Определение № 2784 от 30.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Общинско предприятие “Общинска охрана“, представлявано от директора Д. П., чрез юрисконсулт К. М., срещу въззивно решение № 1558 от 19.12.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2441/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна К. З. К., чрез адвокат И. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Пловдивски окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, признал за незаконно уволнението на К. З. К., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил същия на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати на К. К. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 6384 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2023 г. до окончателното издължаване. За да постанови този резултат въззивният съд установил, че между служителя и предприятието е било налице трудово правоотношение, по силата на което служителят заемал длъжността “охранител“. Правоотношението е прекратено със заповед № .../25.09.2023 г. на директора на предприятието за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“, поради системно уронване престижа на предприятието и неспазване на трудовата дисциплина, системно влизане в пререкание с колегите и използване на арогантно и нецензурно поведение. Конкретните нарушения са две предходни, за които са наложени по-рано наказания забележка (на 26.10.2022 г.) и последно предупреждение за уволнение (на 19.12.2022 г.) и ново - на 09.09.2023 г. към охранител Д. Р. Н. и семейството му, отправил обидни реплики и нецензурни подмятания на обществено място, пред колеги и граждани, а също и в чат (чрез приложението Viber), видно от съдържанието на сигнал, подаден от прекия ръководител на служителя и докладна от потърпевшия Н., съставляващи част от съдържанието на заповедта. Работодателят се е позовал на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ. Съдът намерил, че заповедта за уволнение отговаря на формалните изисквания на закона - издадена е от работодателя, посочени са нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага; при изготвянето ѝ са спазени преклузивните срокове за налагане на наказанието по чл. 194 КТ, спазена е и процедурата по чл.193 от КТ, като преди налагането на дисциплинарното наказание от ищеца са поискани писмени обяснения, като такива са дадени на 13.09.2023 г. Съдът намерил, че не е установено извършването на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение – обидните реплики и нецензурни подмятания към колегата на ищеца Д. Н.. Изпратеното от ищеца нецензурно съобщение не е отправено към Н., а към друг колега, чрез който Н. разбрал за съобщението. Също така, съобщението било неясно, като не се съдържат изрази, насочени към Д. Н.. Съдът съобразил и това, че пред свидетеля С. С. Д., служителят Н. е заявил на 09.09.2023 г., че ще заплаши с пистолет уволнения К., че “ще го зарови жив в гроба в инвалидна количка“. Съдът заключил, че уволнение, извършено само на база отправено оплакване от Д. Н., за когото е установено, че е бил в конфликт с ищеца към релевантния период, е незаконосъобразно. Направените от Н. оплаквания не се подкрепят от други доказателства, а и същите са неясни. Касаторът обосновава касационно обжалване с въпросите: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото свидетелски показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства по делото, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях; може ли съдът да постанови решението си върху избрани гласни доказателства; съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение – твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 110/17.07.2018 г. по гр. д. № 3763/2017 г. на III г. о. на ВКС, решение № 52/07.06.2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г. на I г. о. на ВКС, решение № 205/02.11.2016 г. по гр. д. № 1499/2016 г. на I г. о. на ВКС, решение № 136/30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. на ВКС, решение № 22/04.02.2019 г. по гр. д. № 2644/2018 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 207/17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 29/01.03.2017 г. по гр. д. № 60176/2016 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 177/28.07.2015 г. по гр. д. № 6369/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на I г. о. на ВКС, решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение №305/27.06.2012 г. по гр. д. №1110/2011 г. на, IV г.о. на ВКС; решение № 401/11.01.2012 г. по гр.д. № 327/2011 г. на III г. о. на ВКС и решение № 126 по гр.д. № 424/2009 г. на IV г.о. на ВКС. Съставът на Върховния касационен съд намира, че всички поставени процесуалноправни въпроси касаят тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като са от значение за всяко исково производство. В конкретния случай, предвид конкретните касационни оплаквания, те са от значение и за конкретно постановеното от въззивния съд, като се установява и поддържаното противоречие с цитираната съдебна практика. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне по обобщения и преформулиран от касационния състав въпрос: какви са задълженията на въззивния съд при обсъждане на доказателствения материал по делото и при формиране на фактическите изводи по спора. Мотивиран от горното, съдът