Определение № 1246 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 791/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. К. против решение № 320 от 7.11.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 576 по описа за 2022 г. на Окръжен съд-Стара Загора, II граждански състав, с което е отменено решение № 652 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 1162 по описа за 2022 г. на Старозагорския районен съд и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявените от С. М. К. против „Булгартрансгаз“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението и за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването и на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение в размер на 34 831,46 лв. Касаторът счита, че решението на Старозагорския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон–основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по въпросите относно реалното съкращение в щата и задължението на работодателя за извършването на подбор. „Булгартрансгаз“ ЕАД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: С. М. К. е изложила в исковата молба, че по силата на трудов договор е изпълнявала длъжността „счетоводител, оперативен“ в Регионално звено Югоизточен експлоатационен район Стара Загора, с. ЗАгоре/РЗ ЮИЕР Стара Загора/. Трудовото и правоотношение е било прекратено на основание съкращаване в щата, считано от 1.02.2022 г. Заявила е, че това съкращаване не е реално, тъй като след уволнението и длъжността продължава да съществува в новото щатно разписание и на нея е назначен служител, който не е бил включен в подбора и е заемал длъжността “счетоводител оперативен/касиер“. Освен това подборът преди уволнението е извършен само между двама служители на длъжността „счетоводител оперативен“, без да бъдат включени всички служители на сходни длъжности. Поискала е прекратяването на трудовото правоотношение да бъде отменено, да бъде възстановена на предишната длъжност и работодателят да бъде осъден да и заплати 34 831,46 лв. обезщетение за оставането и без работа. В отговора на исковата молба „Булгартрансгаз“ е оспорил предявените искове с твърдението, че уволнението е извършено поради реално съкращение в щата и след законосъобразно извършен подбор. Старозагорският районен съд е констатирал, че до промяната в отдела, където е работила ищцата, са били предвидени три щатни бройки за длъжността „счетоводител, оперативен“, от които две са били реално заети, а едната е била свободна. С новото щатно разписание са били предвидени общо две щатни бройки за длъжността, от които отново и двете са били заети, тоест работодателят е съкратил празната бройка. В този случай според районния съд практиката на ВКС/решение № 299 от 25.2.2014 г. по гр. д. № 2638/2013 г. на III ГО/ изисква да остане несъкратена незаетата щатна бройка, а реално заетите да намалеят, което не е налице и следователно съкращението не е реално. Освен това първоинстанционният съд е счел, че изключването от подбора на служителката С. Д., заемала до 31.01.2022 г. длъжността „счетоводител, оперативен/касиер“, е незаконосъобразно. След като тя е била оставена на работа чрез преназначаване на длъжността „счетоводител, оперативен“ и трудовото правоотношение е било изменено, работодателят е следвало да я включи в подбора и в този смисъл е разрешението, дадено в решение № 38 от 23.03.2018 г. по гр. д. №2098/2017 г. на III ГО на ВКС. Освен това подробно е изложил мотиви защо заеманата от нея длъжност „счетоводител, оперативен/касиер/“е била сходна с длъжността „счетоводител, оперативен“, което също е основание за включването на С. Д. в подбора. Ето защо в крайна сметка районният съд е счел прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и го е отменил, възстановил е служителката на заеманата преди това длъжност и е осъдил работодателя да и заплати 9 855,13 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение, прихващайки от това обезщетение обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ. Старозагорският окръжен съд е счел, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Посочил е, че наличието на незаета щатна бройка към момента на съкращението не препятства законосъобразното упражняване на правото по чл.328, ал.1, т.2 от КТ и не сочи за фиктивно извършено съкращение в щата. Работодателят не е задължен да премахне незаетите щатни бройки и да предложи заемането им на определените за съкращение работници и служители предвид отмяната на чл.328, ал.3 от КТ/ДВ, бр.100/1992 г. Решението относно бройките в щата, както и разпределението на съответните длъжности, включително и запазването на незаетите работни места, е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Въззивният съд е приел, че подборът законосъобразно е извършен само между двете служителки, заемащи длъжността „счетоводител, оперативен“. С. Д. не е следвало да бъде включена в подбора. Макар заеманата от нея длъжност „счетоводител, оперативен/касиер“ е сходна по някои функции, доколкото включва задълженията на оперативния счетоводител, тя съществено се различава, тъй като са добавени и задължения на касиер. Това е така, защото естеството на възложената работа и трудовите функции на касиера са различни и специфични. Те са свързани основно със събирането, съхраняването, разходването и отчитането на парични средства и материални ценности и оформянето и съхраняването на документи във връзка с тази дейност, тоест-естеството и същността на тази работа е различна. Затова Старозагорският окръжен съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е законно, поради което е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове. Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като не са били обсъдени всички представени по делото доказателства. Такъв порок не може обаче да се установи от съдържанието на самото решение, поради което касационно обжалване на това основание не следва да се допуска. От мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд се е произнесъл по първия въпрос на касатора относно значението на незаетите щатни бройки при преценката дали съкращаването в щата е реално. Даденото разрешение обаче не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 299 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 2638/2013 г. на III ГО, № 2103 от 1.04.2003 г. по гр. д № 2453/2001 г. на III ГО, №351 от 2011 г. по гр. д. № 1944/2010 г. на IV ГО, № 299 от 25.02. 2014 г. по гр.д 2638/2013 г. на III ГО. Според тази практика наличието на незаета от работник или служител към момента на съкращението щатна бройка за длъжност, която е същата или сходна с определените за съкращение длъжности в щата на предприятието, не препятства законосъобразното упражняване на правото по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и не води до извод за фиктивност на съкращението или за противоречие с целите на закона. Без да е задължен да премахне първо незаетите щатни бройки, или да предложи заемането им на определените за съкращение работници и служители - предвид отмяната на чл. 328, ал. 3 КТ (отм., ДВ, бр. 100/1992 г.), работодателят има правото да упражни подбор спрямо тези свои работници и служители, които са назначени, да освободи от работа толкова на брой работници, колкото е броят на щатните длъжности, които се съкращават. Поначало без значение за приложението на чл. 329 КТ е дали в предприятието е имало незаети щатни бройки и към кой момент, тъй като изискването е подборът да се извърши между реално заемащите длъжността. Такъв е и настоящият случай-трите щатни бройки за длъжността „счетоводител, оперативен“ са били намалени на две и е била освободена от работа ищцата. Не са от значение за отговора на този въпрос и не са в противоречие с горецитираната практика посочените от касатора ТР № 3 от 16.1.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК, ТР №5 от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК, решение № 170 от 01.12.2020 г.гр. дело № 503/2020 на III ГО и решение № 38 23.03.2018 г.гр. д. № 2098 по описа за 2017 г. на III ГО на ВКС. Вторият въпрос за обхвата на подбора също е включен в предмета на спора и даденият от въззивния съд отговор е в съзвучие с приложимата практика на ВКС. В решения № 126 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г. на III ГО, № 7 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 954 по описа за 2009 г. на IV ГО, № 282 от 1.09. 2011 г. по гр.д. № 110 по описа за 2010 г., № 498 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 1561 по описа за 2010 на IV ГО и др. се съдържат насоките при преценката кои длъжности са сходни и следва да бъдат включени в подбора. Преценката за сходство на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Тя не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя, може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Затова тази преценка се извършва конкретно според особеностите на всеки отделен случай. По този начин е постъпил и въззивният съд, изключвайки от обхвата на подбора длъжността „счетоводител, оперативен/касиер, поради което по втория въпрос касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска. За пълнота на изложението следва да се добави, че е неприложимо решение № от 38 23.03.2018 г. гр. д. № 2098 по описа за 2017 г. на III ГО, в което се разрешава въпросът за правото на подбор при съкращаване в щата чрез трансформация в нова длъжност/съчетаване на съществено различни трудови функции, които работодателят възлага на нова длъжност/. В случая такава трансформация няма, защото се съкращава една бройка от съществуващата длъжност „счетоводител, оперативен“. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторът дължи на „Булгартрансгаз“ ЕАД 360 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение