Определение № 4652 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 790/2024 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 11.09.2023г. по гр.д.№1856/2023г. на ОС Пловдив в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – „Айгер инжинеринг“ ООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. Излага съображения и за неправилност на въззивното решение. Ответникът - И. В. Д., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационна жалба. От същият е подадена и насрещтна касационна жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като е: признато за незаконно и е отменено уволнението на И. В. Д., извършено със заповед № 1756/05.10.2022 г.; възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „Старши оператор ЦПУ“ в отдел „Машини с цифрово и програмно управление“ в ответното дружество и е осъдил ответното дружество „Айгер Инженеринг“ ООД, да заплати на И. В. Д. на основание чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 597, 58 лв. /петстотин деветдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 18.11.2022 г., до окончателното изплащане. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение № 1868/27.04.2023г. по гр.д.№ 16755/2022г. на ПдРС, VІІІ гр.с., в частта, с която е призната за недействителна клаузата по чл. 4, б. „Ц“ от сключен междустраните- „Айгер инженеринг“ООД, в качеството му на работодател, и И. В. Д., в качеството му на работник, договор за повишаване на квалификацията от05.03.2021г., е отхвърлил предявения от И. В. Д. иск по чл.74 КТ против „Айгер инженеринг“ООД за признаване за недействителна на клаузата по чл. 4, б. „Ц“ отсключен между страните договор за повишаване на квалификацията от 05.03.2021г. В тази си част решението като необжалвано е влязло в сила Установено е, че по силата на сключения между страните трудов договор № 56/22.03.2021г. жалбоподателят е работил в „Айгер инженеринг“ООД на длъжността „Старши оператормашини ЦПУ“ в Отдел „Машини с цифрово програмно управление“. Със Заповед №1756/05.10.2022г. трудовото правоотношение е прекратено на основаниечл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.7 КТ / други тежки нарушения на трудоватадисциплина/, с налагането на дисциплинарно наказание „Уволнение“. В заповедта е посочено, че И. Д. е извършил без уважителна причина тежко нарушение натрудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване и непокриване на редовна сесия презвремето от 04.07.2022г. до 10.07.2022г. на обучение 321 TRN, пролетно- летен инструктажпо ЗБУТ, завършващо с тест 321 TEST и поправителна сесия за времето от 11.07.2022г. до12.07.2022г. на обучение 321 TRN, пролетно-летен инструктаж по ЗБУТ, завършващо с тест321 TEST. Посочено е също така, че неявяването на посочените инструктажи съставлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като застрашава живота и здравето наработника и е в разрез със ЗЗБУТ и КТ, като по- конкретно работникът е нарушилразпоредбите на чл.126, т.5, т.6 и т.13 от КТ, чл.281, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.33 от ЗЗБУТ ичл.34, ал.1, т.5 от ЗЗБУТ. Преди налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение“, с искане от 13.07.2022г., връчено на въззиваемия на 14.07.2023г., работодателят е поискал отнего в тридневен срок да представи писмени обяснения относно това, защо не се е явил напосочените сесии. Обяснения не са представени. Съдът е посочил, че съгласно чл.126, т.5 и т.6 КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен да спазва техническите и технологическите правила и правилата заздравословни и безопасни условия на труд, но тези текстове не сочат на нарушение на трудовата дисциплина, описани в в Заповед № 1756/05.10.2022г., тъй като неявяването на обучение не съставлява нарушение нито на технологичните правла, нито на правилата за безопасност на труда. Съдът е посичил, че съгласно чл.33 от ЗЗБУТ, всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето ибезопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати отнеговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, но по делото не са налице никакви данни за това ищецът да не е изпълнявал тези свои задължения, като е допуснал трудова злополука или е създал пряк риск за настъпването на такава. Съдът е приеил, че описаното в заповедта нарушение се изразява в неявяването на инструктаж по ЗБУТ, а не в нарушение на съответните правила, като е допуснато нарушение единствено на разпоредбата на чл.34, ал.1, т.5 от ЗЗБУТ, предвиждаща задължение за работниците и служителите да съдействат на работодателя, на съответните длъжностни лица и/или на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа при изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи. Съдът е посочил, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, инструктажите по безопасност и здраве при работа са: 1. начален; 2. на работното място; 3. периодичен; 4. ежедневен; 5. извънреден. Взета е предвид разпоредбата на чл.2, ал.2 от наредбата, според която работодателят писмено определя: 1. видовете обучения и инструктажи; 2. лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани; 3. програма за провеждане на обучението и/или инструктажа; 4. лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа, но по делото не са налице доказателства относно вида и съдържанието на обучение 321 TRN, пролетно- летен инструктаж по ЗБУТ, завършващо с тест 321 TEST. Прието е, че видно от протоколите на л.94 и 95 по първоинстанционното дело, ищецът е преминал успешно първоначален инструктаж по правила за безопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 волта и правила за безопасна работа с първа група кари и след това той е допуснат до работа и е изпълнявал трудовите си задължения. Съдът е изложил съображения и за това, че съгласно чл.4 от горепосочената наредба, обучението и инструктажът по безопасност и здраве при работа следва да се провеждат в работно време, а датите девети и десети юли 2022г., попадащи в периода на обучение от 04.07.2022г. до 10.07.2022г., са в събота и неделя. При определяне на вида дисциплинарно наказание, което да бъде наложено на ищеца за неявяването му на редовна и поправителна сесии на обучение и инструктаж по ЗБУТ през месец юли 2022г., това негово нарушение е възприето като особено тежко, след констатирането му 13.07.2022г., но ищецът е бил допускан на работа, без да бъдат предприети никакви мерки за това пропуснатото обучение да бъде наваксано, а наказанието му е наложено едва на 05.10.2022г При тези данни съдът е приел, че близо три месеца работодателят не е предприел нищо във връзка с констатираното нарушение, поради коетое не е спазил и разпоредбата на чл. 194, ал.1 КТ, съгласно която, дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от 1 година от извършването му. В случая съдът е счел, че е приложим двумесечния срок от откриване на нарушението, който е изтекъл най- късно на 14.09.2022г. и тъй като срокът е преклузивен, то за спазването му съдът следи служебно / в този смисъл са и мотивите към Решение № 420 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2619/2004 г., IV г. о., ГК, Решение № 432 от 25.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 795/2001 г., III г. о. и др./. С оглед на всички тези съображения съдът е уважил предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1-3 КТ. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите: при преценката по чл. 189, ал.1 КТ за съответствието на тежестта на нарушението с наложеното наказание, трябва ли съдът да отчете и възможните, но ненастъпили неблагоприятни последици от нарушението и допустимо ли е въззивният съд да се произнася по порици на уволнението, които не са били въведени в проицеса от страните, да извежда сам служебно тези пороци и да изгражда сам изводи за факти по тях, по които не е имало спор. Поддържа, че са налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно-основание по чл.280, ал.2 ГПК. Позовава се на практика на |ВКС. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основание. В практиката на ВКС, цитирана и от жалбоподателя, се приема, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение. При преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. В случая не е налице отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства имащи отношение към процесното дисциплинарно нарушение. Посочено е, че въпреки установяване на нарушението/неявяване на периодично обучение и инструктаж за безопасни условия на труд/ работникът е бил допускан до работното си място от страна на работодателя. В цитираното от жалбоподателя решение по гр.д. № 2470/2019 г. на IV – г.о. е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта само в обжалваната му част. Същевременно по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Последното правило е израз на общото такова, че предмета на спора се определя от страните. Съдът не може да се произнася нито по отношение на ненаведени от страните факти, твърдения и възражения, нито по отношение на обстоятелствата, за които между страните не съществува спор. За това при въззивното обжалване съдът може да извършва проверка на първоинстанционното решение само в рамките на посочените от жалбоподателя оплаквания за неправилност и то само в частта му, обхваната от тези оплаквания. От посоченото е налице изключение, установено с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС съгласно което при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивният съд в случая е приел като допълнително основание за незаконосъобразност на уволнението и нарушаване на императивната материално – правна норма на чл. 194, ал.1 КТ, в който е регламентиран срок за налагане на дисциплинарното наказание. В практиката се приема, че дисциплинарното наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението, макар и да не е изтекъл едногодишния от извършването му, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд. В случая следва да се има предвид и обстоятелството, че водещият мотив на въззивният съд за да признае уволнението за незаконно е установената липса на тежки нарушения на трудовата дисциплина, а не само изтичането на двумесечния срик по чл.194 КТ. Решението не е очевидно неправилно. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК насрещтната касационна жалба на И. Д. следва да се остави без разглеждане, тъй като няма да бъде разгледана по същество касационната жалба. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 800 лева. Предвид изложените съображения, съдът