Определение № 624 от 15.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 110/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), срещу решение № 599 от 18.08.2022г. по в.т.д. № 266/2022г. на Апелативен съд – С., с което, като е отменено решение № 654 от 27.04.2020г. и определение от 24.11.2020г. по т.д. № 1543/2017г. на Софийски градски съд, са отхвърлени изцяло предявените при условията на евентуалност от касаторите срещу „Демине“ ЕООД, Н. В. Т. – А. и „Фининвест“ ЕООД (в несъстоятелност) искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, чл. 59, ал. 3 от ЗБН, чл. 26, ал. 3, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН и чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗБН.

Касаторите намират въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и порази необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно от въззивния съд е било прието, че е приложима редакцията на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН преди изменението от 28.11.2014г., тъй като тя е материалноправна, и че използваният термин „длъжник“ в тази редакция има предвид несъстоятелната банка. Според синдиците разпоредбата има процесуалноправен характер, доколкото урежда правото на предявяване на отменителен конститутивен иск в рамките на производството по банкова несъстоятелност, в какъвто смисъл е и систематичното тълкуване на разпоредбата. Фигурата на синдика и на кредиторите на несъстоятелността се появяват след постановяване на решение по чл. 13 от ЗБН. От този момент става възможно предявяването на отменителния иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН и това право възниква от обявяване на банката в несъстоятелност (в случая постановяване на решението от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. по описа на Софийски градски съд). Към тази дата следва да бъде извършвана преценката коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Въззивният съд неправилно е приложил по аналогия разпоредбата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ при тълкуване на термина „длъжник“ в първоначалната редакция на разпоредбата. Тя визира длъжника на несъстоятелната банка. Нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН има специален характер по отношение на общото правило за относителна недействителност на прихващанията по чл. 645, ал. 4 от ТЗ. В случая се налага тълкуване по критериите на чл. 46, ал. 1 от ЗНА на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, тъй като тя съдържа неяснота. Въззивният съд не е обсъдил всички възражения, доводи и доказателства на ищцовата страна. В частност не са разгледани параметрите на договорите за прехвърляне на вземания, както и публикациите в интернет страницата на Българската народна банка и публичните изказвания в Народното събрание, показващи, че „КТБ“АД е с отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна. Това има да неизбежна законова последица отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност. Неправилно е било прието, че знанието за неплатежоспособност трябва да бъде доказано с преки доказателства, вместо с косвени. Същевременно под „знание за неплатежоспособност“ следва да се разбира наличието на знание, което средностатистическият гражданин/дружество има като възприемане за факти и обстоятелства, които предполагат състояние на неплатежоспособност. Въззивният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по отношение на прихващане, отправено до банката и получено преди откриване на производството по несъстоятелност. Разпоредбата следва да се тълкува систематически заедно с алинея първа от същия член. Неправилно въззивният съд е счел за неприложима разпоредбата на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗБН. Налице е увреждане на масата на несъстоятелността при прихващане, извършено от длъжник на банката. Прихващането има преферентен ефект, който нарушава принципа на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН не се явява обща разпоредба спрямо чл. 59 от ЗБН, а двете норми намират приложение при различни предпоставки.

Касаторите искат да бъде допуснато касационно обжалване, въззивното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият състав се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. Какъв е характерът на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН – материалноправен или процесуалноправен, доколкото урежда правото на иск в полза на определен кръг лица?

Касаторите считат, че въззивното решение е постановено в противоречие с определение № 725 от 10.12.2019г. по ч.т.д. № 2426/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 39 от 02.07.2009г. по т.д. № 1283/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 60454 от 13.07.2021г. по т.д. № 630/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., както и въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

2. От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН – от откриване на производството по несъстоятелност на търговска банка или на един по ранен етап?

Въпросът се счита за такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

3. Допустимо ли е при тълкуването на понятието „длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията преди 28.11.2014г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 от ТЗ и съдебната практика на същия? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон? Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посочения ред на тълкуване?

Въпросът също се сочи като такъв от значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото.

4. Кой има предвид под „длъжник“ чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията преди 28.11.2014г.?

Във връзка с въпроса се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Няма посочена съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи.

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

Касаторите сочат противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222 от 06.07.2017г. по т.д. № 425/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 134 от 30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

6. Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 от ЗБН са бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото до доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане? Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН изисква ли доказване на знание с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?

Касаторите считат въззивното решение постановено в противоречие с възприетото в решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011г. на ВКС, ГК ІІІ г.о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

7. При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане? Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за значение по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН? Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност, непосредствено преди отнемане на лиценза на банката, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката?

