Определение № 2683 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ГЕС Трейдинг“ЕООД срещу решение №.264/15.09.22 по г.д.№.326/22 на ОС Перник, с което е потвърдено решение №.34/11.03.22 по г.д.№.531/21 на РС Перник за осъждане на касатора да плати на Ф. И. М. и В. В. В. на основание чл.200 КТ по 70000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.09.19 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Ответните страни Ф. И. М. и В. В. В. оспорват жалбата; претендират разноски при условията на чл.38 ЗА. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че: ответното дружество и В. И., син на ищците, са били обвързани от трудово правоотношение; вследствие на настъпила на 20.09.18г. трудова злополука последният е починал; налице е влязла в сила присъда, с която управителят и собственик на дружеството А. Т. е призната за виновна в това, че на горната дата „е причинила смъртта на В.И. поради немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност /цех с пресевна инсталация за сортиране и пакетиране на въглищен прах от антрацитни въглища, предназначен за металургията/, като не е осигурила провеждане на инструктаж по безопасност и здраве на работното място на В.И. и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд съгласно чл.10 ал.3 т.1 и чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредба №.РД-07- 2/16.12.09 за условия и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не притежава досие с техническа и проектна документация на инсталацията за пресяване на въглища в нарушение на чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №.7/23.09.99 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, не е извършвала периодични проверки на работното оборудване, изложено на въздействия, които могат да причинят влошаване на състоянието му и в резултат да доведат до опасни ситуации, и при необходимост периодични изпитания за гарантиране на безопасната му работа съгласно чл.168а ал.1 т.5 КТ, като не е осигурила на работника указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, вкл. запознаване с правилата на вътрешния трудов ред и правилата за здравословни и безопасни условия на труд“ - която присъда е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При тези обстоятелства въззивната инстанция е намерила, че трудовата злополука е настъпила при грубо нарушаване на трудовото законодателство от работодателя. Позовала се е на постоянната съдебна практика, съгласно която след като не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност на работника; такава не може да има, ако работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата на безопасна работа и довела до настъпване на трудовата злополука; тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване /реш.№.157/24.06.14 по г.д. №.6210/13, Ill ГО/. Посочила е, че превенцията на риска от трудовата злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща; надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници /реш. №.178/2.01.19 по г.д.№.4579/17, III ГО/. При това положение възражението за съпричиняване поради груба небрежност е намерено за неоснователно. От друга страна, при отчитане на младата възраст на пострадалия /38г./, който е бил в разцвета на силите си, нормалните отношения, които е поддържал с родителите си, братята и сестрите си, с които живеел в едно домакинство допреди преместването му в района на Р. /били задружно семейство, родителите поддържали връзка с детето си и след изнасянето му от съвместно обитаваното жилище/, тежкото и с голяма болка преживяване на загубата, постепенното възвръщане към нормалния начин на живот, липсата на установяване на твърдените прояви на посттравматичен стрес /нарушаване на съня и отчужденост, тревожност, тежки депресивни и агресивни състояния, затвореност и неконтактност, избягване на срещи с други лица, в това число роднини/, обществено икономическите отношения, е прието, че размерът, който би могъл да обезщети така претърпените вреди, следва да се фиксира на по 70000лв. за всеки ищец. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроси, „свързани с преценката за наличие на проявена груба небрежност от страна на пострадалия и за преценката при определяне на справедливо обезщетение при наличие на данни за груба небрежност от страна на пострадалия“; сочи практика /реш.№.79/27.02.12 по г.д.№.673811, IV ГО, реш.№.249830.06.16 по г.д.№.236/16 на ОС Русе, реш.№.308/17.12.12 по г.д.№.304812, III ГО, реш.№.1946/17.11.14 по г.д.№.2020/14, ОС Пловдив, ППВС 4/68/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Във връзка с първия въпрос се цитира практика, съгласно която грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне; такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа; именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки. Това, което е приела, е че злополуката е станала изцяло по вина на работодателя, респективно не е приела, че е налице поведение на работника, което да е в причинна връзка с настъпването на вредата и да съставлява съпричиняване, респективно груба небрежност. Само за пълнота следва да се посочи, че установяването на последните е в тежест на ответника /чл.154 ГПК/, който не сочи такива доказателства /видно от СТЕ причините и механизмът за настъпване на злополуката са изместване от работното положение на улея на инсталацията за пресяване на въглища вследствие скъсване на окачването му и изсипване на маса от въглища от непресятата фракция върху работника, който, извършвайки дейности по напълване на бигбегове по ръчен способ /с лопата/ с въглища от непресятата фракция, се намира в непосредствена, опасна близост до улея на инсталацията/, като дори самите му възражения за съпричиняване, направени в отговора на исковата молба, не съдържат конкретизация на действия на пострадалия, които да са довели до причиняване на вредоносния резултат. Същевременно налице е изрична практика на ВКС /реш.№.60/05.03.14 по г.д.№.5074/13, IV ГО, реш. №.977/14.01.10 по г.д.№.298/09, IV ГО/, съгласно която когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, не може да се приеме наличие на груба небрежност от страна на работника; когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му; при доказателства, че трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с технически необезопасена ма ш ина и без да е проведен точен инструктаж за правилата за безопасност при работа с машината, настъпването на злополуката не е резултат от проявена от работника груба небрежност. Такава е и разглежданата хипотеза, в която с влязла в сила присъда на наказателен съд, задължителна за гражданския съгласно чл.300 ГПК, е признато, че вина за настъпване на злополуката носи управителката и собственик на ответното дружество, предвид немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, неосигуряване на инструктаж и обучение на работника по правилата за безопасни и здравословни условия на труд, непритежаване на досие с техническа и проектна документация, неизвършване на периодични проверки на работното оборудване и при необходимост периодични изпитания за гарантиране на безопасната работа, неосигуряване на указания за начина и реда за изпълнение на трудовите задължения, като няма твърдения и доказателства, че от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени действия на работника могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. При това положение не е установен принос на пострадалия и проявена груба небрежност във връзка с настъпването на злополуката, които биха могли да обосноват прилагане на разпоредбата на чл.201 КТ, респективно не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната /ППВС 4/68/ във връзка с втория въпрос, обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД/; в ППВС 4/68 са определени критериите за понятието "справедливост"; постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; такива обстоятелства при причинена смърт са характерът на уреждането, възрастта на увредения, общественото му положение, отношения между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, и др. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. Той не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение; отчел е както обстоятелства, които влияят в посоча увеличаването му /напр. младата възраст на пострадалия, добрите отношения в семейството, начина, по който е понесена загубата/, така и такива, които обосновават намаляването му /напр. липсата на установяване на твърдените прояви на посттравматичен стрес - нарушаване на съня и отчужденост, тревожност, тежки депресивни и агресивни състояния, затвореност и неконтактност, избягване на срещи с други лица, в това число роднини/. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от жалбоподателя задължителна практика на ВКС и не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдените хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора и на основание чл.38 ЗА вр. с чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на пълномощника ищците адв.Н. Д. следва да се присъдят 9375лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,