Определение № 5433 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1029/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. Н. и С. Д. Н., против решение № 1089 от 24.10.2024 г. по гр. дело № 266/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 5009/2022 г. по описа на Варненски районен съд по извършване на съдебна делба в частта относно уравняването на дяловете между съделителите. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Извеждат касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с неразглеждане на оплакване по неприемане от делбения съд на искания по сметки поради нередовност на претендирани подобрения и необоснованост на изводите на въззивния съд в решението относно невъзприемането на допуснатата в производството пред него повторна оценителна експертиза с определена пазарна стойност на имота от 77971 лева. Искат отмяна на решението в тази част. Претендират разноски. Обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с посочване на допълнителните основания, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, при формулиране на въпроса дали трябва да се уточнят точните дати на подобренията и достатъчно ли е да се посочи само период, и при липсата на друг въпрос по изложените доводи от касаторите относно мотивите на въззивния съд при обсъждане на експертните заключения и изведения с тях извод относно пазарната стойност на делбения имот. Ответникът по касационната жалба Д. А. Д. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подала отговор, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Производството е по делба във фазата по извършването й. С влязло в сила решение е допусната съдебна делба между Д. Д., С. Н. и Д. Н. при дялове 1/2 идеална част за съделителя Д. Д. и по 1/4 идеална част за другите двама съделители на недвижим имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в сграда с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект на собственост в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], със застроена площ от 46.57 кв.м. Съсобствеността между съделителите е възникнала въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя А. Н., починал на 13.11.2017 г. и чиито наследници по закон са неговите деца от предходния му брак - С. Н. и Д. Д., детето му от втория брак и преживяла съпруга – Д. Н. и С. Н. (ответници по иска за делба и сега касатори). Имотът е придобит от наследодателя въз основа на договор за покупко-продажба от 13.06.1986 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, като след смъртта му придобитата по наследяване 1/4 идеална част от сина му С. Н. е прехвърлена на неговата сестра Д. Д. с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2019 г., сключен от нея след прекратяване на брака й. При разглеждане на делото във втората фаза на съдебната делба съделителите Д. Н. и С. Н. в първото заседание по делото на 28.03.2023 г. са направили искане делбата на неподоляемия по експертното заключение от 29.05.2023 г. жилищен имот да бъде извършена чрез поставянето им дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и са предявили искания за сметки за извършени от тях подобрения в имота. Последните поради неотстраняване на констатирани от делбения съд нередовности относно момента на тяхното извършване и по вид не са приети за разглеждане в делбеното производството с определение, постановено при разглеждане на делото в открито заседание на 26.09.2023 г. с участие на представители на страните. Наличието на предпоставките, при които е допустимо поставянето на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, не е оспорено от съделителя Д. Д., като от нея е направено изрично възражение по редовността на исканията за сметки. Съобразявайки разясненията по ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за приложимост на този способ за извършване на съдебната делба при възникнала от наследяване съсобственост и неподеляемостта на делбения жилищен имот с пазарна стойност в размер на 100 240 лева (по експертно заключение), първоинстанционния съд е постановил делбата му да бъде извършена чрез възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на съделителите С. Н. и Д. Н. при равни права. Същите са осъдени да заплатят на съделителя Д. Д. за уравнение на дела й по 25 060 лева, заедно със законната лихва, в срок до шест месеца от влизане в сила на решението. Въззивното производство е образувано по жалба на съделителите Д. Н. и С. Н. против решението в частта относно уравняването на дяловете между съделителите. Пред въззивната инстанция са наведени оплаквания за неприемането за разглеждане от делбения съд на искания за сметки поради неправилно приета нередовност на същите и за нарушения на съдопроизводствените правила с недопускане на своевременно поискана от тях повторна експертиза относно пазарната стойност на делбения имот. При насрочване на делото за разглеждане в открито заседание с определението по чл. 267, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че оплакването относно исканията за сметки, за разглеждането на които първоинстанционният съд се е произнесъл с протоколно определение, не предпоставят обжалване на решението относно начина на извършване на делбата, респективно дължимите при прилагането му суми за уравнение, предмет на въззивното обжалване, като е оставил без уважение доказателствените искания за експертизи и свидетели. При разглеждане на делото в открито заседание, съобразявайки наведените оплаквания за стойността на делбения имот и момента на изготвяне на експертното заключение пред първоинстанционния съд, на основание чл. 253 ГПК, въззивният съд е допуснал повторна експертиза за определяне на пазарната му стойност, заключението по което е прието в открито заседание на 27.06.2024 г. при извод относно пазарна стойност на имота в размер на 77 971 лева. Експертното заключение като неправилно е оспорено от съделителя Д. Д. и поискана нова експертиза, която е допусната от въззивния съд в състав от три вещи лица. В изготвеното от тях и прието в открито заседание на 03.10.2024 г. експертно заключение е определена пазарна стойност на делбения имот в размер на 112 986 лева. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част относно присъдените суми от по 25 060 лева за уравнение на дела на съделителя Д. Д., въззивният съд е приел за установена пазарна стойност на делбения жилищен имот тази по заключението на тричленната оценителна експертиза, но предвид забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК за влошаване на положението на жалбоподателите при липса на жалба от другата страна, е съобразил изхода по спора в обжалваната част на първоинстанционното решение. За възприемането на тази стойност въззивният съд е обсъдил и анализирал направените от експертите констатации и използвани методи за оценка по всички приети в делбеното производство експертни заключения. Не е възприел заключението на първоначалната оценителна експертиза, поради изминалия период от време за определяне на стойността на делбения имот, и динамиката на пазарната стойност на имотите в [населено място], а това на повторната експертиза заради оценяването на жилището като изградено с панелна конструкция при конструкция ЕПК (едноплощен кофраж) на делбения жилищен имот и използване на сравнителни аналози с непосочване на техните източници, които да позволяват тяхната проверка и които поставят под съмнение правилността на дадения с експертизата извод, включително и при тенденцията за увеличаване на цените на имотите, макар и при сравнителна стабилност на същите в отдалечени квартали на града и високи жилищни блокове. Възприел е за достоверен изводът на тричленната оценителна експертиза, изведен от направените от експертите, притежаващи нужната компетентност, фактически констатации въз основа на приложения сравнителен метод на оценяване и съпоставими с делбения имот офертни цени, съобразени с местоположението му, отдалеченост от обществен транспорт, етажност и липсата на обновяване на същия, макар и добре поддържан, и отразяващи обективното пазарно състояние на същия. Изложил е за дължимо от съделителите Д. Н. и С. Н. на съделителя Д. Д. уравнение за дела от 1/2 идеална част от имота, съответстваща на половината от действителната му пазарна стойност – 112 986 лева, но предвид забраната на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част. При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касаторите основания за допускането му до касационно обжалване не са налице. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС; актовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Формулираният в изложението към касационната жалба въпрос относно преценката за редовност на искания за сметки по чл. 346 ГПК не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на въззивния съд относно дължимото уравнение при приложения способ по чл. 349, ал. 2 ГПК за извършването на делбата на неподоляемото жилище, предмет на производството пред въззивната инстанция, поради което този (и единствено формулиран) въпрос не осъществява общото основание за допускане на въззивното решение до касационното обжалване. Исканията по сметки имат значението на самостоятелна искова претенция в делбеното производство (арг. и от чл. 351 ГПК) и когато те не са включени в предмета му, в която насока в случая е и определението по чл. 267, ал. 1 ГПК на въззивния съд, при пренасянето му по въззивна жалба пред въззивната инстанция, непосредствена цел на производството пред която е повторното разрешаване на материалноправния спор, същият не може да ги разглежда за първи път, а се произнася по пренесения пред него спор с въззивното обжалване на първоинстанционното решение. Липсата по изложените съображения на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК по този въпрос прави ненужно разглеждането на формално наведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. На се налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по доводите в изложението към касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на експертните заключения и необоснованост на изводите на въззивния съд относно възприетата от него действителна пазарна стойност на делбения жилищен имот. При така изложените доводи липсва ясно и точно формулиран правен въпрос от касаторите по смисъла на цитираното по-горе тълкувателно решение, който да е от значение за изхода по конкретното и да е обусловил правните изводи на съда. Доводите за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите в решението при обсъждане и преценка на експертните заключения са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия по селектиране на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК, ако във връзка с тях не е формулиран конкретен правен въпрос, обуславящ изводите на съда, в рамките на който касационната инстанция да осъществи проверка за допустимост на обжалването. В същото време касационният съд няма правомощието да изведе сам правен въпрос въз основа на оплакванията в касационната жалба, ако такъв въпрос не е формулиран от касаторите, а евентуално би могъл само да конкретизира поставен правен въпрос. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по спора е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се обсъждат допълнителните основания за това. За пълнота на изложението касационната инстанция следва да отбележи, че обжалваното въззивно решение не противоречи на установената практика на ВКС по чл. 290 ГПК, свързана със задълженията на съда при преценката на заключенията на вещите лица, както и тази при наличието на противоречиви експертни заключения (решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 129 от 08.11.2017 г. по гр. дело № 60344/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 60250/09.12.2021 г. по гр. дело № 809/2021 г. на ВКС, III г. о., и други). Според тази практика преценката на заключенията на вещите лица следва винаги да е мотивирана. Заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице дори и страната да не е направила възражение срещу него (чл. 202 ГПК), но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и неговото съответствие с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти, респективно защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано. Същото се отнася и за противоречивите експертни заключения, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не възприема всяко от тях. В настоящия случай в съответствие с посочената практика въззивният съд е извел изводите си в мотивите на обжалваното решение, възприемайки заключението на тричленната експертиза. Същият е обсъдил всички експертизи по делото, включително и устно дадените им пояснения при изслушването на вещите лица по всяка от тях, и предвид наличието на противоречия в заключенията, аргументирано е изложил съображенията, поради които възприема за достоверни констатациите на тричленната експертиза. Изразеното несъгласие на касаторите с изводите на въззивния съд, както бе посочено по-горе, представлява по правната си същност довод за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Не се констатират и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК, тъй като не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Липсва и вероятност същото да е очевидно неправилно, като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ето защо, така обжалваното въззивно решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода и своевременно направеното от ответника по касационната жалба Д. Д. искане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да бъде присъдена сумата от 1200 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.