Въпросът, според касаторите, е от знание за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

8. Под знание за неплатежоспособност на банката следва ли да се разбира знанието на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира както знанието на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката, в това число за отрицателната й капитализация?

Според касаторите въпросът е от знание за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

9. Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление за прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава реда на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН?

Въпросът се сочи като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

10. Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност?

Въпросът, според касаторите, също е от знание за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Въззивното решение се квалифицира и като очевидно неправилно.

От „Демине“ ЕООД и Н. В. Т. – А. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Отговор не е постъпил от „Фининвест“ ЕООД (в несъстоятелност), също насрещна страна в производството.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 3 от ЗБН, евентуално чл. 26, ал. 3, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН, евентуално чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗБН, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 20.06.2014г. „Корпоративна търговска банка“ АД е отправила уведомление до Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции. Обстоятелството е станало известно на обществеността чрез публикации в медиите. С решение от същия ден на Управителния съвет на БНБ (решение № 73 от 20.06.2014г.) търговската банка е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г. И двете решения са станали обществено известни чрез медиите, както и са били обявени в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014г. Вписани в търговския регистър са били и Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и Решение № 104 от 15.08.2014г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите. Същевременно от квесторите на банката са започнали действия за установяване текущото й състояние и с Решение № 94 от 31.07.2014г. на Управителния съвет на БНБ е бил приет докладът за текущото състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014г. в изпълнение на изискването по чл. 121 от ЗКИ. Допълнително са били изпълнени и предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014г. - на дружествата „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“ ООД са били възложени първоначално частична (на 25.06.2014г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД. За тези действия обществеността също е била уведомена чрез медиите. С Решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в търговския регистър, действията на квесторите са били обобщени. За приключване на цялостната оценка на активите е бил определен срок до 20.10.2014г., а след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014г. квесторите е трябвало да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. Със същото решение е бил продължен срокът на специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Докладът на „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“ ООД е бил внесен в БНБ на 20.10.2014г. от квесторите (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми). Той е бил публично оповестен и е станал достояние на обществеността чрез медиите. Касаело се е за анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., с основен извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева. С Решение № 133 от 21.10.2014г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, отново е било указано на квесторите в срок до 31.10.2014г. да предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г. На 27.10.2014г. в Народното събрание е бил внесен доклад “Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ“В. ЕАД“ от името на Управителния съвет на Българската народна банка“. В доклада е било посочено, че на основа на данните от анализа, оценката и заключението на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква „КТБ“АД да отчете пред Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. След получаване на финансовите и надзорните отчети следва законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. В доклада е било изложено още, че други решения и действия ще бъдат възможни единствено ако Народното събрание намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. На 31.10.2014г. от народните представители е била отхвърлена възможността за законодателно изменение за оздравяване на банка с отрицателен капитал. На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. – Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. С Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД е била отнета. За решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014г., след вземането му, а на следващия ден – 07.11.2014г., решението е било обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД.

Също съгласно въззивното решение, с решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. От въззивния съд е било прието, че това е най-ранната дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй като констатациите за финансово-икономическото състояние на банката макар да са към 30.09.2014г., се потвърждават като такива и към 30.06.2014г., а след 20.06.2014г., когато банката е била поставена под особен надзор от БНБ, банката не е извършвала дейност.

„Фининвест“ ЕООД е било длъжник на „Корпоративна търговска банка“ АД с изпълняеми парични задължения по Договор за банков кредит от 25.11.2009г. След последователно предоговаряне на погасителния план страните по договора са се съгласили, че задълженията по кредита следва да бъдат погасени в срок до 10.04.2014г „Демине“ ЕООД и Н. В. Т. – А. са имали наличности по банкови сметки при банката (съответно IBAN BG24 KORP 9220 1142 6436 01, IBAN BG38 KORP 9220 2142 6436 06, IBAN BG65 KORP 9220 2142 6436 05 и IBAN BG26 KORP 9220 4100 1724 01). След встъпване в задълженията на кредитополучателя по Договора за банков кредит от 25.11.2009г., „Фининвест“ ЕООД е уведомило назначените към този момент квестори на банката за прихващане вземанията на солидарно отговорните длъжници към банката (уведомления за прихващане с вх. № 9597/21.10.2014г. и с вх. № 11185/06.11.2014г.).

С оглед тези възприети фактически обстоятелства въззивният съд е счел предявените искове неоснователни.

Според изложеното във въззивното решение спорните прихващания са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (§ 9 от ЗИДЗДБ на РБ за 2014г., обн. ДВ, бр. 98 от 28.11.2014г.), като на разпоредбата не е била придадена обратна сила и е приложима първоначалната й редакция. Съгласно тази редакция недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника (банка) след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Нормата е ясна и изцяло възпроизвежда правилото на чл. 645, ал. 4 от ТЗ. Процесните прихващания не са извършени от длъжника – банка и по отношение на тях не е налице фактическият състав на чл. 59, ал. 5 от ЗБН за прогласяване на относителна недействителност. Датата, на която е открито производството по несъстоятелност по отношение на банката е единствено от значение за теченето на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН. Действително с § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., допълнен ДВ, бр. 33/2019г.) законодателят изрично е предвидил, че чл. 59, ал. 5 от ЗБН се прилага от 20.06.2014г., но нормата е обявена за противоконституционна с решение № 8 от 27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на Конституционния съд. Така тя не може да бъде прилагана в настоящото висящо съдебно производство, съгласно разясненията в решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд.

За неоснователен е бил приет и искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Според въззивния съд извършените прихващания предхождат датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност по чл. 36, ал. 2 от ЗКИ. Така предвидената в чл. 59, ал. 4 от ЗБН необорима презумпция за знание на извършилия прихващанията кредитор за настъпване на неплатежоспособността на банката не е налице. Предпоставките за издаването от УС на БНБ на решение за поставяне на банката под специален надзор са различни от състоянието на неплатежоспособност и издаденото решение № 73 на УС на БНБ по протокол от 206.2014г. и известността му на ответниците не обосновава извод за тяхна недобросъвестност. Това решение сочи само на вероятност за състояние на неплатежоспособност, но не и за наличие на такова. Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ (редакция преди изм. ДВ, бр. 62 от 2015г.) преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лицензията за банкова дейност. Именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Субективният елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, което в случая не е направено.

Относно иска по чл. 26, ал. 3, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН във въззивното решение е прието, че в конкретната хипотеза на делото тези разпоредби не намират приложение. Датите на отправените изявления за прихващане са преди датата на отриването на производство по несъстоятелност на банката (уведомленията са били отправени до квесторите). Поради това липсата на нотариална заверка на подписите в изявленията за прихващане не рефлектира върху валидността им.

Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 3, ал. 3, ал. 2 от ЗБН е обосновано във въззивното решение основно с това, че тази норма не намира приложение при осъществени прихващания от длъжник на банката. Разпоредбата е относно нищожност на действия и сделки на банката и не може да се тълкува разширително.

С оглед тези установени обстоятелства, няма основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси.

Вторият, третият, шестият и седмият от въпросите не могат да бъдат определени като такива от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпроси, част от правния спор и обусловили правните изводи на въззивния съд. Вторият въпрос относно това от кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН е без значение за изхода на делото, тъй като от въззивния съд не е отричана процесуалноправната легитимация на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) да предявят такъв иск и той е разгледан и решен по същество. Само при прекратяване на производството такъв въпрос би бил от значение. Третият въпрос е предпоставен от твърдението, че тълкуването от въззивния съд на понятието „длъжник“ в приетата като приложима първоначална редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е поради прилагането по аналогия на закона (разпоредбата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ) и че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е неясна. Според въззивното решение обаче тази норма е ясна и недвусмислено сочи, че относително недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника (който по специалния ЗБН е банка). Единствено е допълнено, че разпоредбата (в първоначалната си редакция) възпроизвежда правилото на чл. 645, ал. 4 от ТЗ, то тази разпоредба не е прилагана по аналогия. Шестият въпрос е относно правилата за доказване в хипотезата на предявен иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Въззивният съд обаче не е възприемал нещо различно от това, което самите касатори считат като приложимо правило в случая – че е възможно знанието да бъде доказано с косвени доказателства, съответно с поредица от установени косвени факти и доказателства. Искът е отхвърлен, тъй като е прието, че установяването на знанието за неплатежоспособност в хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН е в доказателствена тежест на ищците, но те не са представили никакви доказателства. Седмият поставен въпрос също не е от значение за изхода на делото, тъй като е основан на невярното твърдение, че в случая е имало прехвърляне на вземания (договори за цесия), сключени между „Демине“ ЕООД и Н. В. Т. – А., от една страна, и „Фининвест“ ЕООД, от друга. Това не отговаря на обстоятелствата по делото, възприети във въззивното решение. Касаело се е за встъпване на „Демине“ ЕООД и Н. В. Т. – А. в дълга на „Фининвест“ ЕООД по Договора за банков кредит от 25.11.2009г., сключен между това дружество и банката.

Първият поставен въпрос е от значение за изхода на делото, доколкото в хода но производството касаторите са поддържали, че нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН има процесуалноправен характер (че се касае за възникнало с откриване на производството по несъстоятелност право на синдиците да се иска обявяване на прихващанията за недействителни), при което е приложима редакцията на разпоредбата в действалата й тогава редакция, а въззивният съд е възприел приложимост на редакцията, действала към момента, в който компенсационните изявления на длъжника „Фининвест“ ЕООД са достигнали квесторите на банката.

Във връзка с въпроса не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК. Въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебните актове на съставите на Върховния касационен съд, на които се позовава касаторът (решение № 39 от 02.07.2009г. по т.д. № 1283/2018г. на ВКС, ТК, І т.о. е изолирано). Второто посочено основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Напротив, съществува каузална практика на Върховния касационен съд, съдържаща отговор на въпроса и тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, е съобразена от въззивния съд – решение № 60148 от 11.01.2022г. по т.д. № 679/2020г. на ВКС, ТК, V т.о., решение № 60165 от 12.01.2022г. по т.д. № 1372/2018г. на ВКС, ТК, V т.о., решение № 60150 от 02.02.2022г. по т.д. № 2320/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Компенсацията е материалноправен институт, предпоставките за възникване и надлежното упражняване на това право се регламентират от материалния закон, което е и относно нормите, които уреждат недействителността на компенсаторните изявления. Приложим е законът, действащ към момента на извършване на прихващането. Поради действието на правните норми относно недействителността на компенсаторните изявления по чл. 59 от ЗБН по време и връзката на тези норми с правото на синдиците, при условията на процесуална субституция, да предявят иск за прогласяването на недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността, е без значение, че производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е било открито след влизане в сила на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в новата й редакция. Правото на иск на синдиците се предпоставя от недействителността на компенсаторните изявления, така както тази недействителност е уредена в приложимата по делото редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (преди изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.), която норма е материалноправна.

Същото е по отношение четвъртия, осмия, деветия и десетия формулирани материалноправни въпроси, съдържащи питане съответно кой е „длъжник“ по смисъла на първоначалната редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН; какво се разбира под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН; попада ли изявление за прихващане на длъжник на банката в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН и приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност. Въпросите са от знание за изхода на делото, но не е удовлетворен критерият по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, споделяна от настоящия съдебен състав, „длъжник в несъстоятелност“ по смисъла на ЗБН е винаги банка, с оглед на което относносително недействителни до влизане в сила на измененията от 2014г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността (решение № 93 от 19.07.2022г. по т.д. № 990/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ (редакция преди изм. ДВ, бр. 62 от 2015г.) преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лицензията за банкова дейност, в какъвто смисъл е разрешението, дадено в решение № 51 от 21.07.2020г. по т.д. № 3109/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 59 от 10.08.2020г. по т.д. № 1920/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 161 от 17.12.2020г. по т.д. № 3089/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и договорите, визирани в чл. 3, ал. 2 от ЗБН (решение № 239 от 15.05.2018г. по т.д. № 986/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.), както и спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност, са приложими общите разпоредби на ЗЗД относно прихващанията, но не и специалното изискване на чл. 59, ал. 2 от ЗБН относно формата на компенсационното изявление, изведимо от посочената съдебна практика на ВКС, съгласно която такова изискване относно формата на изявленията за прихващане не е поставяно. В този смисъл са и изводите на въззивния съд в решението му. Във връзка с четвъртия въпрос от касаторите се сочи допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, но липсва посочена съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи.

Петият въпрос на касаторите относно процесуалното задължение на въззивния съд да обсъди всички наведени доводи и твърдения, както и да съобрази събраните по делото доказателства, в контекста на заявеното в касационната жалба оплакване, че това не е било направено, е въпрос от значение за изхода на делото.

Не е налице поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касаторите съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в същия смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно тази практика въззивната инстанция изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, включително при действащия ГПК, уреждащ второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване; въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая, противно на оплакванията на касаторите във въззивната жалба, въззивният съд подробно е изложил обстоятелствата относно съдържанието на публикациите в интернет страницата на Българската народна банка и публичните изказвания в Народното събрание. Това обаче е било с оглед възприетото тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН и предвиденото в нея „знание за неплатежоспособност“. От въззивния съд не са разглеждани параметри на договори за прехвърляне на вземания, сключени между ответниците „Демине“ ЕООД, Н. В. Т. – А. и „Фининвест“ ЕООД, защото по делото такива обстоятелства не е имало.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – С..

От името на „Демине“ ЕООД и Н. В. Т. – А. е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат. Разноски установява физическото лице – 4 000 лева, платени по договор за правна защита и съдействие от 04.11.2022г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

На основание чл. 62, ал. 2 от ЗБН от „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) е дължима държавна такса по подадената касационна жалба в размера по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 30 лева, която сума да се събере от масата на несъстоятелността

Воден от горното съдът