Определение № 398 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2149/23.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 3187/2015 г. от ІV-ти състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по жалбата я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 е т.3 КТ. По основният спорен момент в производството - от кой момент тече срока по чл. 345, ал. 1 КТ за заемане на предишната работа при възстановяване на служителя от съда, въззивният съд е приел следното: Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съдът е приел, че районният съд е органът, който следва да изпрати нарочно съобщение до работника или служителя по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ. Прието е за безспорно, че съобщението е получцено от пълномощника на ищцата на 04.05.2015 г. Въззивният съд е приел, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, а ако не е изпратено такова съобщение - от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Началото на срока по чл. 345, ал. 1 ГПК подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като следва да бъде взето предвид и поведението на участниците в конкретния спор. В случая, съдът е приел, че действията на ищцата в не могат да бъдат окачествени като недобросъвестно упражняване на трудовите права и задължения по смисъла на чл. 8 КТ., тъй като същата е посочила, че е упълномощила адвокат във връзка с водене на изпълнителни дела, тъй като е узнала по интернет за решението на ВКС, но не е знаела, че е уведомена по чл. 345 КТ и от датата на подписване на договора за правна защита и съдействие започва да тече този двуседмичен срок. Съдът е приел, че не може да бъде споделено становището на ответното дружество, че срокът за явяване на ищцата на работа тече от 29.04.2015 г., на която дата същата е сключила договор за процесуална защита и съдействие и е упълномощила адвокат да я представлява в изпълнителното производство, образувано въз основа на получения от процесуалния й представител изпълнителен лист по гр. д. № 3968/2014 г. по описа на В.. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос по приложението на разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ, относно началния момент на двуседмичния срок, в който работникът може да заеме работата, на която е възстановен след отмяна на незаконно уволнение. Въззивният съд е приел, че това е връчването на съобщението от районния съд, като е приел, че уведомяване във връзка с образуване на изпълнително производство и упълномощаване за това на адвокат-пълномощник не е релевантен факт във връзка с приложението на чл.345, ал.1 КТ. В тази връзка се сочи противоречие с решения № 440_10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. на ІV гр.отд. на ВКС, решение № 361/21.12.2012 г по гр.д.№ 105/2012 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение № 264/27.06.2011 г. по гр.д.№ 1467/2010 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д.№ 3972/2008 г. на ІV гр.отд. на ВКС и решение № 179/26.05.2014 г. по гр.д.№ 7263/2013 г. на ІV гр.отд., всички постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика на ВКС, по смисъла на ТР№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В цитираните решения е прието, че началния момент тече от момента на узнаването за влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, незовисимо от получаването в по-късен момент на съобщението от районния съд за това. Налице е противоречие в разрешението на правния въпрос, дадено от въззивния съд с цитираната задължителна съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 179,40 лева, по сметката на ВКС, за разглеждане на касационната жалба. Водим от горното, състава на ВКС, ІV гр.отд.