Определение № 1610 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 268/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Детска градина „Здравец“, гр.Стралджа, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 177 от 05.10.2022 г. по гр.д.№ 300/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Ямболски районен съд от 16.05.2022 г. по гр.д.№ 554/ 2022 г. и по този начин по предявените от Й. Г. М. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 09/ 23.12.2021 г. на директора на Детска градина „Здравец“, ищцата е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „помощник - възпитател в детска градина”, ответникът е осъден да й заплати 1 220 лв обезщетение за оставане без работа за период 01.01.2022 г. - 25.02.2022 г. със законната лихва от 25.02.2022 г. и е разпределена отговорността за дължимите такси и разноски по делото. Жалбоподателят поставя в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: превръща ли се срочен трудов договор в безсрочен при условията на чл.69 ал.1 КТ при наличие на коя да е от предпоставките в посочената разпоредба, или тези предпоставки следва да са налице кумулативно; настъпва ли такова превръщане, ако при работодателя няма незаета щатна бройка за съответната длъжност; ако работник при сключване на трудов договор знае, че постъпва на работа временно, до завръщането на друг, заместван работник, но името на замествания не е отразено в договора поради технически пропуск, кой от двамата се ползва от защитата на КТ; счита ли се за безсрочен трудов договор, ако е сключен за заместване на отсъстващ служител, чието име не е посочено, но е посочен краен срок, след който договорът се прекратява; допустими ли са свидетелски показания за тълкуване волята на страните при сключване на трудов договор; когато е прекратен сключен трудов договор за заместване на отсъстващ служител, може ли да бъде възстановен на работа по иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ заместващия служител, ако титулярът се е завърнал на длъжността и изпълнява трудовите си функции. Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, същевременно поддържа, че някои от тях /не е уточнил кои/ имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и очевидно неправилно, без да излага конкретни съображения какви са основанията за това. Ответната страна Й. М. не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че с трудов договор от 08.01.2020 г., сключен между ищцата и Детска градина „Здравец“, ищцата била назначена на основание чл.68 ал.1 т.3 от КТ, считано от 10.01.2020 г., за определен срок - до 31.12.2020 г. - да изпълнява длъжността помощник възпитател в детската градина. С допълнително споразумение срокът на трудовия договор бил удължен до 31.12.2021 г. Със заповед № 09/ 23.12.2021 г. трудово правоотношение било прекратено едностранно от работодателя. Като фактическо основание за уволнението в заповедта било изложено, че ищцата е била назначена за заместване на служителя И. Т. на длъжност помощник възпитател, че е изтекъл срокът на ползвания от Т. неплатен отпуск, че договорът й не е прекратяван през времето на заместване и същата се завърнала на работното си място. Така извършеното уволнение съдът намерил за незаконно, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.325 ал.1 т.5 КТ изисквало сключеният трудов договор на основание чл.68 ал.1 т.3 от КТ да съдържа името на замествания работник. В трудовия договор от 08.01.2020 г. това име не било посочено, била посочена единствено разпоредбата на чл.68 ал.1 т.3 от КТ, както и срок на изпълнение на договора - до 31.12.2020 г. Този договор не бил надлежно сключен като срочен, тъй като срокът в този случай бил определяем и зависел от продължителността на отсъствието на замествания работник. Това изисквало в договора изрично да бъде посочено името на титуляра на длъжността, който се замества, както и че договорът се сключва до неговото завръщане на работа. В противен случай възникналото от договора правоотношение се считало безсрочно. Без значение било дали към момента на сключването му ищцата е била наясно с обстоятелствата кое лице титуляр на длъжността замества, кое налага това заместване, както и до кога. Макар в този смисъл да били събрани гласни доказателства, според съдебната практика всякакви неформални уговорки, постигнати във връзка с отсъствието на конкретен работник и изпълнението на неговата работа, били без значение за признаците на съгласието по смисъла на чл.68 ал.1 т.3 КТ, ако това съгласие не било обективирано със съответните реквизити в трудовия договор. Липсата на поименното посочване на замествания титуляр в трудовия договор по чл.68 ал.1 т.3 КТ водело до незаконност на уволнението на основание чл.325 ал.1 т.5 КТ, съответно до уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ и обусловените от него искове по чл.344 ал.1 т.2 КТ и по чл.344 ал.1 т.3 КТ, след като ищцата е доказала оставането си без работа след уволнението. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, нито един от повдигнатите от касатора правни въпроси не обуславя обжалваното решение. Изцяло ирелевантни са въпросите свързани с приложението на чл.69 ал.1 КТ. Посочената разпоредба визира трансформиране на трудово правоотношение, възникнало като срочно, в безсрочно такова. Това няма отношение към констатациите на въззивния съд, който е приел, че правоотношението, възникнало от трудовия договор от 08.01.2020 г., е възникнало като безсрочно. Причината за това е, че в трудовия договор не е посочено името на служителя, за заместването на което се сключва, поради което срокът е невъзможно да бъде определен. Изводът е в съответствие с трайно установената практика, според която трудовият договор по чл.68 ал.1 т.3 КТ е с определяем срок, като определянето на срока зависи от момента на завръщане на работа на замествания служител. Ако името му не е посочено, срокът не може да бъде определен изначално, затова сключеният договор се счита безсрочен. Още повече този срок е невъзможно да бъде определен, ако работодателят е фиксирал конкретен срок, за който трудовият договор се сключва - един договор не може да бъде сключен едновременно за определен и за определяем срок. В този случай, поради невъзможност да се определи какво съгласие страните са постигнали за клаузата срок, договорът се счита безсрочен. Безсрочният трудов договор не може да се трансформира в безсрочен трудов договор, такава трансформация е допустима само по отношение на срочните трудови договори. Затова правните въпроси, свързан с приложението на чл.69 КТ, нямат отношение към решаващите изводи на въззивния съд. Неотносими са и въпросите, свързани със съпоставяне на правата на замествания и на заместващия работник, защитими от КТ. Те нямат значение за резултата, до който въззивният съд е достигнал, тъй като положението на работника, връщащ се на работа след като е бил заместван от друг работник, не са обсъждани от инстанцията по същество. Признати са само правата на незаконно уволнения работник и те нямат значение за правата на друго лице, което не е било страна по делото. Неговата защита от нормите на КТ не се засяга от това, че работодателят е извършил незаконно уволнение на друг свой служител. Работодателят е този, който е длъжен, при съобразяване решението на съда и разпоредбите на КТ, да гарантира трудовите права и на двамата и ако не е в състояние да поддържа съответния щат, да прекрати трудовото правоотношение с единия от тях при спазване на законовите изисквания. Необуславящ е и въпросът допустими ли са свидетелски показания за тълкуване волята на страните при сключване на трудов договор. Съдът не е постановил, че се касае за недопустимо доказателствено средство, а в съответствие с установена практика е приел, че елементите от съдържанието на договор, сключен в писмена форма, не могат да се установяват със свидетелски показания. Този му извод няма отношение към доказателствените средства, допустими за тълкуване на волята на страните по договора. Съдът не установява също така вероятност обжалваното решение да е недопустимо или очевидно неправилно. Касаторът не е изложил никаква допълнителна обосновка в подкрепа на твърденията си, че такива пороци са налице, поради което допълнителни съображения в тази насока не могат да бъдат изложени. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и