил съзнателно разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ и т. 11.2.8 от Правилника за вътрешен трудов ред на „Национална електрическа компания“ ЕАД. Със заповед № 10 от 25.01.2024 год. на изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Въззивният съд е констатирал, че по делото е приложено писмо-искане до ищеца за даване обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с постъпил сигнал до управление „Човешки ресурси“, в който било посочено, че е установено увреждане на имуществото на работодателя и злоупотреба с материали, суровини от страна на ищеца, изразяващо се в получени данни за липси и демонтирано оборудване – части и елементи, представляващи ценни отпадъци, вследствие на извършване на рехабилитационни дейности на ПАВЕЦ – Чаира“, през периода от 01.01.2019 год. до 21.12.2023 год. – медни шини и медни кабели от високоволтови шкафове /ВВШ/, ел. табла, открита разпределителна уредба /ОРУ/, контролна разпределителна уредба /КРУ/, медни стержени и силициева ламарина за генератори ХГ-2 и ХГ-4. В писмото-искане били посочени размерът на вредите и разпоредбите, който работодателят счита, че не са били спазени от ищеца. Счел за установено, че искането било връчено на ищеца на 25.01.2024 год., като същият бил дал обяснения, в които излагал подробни аргументи, касаещи констатираните липси. Въззивният съд е посочил, че по делото е представен одитен доклад за извършена проверка на съхранение, опазване на излязло от употреба имущество вследствие на извършени рехабилитационни и ремонтни дейности в ПАВЕЦ „Чаира“, въз основа на който се установявали процесните липси по размери, като били отразени констатираните нарушения и пропуски – според доклад на служителите на управление „Сигурност“. Констатирал е, че по делото са представени мотиви от инж. И. Н., в които същия бил посочил, че не е подписал инвентаризационния опис на ДМА на ПАВЕЦ „Чаира“ от проведената инвентаризация от 05.12.2023 год., тъй като при извършената инвентаризация през месец ноември 2021 год. не не били посочени в инвентаризационния опис като активи ВВШЗ и ВВШ4; не били предоставени документи, че на обекта били оставени демонтирани материали от посочените съоръжения; при демонтажа на BBШ2 бил съставен протокол за отговорно пазене на демонтирани шини с посочено място на съхранение – протокол от 11.05.2022 год.; от 10.03.2023 год. бил преназначен във ВЕЦ „Момина клисура“ и нямал реално наблюдение. Въззивният съд е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на същото и събраните писмени доказателства /в т.ч. фиш за заплата за м.юли 2024 год./. е счел за установено, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.12.2023 год. било в размер на 4872.73лв., а обезщетението по чл. 225 КТ за периода от 25.01.2024 год. до 25.07.2024 год., като се имат предвид периодите на заетостта на ищеца по други трудови правоотношения и регистрирането като безработен, възлизало на 21 658.34 лв. Въззивният съд е приел от правна страна, че в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочил е, че в случая твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани със следните оспорвания: нарушение на нормата на чл. 193, ал. 1 КТ; неосъществяване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 3 КТ вр. с чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ /последната касаеща увреждане и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства/ и т. 11.2.8 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Национална електрическа компания“ ЕАД. В тази връзка е изложил съображения, че за да наложи дисциплинарно наказание, не е нужно работодателят да уведомява работника или служителя, че е образувано производство по налагане на дисциплинарно наказание, т.е. че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Освен това не съществува законово изискване работодателят да е сезиран с нарочен акт /жалба, оплакване, сигнал и др./, за да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение поради извършени нарушения на трудовата дисциплина, както и не е длъжен да предоставя копие от жалбата или сигнала на работника или служителя. КТ не не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какви обстоятелства се искат обясненията. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията – средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т.ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана – писмена или устна – за даване на такива до адресата. Във връзка със задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е необходимо и достатъчно в съдебния процес да се установи, че същият е поискал обяснения от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Съществен е фактът на поискване на обясненията, който факт може да се установява в процеса с всички доказателствени средства. Установи ли се, че работодателят е поискал обясненията, той се счита за изправен по отношение задължението по чл. 193, ал. 1 КТ. Субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. Въззивният съд е намерил, че в разглеждания случай изискванията на чл. 193 ГПК са само формално спазени. Посочил е, че в първото съдебно заседание, проведено в първоинстанционното производство на 19.06.2024 год., по реда на чл. 146 ГПК съдът е изменил проекта за доклад, като с протоколното си определение ясно е отразил, че от доклада обективиран в разпореждане №3425 от 23.04.2024 год., в частта в която е посочил обстоятелствата, които са безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, се изключва отразеното, че на 25.01.2024 год., служители на „Национална електрическа компания“ ЕАД – Г. Е., М. Т. и В. М., около 10.55 ч. отишли в кабинета на ищеца, при което му връчили писмо-искане, подписано от изпълнителния директор Г., за писмени обяснения по чл. 193 КТ, както и че с предаването на обясненията му дали да подпише и декларация по Наредба №5/1987 год. и след попълването и подписването й е последвало в 11.28 ч. връчването на процесните заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, подписана от изпълнителния директор М. Г. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. При това положение установяването на следните спорни обстоятелства – времето на връчване на искането за обяснения и получаване на писмени обяснения, респ. връчване на заповедта за уволнение и дали преди налагане на дисциплинарното наказание /издаване на заповедта за уволнение/ работодателят е приел, събрал и оценил доказателства, било в тежест на ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът обаче не бил ангажирал доказателства за обстановката, при която се било развило връчването на поисканите обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Твърденията в исковата молба относно отбелязаните часове на връчване на писмените обяснения и заповедта на 25.01.2024 год. не били оспорени. Нямало доказателства по делото, от които да се установи, че в този период от 28 минути, между появата на служители на ответното дружество, които са връчили искането за писмени обяснения и впоследствие при връчването на заповедта за уволнение да се е появил изпълнителния директор М. Г. от София в обекта, за да приеме писмените обяснения и ги оцени, съответно изготви и подпише заповедта за уволнение и същата да бъде връчена на ищеца. В обобщение въззивният съд е счел за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че е нарушен чл. 193, ал. 1 КТ, поради което на основание ал. 2 на същата разпоредба не се налага извършването на преценка по същество за наличието или липсата на извършени дисциплинарни нарушения, а претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателна. Независимо от изложеното въззивният съд е приел и че не е осъществен фактическия състав на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения, тъй като ответникът не бил ангажирал доказателства, които установяват по безспорен начин, че е установена липса на 8 302 кг. медни компоненти на стойност 110 689.83 лв. и тази липса е настъпила по времето на управление на ищеца, както и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и твърдението за липси в периода от 01.01.2019 год. до 21.12.2023 год. Данните по делото сочели, че ищецът не бил постоянно на заеманата от него длъжност „Ръководител „ПАВЕЦ“, в предприятие Водноелектрически централи за целия посочен период. При напускането на ищеца – когато бил заемал тогава пак тази длъжност, той издал предприятието без липси, съгласно приемо-предавателен протокол от 23.01.2021 год. След като ищецът отново бил встъпил на процесната длъжност на 23.01.2023 год. нямало извършени действия по приемане и предаване на активи на дружеството, то това по съществото си не давало основание да се приема, че след тази дата са настъпили липсите. Счел е за неоснователни доводите във въззивната жалба, че в обясненията си ищецът сам бил признал, че е наблюдавал и допуснал реализирането на липсите, тъй като в тези обяснения нямало никаква конкретика за дата или период от време, поради което те не можело да се приемат за доказателство. Дори и от изготвения одитен доклад да можело да се изведе извод, че са налице установени липси, то всички останали констатации в него не можели да ангажират личната отговорност на ищеца. По делото нямало писмени доказателства, както и гласни доказателства, установяващи, че липсите са настъпили именно в процесния периода, когато ищецът бил ръководител. Въззивният съд е счел, че са основателни и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Втората от претенциите била частично уважена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция бил приет фиш за заплата за месец юли 2024 год., от който било видно, че ищецът бил отработил целия месец юли /23 работни дни/ в „ЕСО“ ЕАД, като според заключението по съдебно-счетоводната експертиза основното възнаграждение за отработени 23 дни възлизало на 1 750 лв., а възнаграждението за професионален опит – на 596.75 лв., или общо брутно трудово възнаграждение било в размер на 2 346.75 лв. Ищецът продължавал да работи в „ЕСО“ ЕАД с установения размер на заплатата от 2 346.75 лв., поради което за периода от 18.07.2024 год. до 26.07.2024 год. ищецът бил получавал по-малко възнаграждение от предишната му месторабота. Поради това му се дължало обезщетение за пълната разлика между заплатите в „Национална електрическа компания“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД за периода от 01.07.2024 год. до 26.07.2024 год., а не само за периода от 01.07.2024 год. до 17.07.2024 год. – както приел първоинстанционния съд, т.е. претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ била основателна и за сумата от 658.95 лв. /разликата над присъдените 20 999.39 лв. до пълния предявен размер от 21 658.34 лв./ – обезщетение за оставане без работа за периода от 18.07.2024 год. до 26.07.2024 год. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК или от касационната жалба, а може само да го утотни и конкретизира. Поставеният в изложението материалноправен въпрос е релевантен за спора, но няма претендираното от касатора значение, защото по същия е формирана последователна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, преди да наложи дисциплинарно наказание работодателят следва: 1/ да изиска от работника или служителя обяснения във връзка с допуснато от него дисциплинарно нарушение и 2/ да ги приеме или да изслуша работника или служителя и да събере и оцени посочените доказателства. Това изискване към работодателя, което е задължителен елемент от дисциплинарната процедура, не е формален акт, а е въведено, за да се осигури възможност за защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. За да изпълни това свое задължение, работодателят трябва да покани работника или служителя да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства – за кое поведение /действие или бездействие/ на работника се искат обяснения, както и времето, през което работникът може да бъде изслушан или срокът, в който да представи писмените си обяснения. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Работникът не е длъжен да даде обяснения, тъй може да се въздържи. Затова задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност, зависи от неговата воля. Недаването на обяснения от работника или служителя не опорочава наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност преди връчването на заповедта, но не се е възползвал /решение № 137 от 01.06.2012 год. на ВКС по гр. дело № 982/2011 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 225 от 05.04.2012 год. на ВКС по гр. дело № 375/2010 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 106 от 25.04.2013 год. по гр. дело № 698/2012 год., ІV г. о., ГК, решение № 201 от 25.09.2013 год. на ВКС по гр. дело № 68/2013 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 221 от 30.07.2014 год. на ВКС по гр. дело № 7639/2013 год., IV г.о., ГК, решение № 272 от 3.10.2014 год. на ВКС по гр. дело № 145/2014 год., IV г. о., ГК, решение № 31 от 19.03.3019 год. на ВКС по гр. дело № 2008/2018 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 159 от 7.06.2019 год. на ВКС по гр. дело № 563/2019 год., IV г. о., ГК и др./. Обясненията на работника или служителя, които работодателят е длъжен да изиска, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание /решение № 137 от 01.06.2012 год. на ВКС по гр. дело № 982/2011 год., III г. о., ГК, решение № 225 от 5.04.2012 год. на ВКС по гр. дело № 375/2010 год., III г. о., ГК/. Целта е работодателят да събере доказателства за фактите, свързани с нарушението, респ. да осъществи допълнителна оценка на вече събраните доказателства, както и да прецени отношението на работника или служителя към нарушението /решение № 494 от 18.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 1687/2009 год., III г. о., ГК, решение № 343 от 28.05.2010 год. на ВКС по гр. дело № 799/2009 год., III г. о., ГК, решение № 237 от 24.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 826/2009 год., IV г. о., ГК, решение № 220 от 26.04.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1917/2010 год., IV г. о., ГК, решение № 6 от 6.02.2020 год. на ВКС по гр. дело № 1912/2019 год., III г. о., ГК и др./. Непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за изслушване, е абсолютно отменително основание – чл. 193, ал. 2 КТ. Неизвършването на това действие води до отмяна на дисциплинарното уволнение, без да се разглежда трудовия спор по същество, поради презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника /решение № 137 от 02.03.2010 год. на ВКС по гр. дело № 20/2009 год., IV г. о., ГК, решение № 254 от 04.11.2014 год. на ВКС по гр. дело № 7086/2013 год., IV г. о., ГК и др./. Обжалваното въззивно решение е постановено в пълно съответствие с тези правни разрешения. Обсъждайки събраните по делото доказателства, както и хронологията на действията в дисциплинарната процедура, въззивният съд е приел, че от ищеца са били поискани писмени обяснения на 25.01.2024 год., като са били получени в 11.00 ч. на същия ден, а заповедта за уволнение е била връчена на ищеца в 11.28 ч. на същия ден. Посочените обстоятелства, наред с краткия период от 28 минути между представянето на писмените обяснения и връчването на заповедта, са обусловили решаващия извод на въззивния съд, че обясненията са били поискани като формален акт, а не с цел действително изясняване на обстоятелствата около посочените в заповедта нарушения, както и че същите не са достигнали до знанието на работодателя, респ. последният не се е запознал с тях и не ги обсъдил преди да вземе решението си за налагане на дисциплинарното наказание. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн., ДВ бр. 86/2017 год./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност, тъй като въззивно решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Доводите на касатора, с които се обосновава очевидна неправилност, са относими към касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК. Ето защо не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца действително направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 500 лв. – с включен ДДС /видно от представения договор за правна защита и съдействие и фактура № 1089 от 21.03.2025 год./. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд