Определение № 37 от 27.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 726/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД срещу решение № 194/12.11.2020 г. по в. т. д. № 197/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново, в частта, с която е отменено решение № 34/11.03.2020 г. по т. д. № 262/2019 г. на Окръжен съд Русе за осъждане на НЗОК да заплати на касатора обезщетение за забава върху главниците за отчетена и извършена, но незаплатена медицинска помощ за м. 08, 10, 11, 12.2016 г. с краен момент 31.07.2019 г., както и касационна жалба на НЗОК срещу същото решение на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане на Касата да заплати сума от 27 298 лв. - незаплатена медицинска помощ за м. 08, 10, 11, 12.2016 г., ведно със законната лихва.

В подадената от „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД касационна жалба се излагат твърдения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно. Наред с това, съдът се е произнесъл по въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 75 по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са обусловили изводите на въззивния съд и са включени в предмета на делото. Те са следните:

1. „Дължи ли НЗОК плащане на обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците и за т. нар. „надлимитна дейност“ на лечебното заведение по процесния договор?“

2. „Плащанията на НЗОК по процесния договор представляват ли „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД?“

3. „Следва ли съдът при тълкуване на договорна клауза съобразно чл. 20 ЗЗД да търси действителната, а не предполагаема воля на страните, произтичаща от изменението на тази клауза, като наред с това изследва целта на договора?“

При изложените доводи от касатора се прави искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като вместо него бъде постановено друго такова, с което търсената мораторна лихва бъде присъдена. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по касация НЗОК оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за отсъствие на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Претендира разноски.

Подадената от НЗОК касационна жалба атакува решението на Апелативен съд Велико Търново с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението на основания за достъп до касационно обжалване се сочи приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради допуснато от въззивния съд отклонение от практика на ВКС по повод приложение на чл. 20 ЗЗД, тъй като съдът недопустимо е подменил волята на страните. Формулиран е следният въпрос, който според касатора е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на съда, а именно: „До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да подменя действителната воля на страните?“ При изложените твърдения се формира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част с отхвърляне на предявения от болницата иск. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касация „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД оспорва касационната жалба на НЗОК с твърдения за нейната неоснователност. Заявява становище, че не са налице основания въззивното решение да бъде допуснато до контрол за законосъобразност като се позовава на решение № 152/02.02.2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на II ТО на ВКС. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

И двете касационни жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същите се явяват процесуално допустими.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен валиден договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 180737/17.02.2015 г. Констатирал е, че по делото липсва спор относно наличието на надвишени стойности по посочения договор за месеците август, октомври, ноември и декември 2015 г. от страна на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД. Въззивният съд е приел, че е налице законодателно въведен регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ като възложителят дължи плащане на извършената и отчетена дейност в рамките на определените с договора лимити. Договорено въведените ограничения са в съгласие със законодателните такива, които от своя страна са в съответствие с Конституцията на РБългария, което изрично е признато с решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд. В решението съдът е посочил още, че законодателното разрешение допуска корекция на предварителните месечно заложени обеми и стойност на медицинските услуги, но по специален ред и в специална процедура. В този случай изпълнителят има право на увеличение до 5 % от стойността на съответното тримесечие или до 5 % от утвърдените стойности за следващото тримесечие – чл. 8, ал. 1 Правила за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК, приети въз основа на законовата делегация по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК. Установил е липса на спор между страните относно обстоятелството, че извършените процедури са включени в пакета дейности, платими от НЗОК, съответно в предмета на договора.

След анализ на регламентираното от чл. 52 на Конституцията на Република България, чл. 2, чл. 4, чл. 35, чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, както и чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, решаващият състав е счел същите за императивни. Аргументирал е невъзможност за изпълнителите на болнична медицинска помощ – както по закон, така и съгласно сключените с НЗОК договори, да откажат предоставянето на тази помощ на нуждаещите се в рамките на гарантирания пакет здравни дейности на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Акцентирал е и върху законодателно гарантирания свободен избор на здравно осигурените лица на болница изпълнител. Въз основа на тези доводи е мотивирал извод, че превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя ищец болнична медицинска помощ не могат да останат неразплатени, тъй като оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това в рамките на финансовата 2016 г.

Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, релевирани и от двамата жалбоподатели.

Решението не е очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на основополагащи принципи на гражданския процес, както и на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД въпроси нямат характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като първият въпрос таргетира в правилността на въззивното решение и не поставя за разрешаване материалноправен проблем извън конкретиката на спора. Останалите два въпроса не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, съответно не са намерили място в мотивите на постановения от него съдебен акт. Отделно, на въпроса дали плащанията по договора с НЗОК имат характер на периодични е даден отговор с решение № 152/2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на II ТО на ВКС, който изцяло се споделя от настоящия състав.

На въпросите дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от НЗОК на отчетни дейности от изпълнителите на медицинска дейност по сключените между тях договори и има ли задължение НЗОК да заплаща извършени надлимитни дейности е даден отговор от състав на ВКС с решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на II ТО, постановено в производство по чл. 290 ГПК, което също изцяло се споделя от настоящия. В цитираното решение е посочено, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки само, ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Тя обаче няма за последица отказ за плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. В решението е подчертано, че здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. В същото време те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Въззивната инстанция не се е отклонила от дадените с цитираното решение на ВКС разрешения, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от нея решение, съответно неудовлетворен се явява соченият от НЗОК селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС