Определение № 3 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2359/2008 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С решение №770,постановено на 11.07.2008г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№2447/2005г. по описа на ІІІ ГО, подадената от Е. П. И. касационна жалба е оставена без разглеждане в частта,с която се обжалва решение на въззивния съд,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд по предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД,чл.128 КТ,както и в частта,с която предявените от Е. П. И. искове с правно основание чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.215 КТ са отхвърлени и производството по делото е прекратено поради недопустимост на касационното обжалване на основание чл.218а, ал.1, буква ”а” ГПК/отм./. В тази част съдебният акт е обжалван от Е. П. И., която поддържа,че същият е незаконосъобразен. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Не всички решения на въззивния съд подлежат на касационен контрол.Съгласно разпоредбата на чл.218а,ал.1, буква”а” ГПК/отм./ на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по искове за издръжка,брачни искове,искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000лв.,искове по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и искове по чл.13,ал.2 ЗВСВГЗГФ. Е. П. И. е предявил против Д. Н. К.,действуващ като [фирма] при условията на обективно съединяване иск за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 300лв.,иск за заплащане на обезщетение за неползуван платен годишен отпуск с цена 165.06лв.,иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 10лв.,иск за заплащане на обезщетение за командировка в размер на 320 щ.д. и 268лв. и иск за обезщетение за забавено плащане на обезщетението за командировка с цена 12 щ.д.,т.е. цената на всеки един от така предявените обективно съединени иска е под 5000лв. Производството пред Върховния касационен съд,І г.о. е образувано по касационна жалба на Е. П. И. срещу въззивното решение на Софийски градски съд. Касационната жалба е подадена на 21.11.2005г., т.е. делото не е заварено по смисъла на §79 ПЗР на ЗИДГПК /обн.ДВ.бр.195/2002г./,поради което правилно тричленният състав на ВКС, І ГО е приел,че касационното обжалване е недопустимо,касационната жалба в тази част е оставена без разглеждане и производството по гр.д.№2447/2005г. по описа на ВКС,І ГО е прекратено. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение