Определение № 118 от 31.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2011 г.

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. Т. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Х. от АК-Б., против въззивно решение № І-60 от 18.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 616/2011 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 197 от 16.02.2011 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 10325/2010 г. и са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от В. Т. В. срещу Държавна опера-Б., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните правни въпроси от материално и процесуално естество са – относно законосъобразността на задължителния подбор по чл. 329 КТ и по-конкретно относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя относно критерия качество на работа, както и за правомощията на въззивния съд, свързани с преценката на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. П. въпрос е посочен в контекста на правилността на въззивното решение, допуснати процесуални нарушения и необоснованост при събиране и обсъждане на събраните по делото доказателствата – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и такива, обуславящи изхода на делото като общо основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Такъв обаче е въпросът от материалноправно естество относно това, спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения преди уволнението подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя относно критерия качество на работа, който въпрос според касаторката е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Прилага съдебна практика – решение № 133 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 74/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 819 от 21.10.2009 г. по гр.д. № 2536/2008 г. на ВКС, І г.о. и решение № 32 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 2249/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, определение по чл. 288 ГПК № 143 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 3178/2008 г. на ВКС, ІV г.о., което с оглед разрешението дадено в т. 1 на ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 2/2010 г. не съставлява съдебна практика и въззивно решение от 26.04.2011 г. по в.гр.д. № 577/2011 г. на Варненския окръжен съд, за което липсват данни, че е влязло в законна сила, всички по приложението на чл. 329 КТ. Ответникът по касационната жалба Държавна опера – Б., представлявана от директора А. Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна, както и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че не са налице релевираните от ищцата-касатор пороци при извършването от работодателя на подбор по чл. 329 КТ между служителите с еднородни трудови функции. Приел е, че при извършването на подбора работодателят е приложил еднакви критерии спрямо всички участници в подбора и е извършил комплексна оценка за професионалната подготовка и ниво на изпълнение на трудовите задължения като е спазил икономическите критерии за подбор – на работа да останат по-добрите работници и служители. Приел е, че професионалната квалификация обхваща не само образованието, но и знанията, уменията и сръчностите, съобразно изискванията за съответната длъжност и макар че ищцата е с по-високо образование от някои от оставащите на работа виолончелисти, тъй като предвид на поставените им оценки с индивидуални оценъчни протоколи на всеки един член от комисията по подбора, те се справят по-добре със задълженията си, имат отлична трудова дисциплина, проявяват по-голяма активност и по-добра работа в екип от нея, т.е. по-добри професионални качества и умения, те са по-подходящи да останат на работа. Съдът е приел, че право на работодателя е да определи кой работи по-добре и нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника е въпрос на негова конкретна преценка и то не подлежи на съдебен контрол. Тази негова преценка е по целесъобразност и единствено той може да я направи, тъй като има наблюдение върху работата на всички. По отношение на тази преценка съдът не би могъл да замести работодателя. На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай, предвид обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос - спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения преди уволнението подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя относно критерия качество на работа, е налице задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се на приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът не е извършил такъв съдебен контрол, а е приел, че преценката на работодателя да определи кой работи по-добре и нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, което е в противоречие с приетото в цитираното ТР на ВКС. В случая хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, релевирано от жалбоподателката. Тъй като спорът е трудов, а касаторката е служител в ответната държавна опера, предвид разпоредбата на чл. 359 КТ същата не следва да внася държавна такса за производството пред ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,