Определение № 323 от 15.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1303/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е висящо за втори път пред Върховния касационен съд, след като с решение № 304/17.10.2018г. по т.д. № 2776/2017г. на ВКС, ТК, Второ търговско отделение, на основание чл.293, ал.3 ГПК са били отменени предходно постановените решение № 35/12.04.2017г. и допълнително решение №226/12.06.2017г. по в.т.д.№ 47/2017г. по описа на Апелативен съд - Бургас и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативения съд. В отменителното решение ВКС е приел, че въззивната инстанция е постановила решението си в нарушение на практиката на ВКС относно пределите на въззивната проверка, очертани в чл.269 ГПК. Посочено е, че във въззивната жалба е направено единствено оплакване, че постановлението за възлагане не е породило вещноправен ефект, поради липса на извършено разпределение и внасяне на сумата по чл.495, ал.1 ГПК, без твърдение, че постановлението е нищожно, поради възлагане на реализирано право на строеж и без искане за представяне на доказателства за установяване на този факт. Счетено е, че въззивната жалба не съдържа и оплакване за допуснати нарушения от първата инстанция на съдопроизводствените правила във връзка с доклада на делото. С оглед на това, първият тричленен състав на ВКС е приел, че апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на правилото на чл.269, изр. 2-ро ГПК, приемайки, че постановлението за възлагане е нищожно в неговата цялост, поради възлагане на реализирано право на строеж. Настоящата касационна жалба е депозирана от „Обединена българска банка” АД, като правоприемник на ответника по иска „Сибанк” ЕАД, против решение № 115 от 20.12.2018г. по в.т.д. № 253/2018г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 489 / 24.11.2016г. по т.д. № 153/2016г. на Окръжен съд - Бургас, с което е прието за установено в отношенията между „ДЕЛТА СТРОЙ 2003" ЕООД и „Сибанк“ ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ“ АД, че по изпълнително дело № 20128000400368 по описа на ЧСИ И. Б., рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, длъжникът „ДЕЛТА СТРОЙ 2003" ЕООД не дължи на взискателя „ОББ" АД сумата 3 877 250,83 лева, с която задължението му се е намалило, след проведена публична продан на ПИ 51500.21.41 в [населено място], м. Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане на обект „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център" и са присъдени деловодни разноски. Касаторът се позовава на всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Излага становище, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира, че в действителност предметът на делото е дали задължение на „Делта Строй 2003” ЕООД в размер на 3 877 250,83 лева е погасено чрез придобиване от банката само на поземления имот, без изградения в имота „апартаментен хотел, състоящ се от 155 бр обекти”, при положение, че с постановление за възлагане от 14.05.2010г. на банката е бил възложен имотът в цялост – теренът и изградените в него обекти, за обща продажна цена от 4 652 701 лева, за част от която (за сумата от 3 877 250,83 лева) е извършено прихващане и вземането на банката е намалено със същата сума (3 877 250,83 лева), а впоследствие постановлението за възлагане от 14.05.2010г. е било обезсилено, така че „придобитото” имущество е сведено на практика единствено до терена. Твърди, че в протокола за разпределение от 07.08.2015г.се съдържат данни, че е налице присъединен взискател – „Елди Стил“ ООД и че присъединяването е направено преди банката – взискател да е обявена за купувач на 16.04.2010г. Протоколът не е обсъден в неговата цялост, нито от първата, нито от втората съдебна инстанция, и като не е взел предвид съдържащите се в него данни, решаващият състав на апелативния съд е достигнал до неверен фактически извод за липса на присъединени взискатели по изпълнителното дело. Касаторът намира, че с оглед правилното решаване на делото е било необходимо представянето на изпълнително дело № 20128000400368 по описа на ЧСИ И. Б. в цялост, за което банката е направила своевременно искане в първоинстанционното производство, като представените пред въззивната инстанция писмени доказателства са част от изпълнителното дело. Като е отказал изискването на изпълнителното дело в цялост и е дал указания за посочване на конкретните документи, които да бъдат изискани, окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е лишил касатора от възможност да установи чрез своевременно направени доказателствени искания твърдян от него факт – наличието на присъединен кредитор по изпълнителното дело, което нарушение не е отстранено от втората инстанция. Сочи се, че при наличие на присъединен взискател, съдебният изпълнител не може да издава постановление за възлагане преди влизане в сила на разпределение по чл.495 ГПК, без което не може да се извърши прихващане. Съдът погрешно е сметнал невнасянето на включения в цената ДДС за „неизпълнение на данъчно задължение” на купувач. Това, според касатора, представлява неизпълнение на задължение на взискателя, обявен за купувач, да плати реално частта от продажната цена, която не може да бъде прихваната с вземането му по изпълнителното дело. Дължимият ДДС е част от цената на имота, изнесен на публична продан и когато постановлението за възлагане бъде отменено / обезсилено, както е в настоящия случай, съдебният изпълнител е бил длъжен и е върнал на купувача („ОББ“ АД) реално платената цена – ДДС. Съдът неправилно е приел, че при обявяване на взискателя за купувач на имота в публична продан за цена, която не надхвърля вземането му, предпоставките на чл.496, ал.1 ГПК за издаване на постановление за възлагане настъпват с обявяването му за купувач на имота. Изложени са съображения, че когато купувач по публичната продан е взискател, винаги преди постановлението за възлагане трябва да се изготви разпределение, от което става ясно какви са дължимите суми от взискателя в качеството му на купувач и с какво свое вземане може да прихване. Правилото на чл.461 ГПК предвижда, че взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността сума такава част от взимането, което му се пада по съразмерност, но не е задължен да прихване, като може да заплати реално цялата продажна цена. Доколкото прихващането зависи изцяло от волята на взискателя, компенсацията не настъпва и по силата на съставеното разпределение. Прихващането е потестативно право на взискателя, обявен за купунач, и изцяло от него зависи дали ще го упражни или не. За да се извърши прихващане при условията на чл.461 ГПК, двете насрещни вземания трябва да бъдат ликвидни, като вземането за дължимата продажна цена на имота става ликвидно не с обявяването на взискателя за купувач, а с изготвянето на разпределението. Ето защо, се поддържа, че дори при липсата на присъединен взискател, когато се възлага имот на взискател по изпълнителното дело, е необходимо изготвянето на разпределение като условие за упражняване на правото на взискателя по чл.461 ГПК. Неправилно съдът е приел, че с издаване на постановлението за възлагане настъпва ефектът на прихващане, като цената се считала „платена”, а вземането на взискателя – намалено със стойността на възложения имот. Преди издаването на постановлението за възлагане, трябва да бъде платен дължимия ДДС и купувачът - взискател да е направил изявление за прихващане с частта от цената, съобразно изготвеното разпределение. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в нарушение на разпоредбите на чл.496, ал.3, чл.497 и чл.461 ГПК. Сочи се, че с издаването на постановлението за възлагане, на основание чл.496, ал.2 ГПК /редакцията, преди изм. на ГПК с ДВ бр.49/2012г./, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, но под условие - ако постановлението за възлагане влезе в сила. С оглед частичното обезсилване на постановлението за възлагане с окончателно определение на БАС, отпада, както вещно-прехвърлителният ефект на постановлението по отношение на изнесените на публична продан имоти, така и погасителният ефект на прихващането, тъй като чл.461 ГПК свързва прихващането на вземането на взискателя със стойността на възложената вещ. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.488, ал.3 ГПК, предвиждаща, че взискателят – купувач на публична продан, запазва вземането си срещу длъжника, когато бъде съдебно отстранен от имота, поради което по аргумент от по-силното основание, взискателят – купувач запазва вземането си срещу длъжника, когато постановлението за възлагане бъде отменено и той престане да бъде купувач. Въззивната инстанция не е обсъдила нито един от правните доводи на банката в тази насока, като е приела, независимо от обезсилването на постановлението за възлагане, че погасителният му ефект е за вземането в пълния размер на прихванатата част от вземането. Същевременно се твърди, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.497 ГПК, предвиждаща, че когато постановлението за възлагане бъде отменено, се извършва нова продан, след ново обявяване. Независимо, че постановлението за възлагане е обезсилено частично - само относно построените в поземления имот 155 самостоятелни обекта, предвид обстоятелството, че проданта е обявена за недвижим имот, представляващ поземлен имот и изградените в него 155 самостоятелни обекта в груб строеж, при обща продажна цена за имота, частичното обезсилване води до отпадане на правните последици на проданта като цяло, вкл. на погасителния ефект чрез прихващане на вземането на взискателя, обявен за купувач. Ето защо, правилно, след обезсилване на постановлението за възлагане, ЧСИ И. Б. е пристъпила към извършване на нова публична продан на поземления имот, ведно с изградената в имота сграда при реализирано право на строеж. Жалбоподателят счита за абсолютно неразбираеми съображенията на апелативния съд относно изясняване съдържанието на разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗУТ. Дали самостоятелните обекти са били собственост на ипотекарния длъжник или на трети лица, е без значение за възможността имотите да бъдат предмет на принудително изпълнение с оглед чл.173 ЗЗД. Немислимо е постановлението за възлагане да бъде обезсилено и да няма вещно - прехвърлителен ефект за 155 обекта, но да запази погасителен ефект относно цялата част от прихванатото вземане на взискателя, вкл. и за непридобитите имуществени права. Апелативният съд в нарушение на чл.461 ГПК е приел, че прихващането на дължимата от взискателя част от цената на възложеното му имущество, касае само стойността на възложената вещ, като неправилно е приел и, че постановлението за възлагане може да бъде обезсилено частично. Дори да се приеме, че е възможно частично обезсилване на постановление за възлагане, съдът е следвало да изясни какъв е размерът на погасеното чрез прихващане вземане, съответстващо по стойност само на стойността на придобития от банката поземлен имот, за който постановлението не е обезсилено, за което във въззивната жалба е направено искане за назначаване на съдебно – оценителна експертиза. Твърди се, че въззивният съд е отказал допускането й, позовавайки се, че искането не касае нововъзникнали обстоятелства, въпреки че е бил длъжен на основание чл.162 ГПК да назначи експертизата служебно. На следващо място, се сочи, че след частичното обезсилване на постановлението за възлагане, „останалото“ имущество няма самостоятелен характер, тъй като представлява поземлен имот с право на строеж, което видно от самото постановление за възлагане е било реализирано, поради което купувачът – взискател е придобил само голата собственост върху терена. В нарушение на чл.235, ал.2 ГПК, въззивният съд не е обсъдил нито един от доводите на банката относно имота, който след частичното обезсилване на постановлението за възлагане, е останал предмет на възлагането, вкл., че правото на строеж след реализирането на строителството до фаза „груб строеж“, не може да бъде годен обект на вещни права – чл.181 ЗУТ. На последно място, се твърди, че въззивната инстанция е допуснала грешка в логическото мислене – приела е, че вземането на взискателя е погасено за сума, която не съответства на стойността на придобитото имущество като резултат от възприетата от съда теза за частично обезсилване на постановлението за възлагане. Касаторът иска отмяна на атакувания акт и отхвърляне на иска, като претендира разноски за всички инстанции. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ДЕЛТА СТРОЙ 2003" ЕООД, в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно сочи доводи за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на направените разноски за настоящата инстанция – заплатен адвокатски хонорар в размер на 65 799 лева с ДДС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдебното производство пред Бургаски окръжен съд е образувано по исковата молба на „ДЕЛТА СТРОЙ 2003" ЕООД против "СИБАНК" ЕАД – с правоприемник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, че „ДЕЛТА СТРОЙ 2003" ЕООД не дължи на ответника като взискател по и.д. № 20128000400368 по описа на ЧСИ И. Б. сумата 3 877 250.83 лева, с която задължението му се е намалило след проведена публична продан на ПИ 51500.21.41 в [населено място], м. Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане на обект "Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център". Апелативният състав, след като е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първостепенното решение, е приел за безспорно установено от фактическа страна, че между страните, длъжника - „ДЕЛТА СТРОЙ 2003" ЕООД и взискателя – „ОББ“ АД, е висящо изп.д. № 20128000400368г. по описа на ЧСИ И. Б.. Първоначално делото е било образувано по и.д. № 201008010400003 на ЧСИ Т. Д., а след това - прехвърлено пред ЧСИ Г. М. под № 279/2011г., след което е преобразувано по посочения номер по описа на ЧСИ Б. през 2012г. В същото изпълнително дело, са присъединени като взискатели: "ЕЛДИ СТИЛ" ООД и ЕТ "Л. - Л. П.". Няма спор, че посочения едноличен търговец не е бил взискател по и.д. № 201008010400003 на ЧСИ Т. Д.. По отношение на „ЕЛДИ СТИЛ" ООД са представени писмени доказателства с въззивната жалба, които не са допуснати по съображения за липса на предпоставките по чл.266 ГПК, изложени в определението по чл.267 ГПК, постановено на 15.02.2017г., допълнено с определение от 27.02.2017г. Принудителното изпълнение е било насочено срещу имоти, ипотекирани, съгласно представения по делото договор за обезпечение на вземанията на банката. В рамките на принудителното изпълнение за вземането по изпълнителния лист на банката е проведена публична продан на 18 бр. самостоятелни обекта, в периода 15.03.2010г. - 15.04.2010г., приключила с обявяването на банката за купувач, и със стойността на имотите е намален размера на задължението на „ДЕЛТА СТРОЙ 2003" ЕООД към взискателя. Въззивният съд е посочил, че спорът между страните е свързан с втората публична продан, която е проведена по изп. д. № 3/2010г. на ЧСИ Т. Д. в периода 15.03.2010г. - 15.04.2010г. с предмет ПИ 51500.21.41 в [населено място], м. Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане в имота на обект: „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център“. С протокол от 16.04.2010г. за купувач на имота е обявена банката като взискател за сумата 4652700 лева. По и.д. № 3/2010г. на ЧСИ Т. Д. не е било изготвено разпределение по смисъла на чл.495 ГПК вр. чл.460 ГПК, но е издадено постановление за възлагане на ЧСИ Д. от 14.05.2010г., относно недвижими имоти: ПИ 51500.21.41, ведно с правото на строеж за изграждане в имота на обект „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес център“, в което е посочено, че в имота, в резултат на реализираното право на строеж са построени в груб строеж - 155 броя самостоятелни обекти в сграда. В постановлението е посочено изрично, че имотът се възлага на взискателя в изплащане на вземането му за предложената цена 4 652 701 лева, от която сума данъчната основа е 3 877 250,83 лв., а ДДС е в размер на 775 450,17 лв., който е внесен по сметка на ЧСИ в срока по чл.492, ал.3 ГПК с платежно нареждане от 13.05.2010г. С него взискателят е превел по сметка на ЧСИ Д. сумата 1103252,84 лева с посочено основание: „ДДС за придобиване на имот", която сума е равна на сбора от дължимия ДДС по спорното постановление за възлагане -775 450,17 лв. и дължимия ДДС по протокола по чл.131 ЗДДС за другата проведена в същия период публична продан. Няма спор, че с платежно нареждане от 09.12.2010г. от ЧСИ Т. Д. е била върната на банката сумата от 775 44,97 лв., като остатъка след приспадането й от платената на 13.05.2010г. сума е 327 802,87 лв., колкото е дължимият ДДС по другата публична продан от 2010г. По жалба на „ДЕЛТА СТРОЙ 2003" ЕООД като длъжник с определение № 177/22.11.2010г. по ч.гр.д. № 235/2010г. на Апелативен съд - Бургас постановлението за възлагане от 14.05.2010г. е било обезсилено, като с определение № 133 от 03.06.2011г. апелативният съд е дал тълкувание на определението си, пояснявайки че постановлението не е обезсилено в частта, с която на взискателя са възложени ПИ 51500.21.41, ведно с правото на строеж за изграждане на обект „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес център", в която част постановлението е влязло в сила на 22.11.2010г. На 07.08.2015г., към който момент няма спор, че "Елди стил" ООД е присъединен взискател, ЧСИ Б. е съставила протокол, с който е извършила разпределение на сумата 4 652 701 лева с ДДС като от продажната цена бил отчислен ДДС в размер на 775 450.17 лева, а остатъкът от 3877250.83 лева е разпределен в полза на взискателя. На същия е съобщено, че следва да внесе така определената сума, представляваща дължимия ДДС в едноседмичен срок. По повод на това взискателят заявил, че отказва да заплати сумата и не желае да бъде обявен за купувач. Въз основа на това, с протокол от 05.02.2016г. ЧСИ Б. обявила публичната продан на ПИ 51500.21.41, ведно с правото на строеж, за нестанала. За да се произнесе по същество, апелативният състав е очертал, че предмет на предявения иск по чл.439, ал.1 ГПК е защитата на „ДЕЛТА СТРОЙ 2003" ЕООД като длъжник срещу принудителното изпълнение по и.д. № 20128000400368 по описа на ЧСИ И. Б., рег. № 800 на КЧСИ, за вземането на взискателя - понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, до размера на сумата 3 877 250,83 лева, представляваща стойността на възложения на взискателя с постановление от 14.05.2010г. ПИ 51500.21.41 в [населено място], м. Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане на обект „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център". Посочил е, че доказателствената тежест по предявения главен иск обхваща обстоятелствата, свързани с провеждането на публичната продан на имущество на стойност в размера, в който се оспорва правото на принудително изпълнение на взискателя, и приключването и влизането в сила на постановлението за възлагане, при издаването му в съответствие с изискването на чл.496, ал.1 ГПК. Съдът е разгледал и релевираното от „ОББ“ АД възражение за нищожност на издаденото постановление за възлагане, поради нарушаване на правилата за издаването му по смисъла на чл. 492, ал. 1, вр. чл. 495, пр. 1-во ГПК, тъй като липсва разпределение като предпоставка за заплащане на сумата, необходима за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели. Според банката, с оглед участието на държавата като присъединен взискател в изпълнителното производство по чл. 458 ГПК и „ЕДЛИ СТИЛ" ООД - на основание чл.456, ал.1 ГПК, били налице предпоставките на чл.495, пр. 1-во ГПК, като ЧСИ следвало да състави и протокол за задължението за ДДС по чл.131, ал.1 ЗДДС. Като не били съставени посочените актове, не били настъпили предпоставките за плащане на дължимия ДДС и такъв не следва да се счита платен по изпълнителното дело и по сметката на съответното териториално поделение на НАП, поради връщането му обратно на банката с платежно нареждане на ЧСИ Т. Д. от 09.12.2010г. За да се произнесе, съдът е изложил съображения, че разпределение, съгласно чл.460 ГПК, следва да се състави, ако сумата е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели т.е. - само в случаите на присъединяване на взискатели, чиито вземания надхвърлят цената, предложена от купувача в публичната продан. По аргумент от противното е извел, че при липсата на други взискатели или, когато цената не надхвърля вземането на единствения взискател по изпълнителното дело, разпределение не се съставя, тъй като в тези случаи липсва основание за плащане на парични суми във връзка с предложената в публичната продан цена от взискателя - обявен за купувач. В тези случаи, при обявяване на взискателя за купувач на имота в публичната продан за цена, която не надхвърля вземането му, настъпват предпоставките на чл.496, ал.1 ГПК за издаване на постановление за възлагане с обявяването на взискателя за купувач на имота. С издаването на постановлението за възлагане, настъпва ефектът на прихващане, като цената се счита платена, а вземането на взискателя - намалено със стойността на имота. Доколкото постановлението не е отменено и последиците от него не са отпаднали с обратна сила, взискателят като купувач придобива всички права, които длъжникът и ипотекарният длъжник са имали върху имота, с оглед на което дългът към взискателя се счита платен. Посочено е, че в случая не се доказва към момента на обявяване на взискателя на 16.04.2010г. за купувач да е имало други присъединени взискатели. Представените във връзка с това във въззивното производство доказателства са преклудирани и спрямо тях не са налице предпоставките по чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, за да може да се приеме, че „Елди Стил“ ООД е бил надлежно присъединен взискател. Аргументирано е, че ако такива документи са били подадени по изпълнителното дело, банката като взискател е могла да ги посочи и представи още с отговора на исковата молба, което не е направено, а от друга страна, няма отказ на първоинстанционния съд за допускането на доказателствата и допуснато процесуално нарушение от него във връзка с тях. Счетено е, че държавата не е присъединен взискател по изпълнителното дело, като нито се твърди, нито са налице данни за допуснато от ЧСИ Т. Д. неизпълнение на задължението по чл.458, пр. 2-ро ГПК. Изложени са съображения, че данъчното задължение по чл.131, ал.1, т.1 ЗДДС не представлява вземане на държавата, с което тя участва като присъединен взискател по чл.458 ГПК. Аргументирано е, че с оглед задълженията на съдебния изпълнител по чл.131, ал.1, т.1 - т.4 ЗДДС, изискуемостта на това задължение настъпва в 5-дневен срок от получаване на цената, съответно от погасяване на задължението й за плащането й чрез прихващане с издаденото постановление за възлагане от 14.05.2010г. Счетено е, че от този момент за съдебния изпълнител е възникнало задължение в 5-дневен срок да преведе на съответното териториално поделение на НАП внесената от взискателя сума за ДДС в размер на 775 449,97 лева. Неизпълнението от страна на ЧСИ на това му задължение не представлява основание за недействителност на постановлението за възлагане, като от този момент настъпва прехвърлителният ефект, поради което се погасява и вземането на взискателя до размера на стойността на имота в размер, определен, след приспадане от цената на ДДС, съгласно чл.131, ал.2 ЗДДС. Посочено е, че действителността на публичната продан, съгласно чл.496, ал.3 ГПК, може да бъде оспорвана само в случаите, когато в проданта като купувач е участвало лице, което няма право да участва, или имотът е възложен преди купувачът да плати, като това задължение в случая се счита погасено чрез прихващане. С оглед изложеното, съдът е счел, че ЧСИ Б. не е имала основание да извършва разпределение през 2015г. на сумата по извършената в периода 15.03.2010г. - 15.04.2010г. публична продан в рамките на и.д. № 201008010400003 на ЧСИ Т. Д.. Въз основа на констатираното, съдът е приел, че постановлението за възлагане на ПИ 51500.21.41 в [населено място], м. Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане на обект „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център", не е недействително, поради липсата на съставено разпределение по чл.495 ГПК, като дължимият ДДС е бил внесен един ден преди издаване на постановлението за възлагане - на 13.05.2010г.. Намерил е неизпълнението на задължението на ЧСИ по чл.131, ал.1, т.1 ЗДДС, че не представлява предпоставка, нито за нищожност на постановлението за възлагане, нито за незаконосъобразност, като поставя единствено въпроса за ангажиране отговорността на съответните лица за удовлетворяване на възникналото публично вземане, именно с оглед валидността на постановление за възлагане, което е било издадено при наличие на предпоставките на чл.496, ал.1, вр. чл. 492 - 494 ГПК. Посочено е, че едва в писмената защита пред въззивната инстанция се повдига въпроса за действителността на публичната продан, съответно за погасяване на вземането на взискателя чрез прихващане с продажната цена, по съображение, че възложеното с постановлението право на строеж към момента на издаването на постановлението за възлагане, било погасено, поради упражняването му и по аргумент на чл.181, ал.2 ЗУТ не е представлявало годен обект на прехвърляне с постановлението за възлагане, като с определение № 177 от 22.11.2010г. по ч.гр.д. № 235/2010г. на Апелативен съд – София постановлението е обезсилено по отношение на изградените в груб строеж 155 обекта. Във връзка с това съдът е посочил, че правото на собственост, съгласно чл.496, ал.2 ГПК, се придобива от деня на постановлението за възлагане, дори когато то е обжалвано. Доколкото и ако прехвърлените права принадлежат на трети лица, които не отговарят за вземането на взискателя спрямо длъжника, нормата на чл.433, ал.3 ГПК пази техните права, ако са ги придобили преди възбраната или са придобити вследствие на принудителното изпълнение. Евентуалното прехвърляне на права, които не принадлежат на длъжника или на ипотекарния длъжник по учредената ипотека, само по себе си не води до недействителност на постановлението за възлагане, а до невъзможност правата да бъдат придобити от взискателя като купувач на публичната продан. Посочено е, че такъв извод относно разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗУТ не може да се направи само с оглед посоченото в постановлението за възлагане изграждане на обекти в груб строеж и частичното му обезсилване с определението на БАС. Обстоятелствата и фактите във връзка с това възражение, като се държи сметка и за действието на учредената ипотека върху имота по отношение на приращенията в него по см. на чл.92 ЗС, извършени с оглед правото на строеж за посочените обекти в нотариалния акт за ипотека, не са били предмет на доказване във въззивното производство, тъй като възражението не е въведено от жалбоподателя в сроковете по чл.367, ал.1 и чл.373, ал.1 ГПК, съответно насрещната страна не е имала възможност да се защитава срещу това възражение. Вследствие на надлежното извършване на публичната продан при наличие на предпоставките на чл.496, ал.1, вр. чл.492 - чл.494 ГПК, с издаване на постановлението за възлагане от 14.05.2010г. по отношение на ПИ 51500.21.41 в [населено място], м.Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане на обект „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център", което не е отменено и в което цената е разпределена като база и като дължим върху нея ДДС, е настъпил погасителният ефект на публичната продан, както по отношение на вземането на взискателя за вземането му до размера от 3 877 250,83 лева, така и по отношение на задължението му за плащане на цената в такъв размер, като с платежно нареждане от 13.05.2010г. е бил платен и дължимия ДДС в размер на 775 449,97 лева. Въз основа на всичко изложено съдът е достигнал до извода, че предявеният иск на основание чл.439 ГПК е основателен, поради което е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочват следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда: „1/ За задължението на въззивния съд да изложи в мотивите на съдебното решение собствени фактически и правни изводи на база всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, като ги обсъди поотделно в тяхната съвкупност и съпостави установените факти от всяко едно доказателство с останалите доказателства и посочи кои от фактите приема за установени и въз основа на кои доказателства, и кои от фактите приема за неустановени и защо приема, че са неустановени; За задължението на въззивния съд при преценката на писмените доказателства по делото да извърши анализ на доказателствата в тяхната цялост, като ги съпостави с други писмени доказателства; Атакуваният акт е в противоречие с: ППВС № 7/ 1965г., ППВС № 1/ 1953г., решение № 408/07.11.2011г. по гр.д.№ 1347/2010г. на ВКС, решение № 212/01.02.2012г. по гр.д.№ 1106/2010 на ВКС, решение № 315/25.10.2012г. по гр.д.№ 1189/2011г. на ВКС и решение № 94/28.03.2014г. по гр.д.№ 2623/2013 на ВКС; 2/ За задължението на въззивния съд да събере във въззивното производство доказателства, които са допустими, относими и необходими за изясняване на фактите по делото, ако тези доказателства са поискани своевременно в първоинстанционното производство, но не са били допуснати и събрани от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения и по реда на чл.266, ал.3 ГПК с въззивната жалба е поискано тяхното събиране във въззивното производство, включително събирането на част от тях; Сочи се, че въззивното решение е постановено в противоречие с: решение 92/03.04.2013г. по гр.д.№ 1147/2012г. на ВКС и решение № 556/10.01.2011г. по гр.д.№ 1019/2009 на ВКС; 3/ За допустимостта постановлението за възлагане по пътя на обжалваното да бъде частично отменено (обезсилено) – само относно част от недвижимия имот, и въпреки това проданта да не е „станала”; За допустимостта при отмяна на постановлението за възлагане (включително при „частична” отмяна) да се запази погасителният ефект за вземането на взискателя, който е бил обявен за купувач на целия недвижим имот, при това за пълния размер, съответстващ на възложения имот, включително с обезсилената част от постановлението за възлагане, и за възможността съдът, сезиран с правен спор по чл.439, ал.1 ГПК, да приеме, че постановлението за възлагане по изпълнителното дело, във връзка с което е предявен искът, не е довело до прехвърляне на собствеността на оценения и изнесен на публична продан имот, но е довело до погасяване на вземането на взискателя чрез прихващане за пълния размер на стойността на имота (включително и за „непридобитата” част от имота на длъжника); 4/ За задължението на съдебния изпълнител да изготви разпределение при условията на чл.495 ГПК, преди да издаде постановление за възлагане, когато купувач на имота е взискателят по делото, за да може с разпределението да се изясни размерът на вземането на взискателя, с който може да се прихване дължимата част от продажната цена на продавания имот; Към кой момент насрещните вземания на взискателя по изпълнителното дело срещу длъжника и задължението му като купувач да плати цената на недвижим имот стават ликвидни и с кой акт се материализират последиците на прихващането –разпределението по чл.495 ГПК или постановлението за възлагане?; Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение 139/28.06.2017 по гр.д.№ 1055/2017 на ВКС, IV г. о.; 5/ Погасява ли се вземането на взискателя, ако постановлението за възлагане на имота на взискателя бъде отменено, включително когато бъде частично отменено?; Когато за купувач на публичната продан е обявен взискателят по делото, който при условията на чл.461 ГПК е прихванал дължимата част от цената с част от вземането си, след отмяна (обезсилване) на постановлението за възлагане и отпадане на вещно-прехвърлителния ефект относно част от описания, оценен и изнесен на публична продан при обща цена имот, запазва ли се погасителния ефект по чл.461 ГПК за пълния размер на вземането, съответстващо на пълния размер на цената, по която е бил възложен имота преди постановлението да бъде обезсилено?; Когато постановлението за възлагане е отменено „частично”, но е с обща цена на възлагането, допустимо ли е въобще вземането на взискателя да остане „намалено” и с каква сума или следва да се преведе нова продан при условията на чл.497 ГПК?; Води ли до погасяване на вземането на взискателя постановление за възлагане на взискателя на недвижим имот, който (след частично обезсилване на постановлението за възлагане) няма характер на самостоятелен обект на вещни права?”. Касаторът се позовава на предпоставката по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите в сегменти № 1, 2 и 4, а по въпросите в части № 3 и 5 навежда наличие на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на осъществяването на основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Относно искането за допускане на решението до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното: От двата процесуалноправни въпроса от сегмент № 1, първият е по-широк и по същество обхваща съдържанието на втория въпрос. Въпросът е свързан с оплакванията на касатора, че въззивният съд не е обсъдил: 1/ „основния правен довод на банката, че след като постановлението за възлагане е частично обезсилено, то проданта не е станала и следва да бъде извършена отново, съгласно чл.497 ГПК“; 2/ „възражението на жалбоподателя, че когато купувач по публичната продан е взискател, преди постановлението за възлагане следва да се изготви разпределение“; 3/ съдържанието на протокола за разпределение от 07.08.2015г. на ЧСИ И. Б., от който се установява, че към момента на обявяване на взискателя за купувач, е имало присъединен взискател – „Елди Стил“ ЕООД. Във въззивната жалба са въведени следните оплаквания и доводи: Първо, дължимото ДДС по проданта през 2010г. не е преведено от ЧСИ Т. Д. по сметката на НАП и няма изготвен протокол по чл.131 ЗДДС, като на банката е върнат от ЧСИ на 09.12.2010г. внесения от нея ДДС в размер на 775 449,97 лева. Второ, на 05.02.2016г. банката е заявила отказ да плати ДДС, определен с влязлото в сила разпределение по чл.495 ГПК, както и да бъде обявена за купувач на процесните имоти, като ЧСИ И. Б. е обявила публичната продан за нестанала, поради което проданта, извършена от 12.03.2010г. до 12.04.2010г. не е приключила с възлагане на недвижимите имоти и дългът на банката е съгласно влязлото в сила разпределение. Трето, не е отчетено обстоятелството, че съставянето на постановлението за възлагане от 14.05.2010г. е извършено в грубо нарушение на реда за издаването му по ГПК, който предвижда, че когато имотът се възлага на взискателя срещу дълга, който има към него длъжникът, постановлението за възлагане се издава след влизане в сила на разпределение, извършено по реда на чл.495 ГПК, като внасянето на определената с разпределението сума е предпоставка за издаването на постановлението за възлагане. Четвърто, намира за неверен извода на първата инстанция, че към момента на приключване на публичната продан май 2010г. по изпълнителното дело е нямало други присъединени взискатели, като се поддържа, че такъв е бил „Елди Стил“ ООД. П., държава се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания. Шесто, грубото нарушаване на реда за издаване на постановлението за възлагане /преди извършване на разпределение/ води до невлизане в сила на постановлението за възлагане, което е нищожно на това основание. Видно от изложените във въззивната жалба оплаквания и възражения, невярно е твърдението, че банката, че в жалбата е навела довод, че след като постановлението за възлагане е частично обезсилено, то проданта не е станала и следва да бъде извършена отново, съгласно чл.497 ГПК. Банката е поддържала единствено, че неизвършването на разпределение, преди издаването на постановлението за възлагане, води до неговата нищожност и невлизането му в сила. Въззивната инстанция, в противовес на поддържаното от касатора, е взела предвид и е разгледала възражението на жалбоподателя, че ако купувач по публичната продан е взискател, преди постановлението за възлагане следва да се изготви разпределение, но е счела, че в настоящия случай такова не е необходимо, тъй като е налице „обявяване на взискателя за купувач на имота в публичната продан за цена, която не надхвърля вземането му“ и в този случай „предпоставките по чл. 496, ал.1 ГПК за издаване на постановление за възлагане настъпват с обявяването му за купувач на имота“. Същевременно апелативния съд е посочил, че „разпределението на предложената цена като стойност на имота, с която чрез прихващане се погасява вземането на взискателя, и сумата на дължими ДДС, е инкорпорирано в постановлението за възлагане - съответно 3 877 250,83 лева и ДДС в размер на 775 449,97 лева“. От друга страна, във връзка с възражението на банката, че към момента на обявяване на взискателя за купувач, е имало присъединен взискател – „Елди Стил“ ЕООД, въззивната инстанция е приела, че „с оглед доказателствата- събрани пред първоинстанционния съд, по делото не се доказва по надлежен ред, че в изпълнителното производство, преди обявяването на взискателя за купувач…да е имало други, надлежно присъединени взискатели“, без да обсъди съдържанието на представения с исковата молба протокол за разпределение от 07.08.2015г. на ЧСИ И. Б., в който „Елди Стил“ ЕООД е посочен като присъединен взискател към момента на обявяването на банката за купувач - 16.04.2010г., съгласно удостоверение от 12.03.2010г. на ЧСИ Г. М. с рег. № 703 на КЧСИ и район на действие БОС, за вземания за конкретно посочени суми. Съобразно обаче същия протокол за разпределение, на присъединения кредитор не се разпределят суми, поради наличието на особена привилегия в полза на банката, с оглед обезпечаване на вземането й с договорна ипотека, поради което липсата на разпределение, преди постановлението за възлагане, не би довела до ощетяване на присъединения кредитор и до промяна на изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че ако има други взискатели, целта на разпределението е единствено защита на техните интереси. С оглед изложеното, въпросите от сегмент №1 не покриват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Въпросът № 2 не може да обуслови допускането на касационното обжалване. Във въззивната инстанция касаторът е представил като доказателства по делото три документи от изпълнителното дело, с оглед доказване на факта, че към момента на обявяване на банката – взискател за купувач по публичната продан по изпълнителното дело е имало присъединен взискател, поради което постановлението за възлагане е следвало да се предхожда от разпределение. Пред първата инстанция искането на банката е за приобщаване на документацията по цялото изпълнително дело. Касаторът не е изпълнил указанията на първостепенния съд да се посочат конкретните доказателства от изпълнителното дело, които са необходими за изясняване на спора, като съдът е направил отказ да се изискат преписи от цялото изпълнително дело. С този си отказ окръжният съд не е допуснал твърдяното във въпроса процесуално нарушение, тъй като на събиране подлежат само относими за спора доказателства, каквото не е цялото съдържание на изпълнителното дело, видно и от процесуалното поведение на банката, която към въззивната жалба представя само три документа от изпълнителното дело във връзка с един единствен факт – наличието на присъединен кредитор по изпълнението, с които е могла да се снабди в първата инстанция, ако беше изпълнила указанията на съда за конкретизирането им, още повече, че банката като страна по изпълнителното дело е запозната със съдържанието му. Първи въпрос от сегмент № 3 не може да предпостави допускането на решението до касация, тъй като съдът не е изложил съображения за наличие или не на връзка между частичното обезсилване на постановлението за възлагане /и то зарази произнасяне „свръх петитум“, а не за „част от недвижимия имот“/, от една страна, и извода си, че проданта е „станала“, от друга страна, поради което не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че с постановление за възлагане може да се възложи вещното право на строеж, а ако то се трансформирало в собственост върху конкретни обекти, собствеността върху тези обекти, но не и двете едновременно, тъй като те по определение не могат да съществуват едновременно. Въпреки че има произнасяне от въззивния съд по първи въпрос от сегмент № 4, сам по себе си този въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като съдът е приел, че действителността на публичната продан, съгласно чл.496, ал.3 ГПК, може да бъде оспорвана само в случаите, когато в проданта като наддавач е участвало лице, което няма право да участва, или имотът е възложен, преди купувачът да плати, като последното задължение в случая е погасено чрез прихващане. Следва да се отбележи, че не е осъществен и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираното решение № 139/ 28.06.2017г. по гр.д. № 1055/2017г. на IV г. о. на ВКС е постановено при друга фактическа обстановка – възлагане на взискател - необезпечен кредитор на имот, предмет на публична продан, при наличие на присъединени кредитори – НАП, община и банка - ипотекарен кредитор, като полагащата се част от цената е платена на общината и обезпечения кредитор след издаване на постановлението за възлагане, въз основа на изготвен след постановлението за възлагане разпределителен протокол. Общото с настоящия случай е единствено това, че протоколът за разпределение следва по време издаването на постановлението за възлагане. В тази хипотеза ВКС е приел в решението си, че публичната продан завършва с влизане в сила на постановлението за възлагане, независимо, че предпоставка за изплащане на сумите на присъединените взискатели е извършването на разпределение. Не е направен извод от ВКС, че извършването на разпределение, след издаване на постановлението за възлагане, се отразява на действителността на постановлението за възлагане или на влизането му в сила, след като дължимите на присъединените взискатели суми са платени. В настоящия случай, дори да се приеме наличието на присъединен взискател към момента на обявяване на банката за купувач, на него не се дължи плащане с оглед привилегията на банката като ипотекарен кредитор, като няма и твърдение в противната посока. В посочената практика на ВКС не се дава разрешение на въпроса, дали при обявяване на взискател за купувач с разпределението се изяснява размера на вземането на взискателя, с което той може да прихване, ако не се дължи плащане на присъединени взискатели и ДДС, като част от цената, е внесен по сметката на ЧСИ преди издаване на постановлението за възлагане, каквато е настоящата хипотеза. Втори въпрос от сегмент № 4 относно ликвидността на насрещните вземания, предмет на прехващането, не е обусловил изхода на спора, тъй като липсват мотиви на въззивната инстанция в тази насока, доколкото доводи за това не се съдържат във въззивната жалба. Ето защо, по отношение на него липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Първи и трети въпрос от сегмент № 5 са основани на твърдение за отмяна /изцяло или частично/ на постановлението за възлагане, каквато нито си твърди, нито се доказва да е налице, доколкото постановлението за възлагане е частично обезсилено, а не отменено в частта за 155 самостоятелни обекта, поради произнасяне на ЧСИ „свръх петитум“. Видно от мотивите и на атакувания акт, вкл. и чрез препращането му по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, апелативният съд също е приел, че постановлението за възлагане е обезсилено, а не отменено в частта за 155 самостоятелни обекта. Последният /четвърти/ въпрос от сегмент № 5, не може да бъде обсъждан от настоящата инстанция, тъй като при повторното разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил с приетото от ВКС при първото касационно обжалване, че този въпрос не е въведен чрез оплакване във въззивната жалба като предмет на въззивното производство, поради което не може да предпостави изхода на спора. Въпросите от сегмент № 3 /без първи въпрос/ и втори въпрос от част № 5, могат да бъдат обобщени в едни въпрос, дали когато постановлението за възлагане е обезсилено частично за част от изнесения на публична продан имот, при обща цена на възлагането, се запазва погасителният ефект по чл.461 ГПК за пълния размер на вземането на взискателя – купувач, прихванато с размера на цената, след приспадане от нея на ДДС. Във въззивната жалба /на стр. 2-ра/ изрично е посочено, че е извършена публична продан на „ПИ 51500.21.41, ведно с правото на строеж за изграждане в горния имот на обект „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център", [населено място], м. „Бостанлъка“, а „с постановление за възлагане на недвижим имот от 14.05.2010г. на банката е възложен ПИ 51500.21.41, ведно с правото на строеж и ведно с изградените въз основа на същото самостоятелни обекти - 155 бр. апартаменти“. Видно от самото твърдение на касатора във въззивната му жалба, 155 бр. апартаменти не са били част от изнесения на публична продан имот, но са били предмет на постановлението за възлагане, ведно с правото на строеж. Както вече беше посочено, правото на строеж, след реализирането му се трансформира в собственост върху апартаментите, поради което предмет на възлагане може да бъде или терена с правото на строеж /ако последното не е реализирано/, или терена с правото на собственост върху апартаментите /ако правото на строеж е трансформирано в собственост върху изградените обекти/, но не може освен терена да се прехвърли, както правото на строеж, така и правото на собственост на изградените след упражняване на правото на строеж обекти. Следователно, не е налице твърдяното от касатора обезсилване на постановлението за част от изнесения на публична продан имот, нито такова се твърди с въззивната жалба. Трябва да се има предвид, че не може да бъде разглеждан от настоящата инстанция въпросът, дали към момента на издаване на постановлението за възлагане правото на строеж вече е било реализирано, поради което погасено, с оглед приетото от първия състав на ВКС и предвид липсата на такова оплакване във въззивната жалба и на възражение в тази насока в първата инстанция. С оглед изложеното, посочените въпроси не могат да предпоставят допускането на решението до касационно обжалване, тъй като не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, като предвид изхода на делото, на основание чл.78 ГПК, на ответната страна следва да се присъдят за настоящата инстанция разноски в размер на 65 799 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд