Определение № 3440 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 669/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от “Автомагистрали“ ЕАД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 5659/07.11.2023 г. по гр.д. № 6574/2023 г., с което е потвърдено решение № 2107 от 13.02.2023 г. по гр.д. № 55279/2022 г. на Софийски районен съд в частта, с която предявените на осн. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 искове са уважени, както и в частта, с която предявеният на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал. 1 КТ иск е уважен за сумата от 11 470 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал1, т.1 ГПК по въпросите: налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/. „Към кой момент следва да се извърши преценка дали служителят отговаря на изискванията за заемане на длъжността - дали към момента на въвеждане на новите изисквания с нормативен акт или към момента на съставяне на нова длъжностна характеристика?“; 2/. „Какви са изискванията за мотивиране на заповедта за уволнение при безвиновно основание за прекратяване?“; 3/. „Подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност?“; 4/. „Ако при сключването на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно? и 5/. “Може ли работодателят едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работник на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, щом като работникът няма изискуемото се образование или квалификация както към момента на сключване на трудовия договор, така и след това?“. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийският градски съд е споделил изложените от първоинстанционния съд мотиви по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Чрез препращане към мотивите по чл.272 ГПК е приел, че в случая не е налице въведено ново изискване от работодателя за по- висока образователна степен за изпълняваната от ищеца работа, тъй като изискването за висше образование, бакалавърска степен, е съществувало още към момента на сключване на трудовия му договор, съгласно длъжностната характеристика от 31.12.2018 г., неразделна част от договора, т.е. към момента на сключване на договора работодателя е бил наясно, че ищецът не отговаря на условията, въведени в дл. характеристика за заемането на тази длъжност, но се е съгласил с това. Във връзка с доводите във въззивната жалба е посочил, че по делото е безспорно, че към момента на сключването на трудовия договор работодателят е бил уведомен за притежаваната от служителя образователна степен, при липсата на изложени от ответника твърдения в обратния смисъл, както и на данни ищецът да е скрил това обстоятелство от работодателя, респ. да го е въвел в заблуждение. Напротив, както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, работодателят твърдял, че към датата на подписване на трудовия договор от 31.12.2018 г. тогавашният изпълнителен директор е назначил ищеца без той да притежава необходимото образование, която липса на образователна степен към момента на сключване на договора не е била известна на новоназначеният изпълнителен директор, който веднага след като е узнал това е прекратил трудовото правоотношение. Съдът е посочил, че работодател е юридическо лице, което участва в гражданския оборот посредством управителните си органи, като последващата промяна в персоналния състав на работодателя и неговия управителен орган не обуславяла правото на работодателят да твърди незнание на определени релевантни факти към минал момент, на което основание да прекрати трудовото правоотношение с определени служители. Добавил е, че работодателят не е конкретното физическо лица, което в определен момент изпълнява управителни функции, а отделното юридическо лице като самостоятелен правен субект, който действа в правоотношенията с останалите субекти посредством своите органи без оглед на персоналния им състав. Приел е, че обратното би означавало да се даде възможност на работодателя да злоупотребява със своите права и по този начин да уврежда работниците и служителите, което съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КРБ е недопустимо. Ето защо е заключил, че процесното уволнение е незаконно и предявените на осн. чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 следва да бъдат уважени, както е приел и първоинстанционният съд. Относно иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ е приел, че неправилно районният съд не е обсъдил своевременно наведеното от ответника евентуално възражение за съдебно прихващане с негово насрещно вземане за изплатено обезщетение за неспазено предизвестие, което възражение е счел, че следва да разгледа по същество. Посочил е, че обезщетението по чл.220, ал.1 КТ подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда, след извършването на което прихващане дължимото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е определено на сумата от 11470 лв. За този размер иска е приет за основателен, като за разликата до пълния предявен размер от 13 800 лв. е отхвърлен като погасен чрез прихващане. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос. По така формулирания въпрос не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът не е обусловил изхода на спора и решаващата правна воля на съда. За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд не е изложил мотиви дали ищецът отговаря на въведени с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната длъжност /каквото въведено с нормативен акт изискване за заемане на длъжността не се твърди и от самия работодател/, а че уволнението е незаконно поради липсата на въведено от страна на работодателя ново изискване за по- висока образователна степен, тъй като изискването за висше образование е съществувало още към момента на сключването на трудовия договор, съгл. дл. характеристика от 31.12.2018 г. и с липсата на което той се е съгласил. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по поставения втори въпрос. Въпросът не е обусловил изхода на спора и решаващата правна воля на съда, обективирана в решението му. Уволнението е признато за незаконно не поради немотивираност на заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение /каквото основание за незаконност не е навел и ищеца/, а поради липсата на въведено ново изискване от страна на работодателя за по- висока образователна степен, тъй като изискването за висше образование е съществувало още към момента на сключването на трудовия договор, съгл. дл. характеристика от 31.12.2018г., с липсата на което работодателят се е съгласил. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставения трети въпрос. По така формулирания въпрос не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Съдът не е мотивирал липсата на основанието по чл.328, ал.1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор с установена чрез осъществен съдебен контрол невъзможност работодателят да въведе по- високи изисквания за образование или квалификация, а че в конкретният случай не е налице въведено ново изискване от страна на работодателя за по- висока образователна степен за изпълняваната от ищеца работа, тъй като условието за висше образование е съществувало още към момента на сключване на трудовия му договор, съгл. дл. характеристика от 31.12.2018 г., с липсата на което работодателят се е съгласил. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по поставените четвърти и пети въпроса. Въпросите са обусловили решаващата воля на съда, но не са решени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно даденото задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в ТР № 4/2017 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, прекратяването на трудовия договор предполага работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение, тъй като в случаите, при които работодателят е приел на работа работник или служител, който не притежава определените от самия него изисквания за образование и професионална квалификация, той не може да прекрати трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради „злоупотреба с право“ при упражняване на потестативното право от страна на работодателя. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че в случая не е въведено ново изискване от страна на работодателя за по- висока образователна степен за изпълнявана от ищеца работа, тъй като изискването за висше образование, бакалавърска степен, е съществувало още към момента на сключване на трудовия му договор, съгл. дл. хакартеристика от 31.12.2018г., с която липса се е съгласил. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 5659/07.11.2023 г. на СГС, ГО, ІІ- В въззивен състав, постановено по гр.д. № 6574/2023 г. С оглед изхода на спора, „Автомагистрали“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Г. К. направените в касационното производство разноски в размер на 1200лв.- заплатен адв. хонорар. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,